Със свое решение по ВНОХД 491/2017 г., Великотърновският апелативен съд отмени присъда на Окръжен съд – Русе по дело за кражба от музей „Освободителна война“ в гр. Бяла и върна делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Със своя присъда от 31.05.2017 г. по НОХД 719/2016 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимите Тошко И. С. (р. 1956г.) от гр. Ямбол, Димитрина И. М. (р.1967г.) от гр. Бяла и Татяна И. Й. (р.1968г.) от Бяла за виновни в това, че на неустановени дати през периода от началото на 2008 г. до 03.10.2013 г. в гр. Бяла, обл. Русе, в условията на продължавано престъпление, на неизвестен брой пъти, след предварителен сговор с Татяна И. Й. и с Димитрина И. М. (и двете от гр. Бяла), в немаловажен случай, отнели чужди движими вещи (9 броя фотографски репродукции, 5 броя пушки, 8 броя униформи, 11 броя пики, параходен фенер и емайлирана табелка), заведени в основния и в научно-спомагателния фондове на музей „Освободителна война“ (понастоящем Исторически музей - гр. Бяла) на обща стойност 467 334 лева, от владението на Община Бяла, без съгласието на собственика, с намерението противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и предмет на кражбата са оръжия.
На основание чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 10, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 36 и чл. 55 ал. 1, т. 1, първоинстанционният съд осъдил Тошко И. С. на 8 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 10, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 36 и чл. 55 ал. 1, т. 1, ОС-Русе осъдил Татяна И. Й. и Димитрина И.М. на по 6 години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Със същата присъда, Тошко И. С. бил признат за виновен и в това, че на 11.08.2014 г. в гр. Ямбол, държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН, а именно осем броя монети (седем римски и една македонска), на обща стойност 429 лева, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 2 и 3, чл.36 и чл. 55 ал. 1, т.2 б „б“ от НК, ОС-Русе определил шест месеца пробация за това деяние.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК, ОС-Русе определил едно общо наказание, което подсъдимият да изтърпи, а именно по-тежкото от тях (8 години лишаване от свобода).
Срещу присъдата на ОС-Русе са били подадени въззивен протест от Русенска окръжна прокуратура, въззивна жалба от подсъдимия Тошко И. С. и двамата му защитници, въззивна жалба от подсъдимата Димитрина И. М. и нейния защитник и въззивна жалба от защитника на подсъдимата Татяна И. Й., на основание на които в Апелативен съд – Велико Търново е образувано ВНОХД 491/2017 г. Въззивният съд е разгледал делото в открито заседание на 04.12.2017 г. и го е обявил за решаване.
Съставът на Апелативен съд намира, че жалбите (поддържани и в съдебното заседание) са частично основателни, тъй като са налице съществени процесуални нарушения, допуснати както в досъдебното производство, така и в съдебното производство пред първата инстанция.
В обстоятелствената част на обвинителния акт на прокуратурата липсват фактически обстоятелства, конкретизиращи времето на извършване на което и да било от деянията, за които на подсъдимите са повдигнати обвинения. По този начин е невъзможно да се установи дали те са извършени в условията на продължавано престъпление по чл. 26 от НК.
По този начин обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК, което се явява съществено процесуално нарушение, допуснато в досъдебното производство.
Същото нарушение е било отстранимо в съдебното производство пред първата инстанция, като е следвало първоинстанционният съд да упражни своите правомощия по чл. 249 ал. 2 вр. с ал. 1 и да върне делото на прокурора. Като не е сторил това, първоинстанционният съд сам е извършил съществено процесуално нарушение.
Въззивният съд няма правомощията да санира тези нарушения като върне делото на прокурора, поради което намира, че следва да отмени постановената от Окръжен съд – Русе осъдителна присъда и да върне делото на първоинстанционния съд.
Решението на Апелативен съд – Велико Търново е окончателно и не подлежи на обжалване.
Със своя присъда от 31.05.2017 г. по НОХД 719/2016 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимите Тошко И. С. (р. 1956г.) от гр. Ямбол, Димитрина И. М. (р.1967г.) от гр. Бяла и Татяна И. Й. (р.1968г.) от Бяла за виновни в това, че на неустановени дати през периода от началото на 2008 г. до 03.10.2013 г. в гр. Бяла, обл. Русе, в условията на продължавано престъпление, на неизвестен брой пъти, след предварителен сговор с Татяна И. Й. и с Димитрина И. М. (и двете от гр. Бяла), в немаловажен случай, отнели чужди движими вещи (9 броя фотографски репродукции, 5 броя пушки, 8 броя униформи, 11 броя пики, параходен фенер и емайлирана табелка), заведени в основния и в научно-спомагателния фондове на музей „Освободителна война“ (понастоящем Исторически музей - гр. Бяла) на обща стойност 467 334 лева, от владението на Община Бяла, без съгласието на собственика, с намерението противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и предмет на кражбата са оръжия.
На основание чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 10, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 36 и чл. 55 ал. 1, т. 1, първоинстанционният съд осъдил Тошко И. С. на 8 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 10, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 36 и чл. 55 ал. 1, т. 1, ОС-Русе осъдил Татяна И. Й. и Димитрина И.М. на по 6 години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Със същата присъда, Тошко И. С. бил признат за виновен и в това, че на 11.08.2014 г. в гр. Ямбол, държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН, а именно осем броя монети (седем римски и една македонска), на обща стойност 429 лева, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 2 и 3, чл.36 и чл. 55 ал. 1, т.2 б „б“ от НК, ОС-Русе определил шест месеца пробация за това деяние.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК, ОС-Русе определил едно общо наказание, което подсъдимият да изтърпи, а именно по-тежкото от тях (8 години лишаване от свобода).
Срещу присъдата на ОС-Русе са били подадени въззивен протест от Русенска окръжна прокуратура, въззивна жалба от подсъдимия Тошко И. С. и двамата му защитници, въззивна жалба от подсъдимата Димитрина И. М. и нейния защитник и въззивна жалба от защитника на подсъдимата Татяна И. Й., на основание на които в Апелативен съд – Велико Търново е образувано ВНОХД 491/2017 г. Въззивният съд е разгледал делото в открито заседание на 04.12.2017 г. и го е обявил за решаване.
Съставът на Апелативен съд намира, че жалбите (поддържани и в съдебното заседание) са частично основателни, тъй като са налице съществени процесуални нарушения, допуснати както в досъдебното производство, така и в съдебното производство пред първата инстанция.
В обстоятелствената част на обвинителния акт на прокуратурата липсват фактически обстоятелства, конкретизиращи времето на извършване на което и да било от деянията, за които на подсъдимите са повдигнати обвинения. По този начин е невъзможно да се установи дали те са извършени в условията на продължавано престъпление по чл. 26 от НК.
По този начин обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК, което се явява съществено процесуално нарушение, допуснато в досъдебното производство.
Същото нарушение е било отстранимо в съдебното производство пред първата инстанция, като е следвало първоинстанционният съд да упражни своите правомощия по чл. 249 ал. 2 вр. с ал. 1 и да върне делото на прокурора. Като не е сторил това, първоинстанционният съд сам е извършил съществено процесуално нарушение.
Въззивният съд няма правомощията да санира тези нарушения като върне делото на прокурора, поради което намира, че следва да отмени постановената от Окръжен съд – Русе осъдителна присъда и да върне делото на първоинстанционния съд.
Решението на Апелативен съд – Велико Търново е окончателно и не подлежи на обжалване.
