Честваме паметта на преподобния Козма Маюмски.
Свети Козма бил роден в Йерусалим и живял в осми век. Останал сирак в ранна възраст, той бил осиновен от християнина Сергий, високопоставен служител в арабския халифат и баща на свети Йоан Дамаскин. Двете момчета, Йоан и Козма, израснали заедно в Дамаск.
Междувременно Сергий освободил от робство у сарацините учения монах от Калабрия Козма и го взел за учител на надарените и ученолюбиви деца. Монахът Козма им преподавал богословие, философия, реторика, математика, но също музика и поезия. Под негово ръководство Йоан и Козма се образовали блестящо. После през 732 г. отишли в Йерусалим, където и двамата станали монаси в манастира на св. Сава Освещени. Там се занимавали с богословски трудове, пишели богослужебни текстове и съчинявали музиката за тях. Заедно те помогнали за защитата на Църквата срещу иконоборческата ерес, която по това време усилено се разпространявала. Но основно занимание на Козма било съставянето на църковни песнопения, с които се обогатило християнското богослужение, и останал известен в историята на Църквата като песнописец. Но той също с голямо умение изпълнявал църковните песни.
След мъченическата смърт на Маюмския епископ свети Петър, убит от мохамедани през 743 г., Козма бил избран за епископ на Маюма, пристанищния град на древна Газа в Палестина. И като епископ Козма продължил да твори църковни химни. След поетичните и певчески постижения той най-много се отличил с личните си качества на добродетелен духовник. Старобългарски църковен текст го възхвалява като "мъдър, смирен и кротък, тих и красноречив, приветлив и незлобив, нравствено чист и праведен". Заради всички тези негови добродетели след смъртта му бил признат за светец на Църквата.
Преподобният Козма се упокоил в дълбока старост.
На 12 октомври почитаме и Свети Мартин Милостиви – един от най-праведните християни, чиито мощи и днес вършат чудеса.
Той бил епископ на град Тур в Галия (днешна Франция). Роден в езическо семейство, още от дете се запознал с християнството и пожелал да посвети живота си на Бога. Баща му обаче го изпратил насила в армията, за да го откаже от вярата.
Един зимен ден Мартин срещнал полугол просяк. Съжалил го, разсякъл своя плащ на две и дал половината на бедняка. Същата нощ Христос му се явил в сън, облечен в тази част от плаща. Тогава Мартин приел кръщение и решил да напусне военната служба.
Живял в молитва и лишения, основал манастир и по-късно бил избран за епископ на Тур. Като духовен водач се борил срещу езичеството и разпространявал християнството.
Бог го надарил със силата да върши чудеса. Най-известното е изцелението на прокажен в Париж – Мартин го целунал и болестта изчезнала мигновено.
Поради голямото му милосърдие хората го нарекли Свети Мартин Милостиви. Той починал на 80 години, на 12 октомври 400 г., а от гроба му започнали да се случват безброй чудеса.
