Протест срещу ниските доходи и високата инфлация блокира за кратко центъра на Велико Търново, предаде "Фокус“. Стотици се включиха в проявата, организирана от КНСБ. Исканията са за увеличение на минималната заплата, както и на възнагражденията във всички сектори. Синдикатите настояват още за енергийни компенсации за социалните и обществени институции – те трябва да плащат за ток колкото битовите потребители. Предложението е подкрепено и от НСОРБ, стана ясно след среща на Пламен Димитров, президент на КНСБ с кмета на Велико Търново Даниел Панов, който е и председател на сдружението.
Мотивите на КНСБ са свързани с инфлацията от над 20%.
"Искаме до края на годината всички доходи да бъдат компенсирани поне с инфлацията, доходите от труд, имам предвид. В някои сектори това вече се случи. Още на полугодието бе отчетено, че средната работна заплата, по официални данни, е с 282 лв. по-висока. Това е около 17% повече за юни 2022-а, спрямо юни 2021-а. Това ни кара да смятаме, че през второто полугодие можем да стигнем 20-25%“, обясни Димитров. Той допълни и, че в сектор "Услуги“ увеличението е с около 14%.
Целта на кампанията, по думите на синдикалиста, е декемврийската заплата през 2022-а година да е с 20% по-висока от тази през декември 2021-а.
"Кой ще ни чуе? Този, от когото зависи да взима решенията. По отношение на местните бюджети и местно финансираните дейности – това са кметовете, по отношение на частния сектор – там, където можем влизаме в предприятията и говорим със собственици и директори. В бюджетните системи – с това правителство, надявам се да има и редовно, но като гледам какво се случва, ставам все по-голям скептик“, коментира още Димитров.
Вече са проведени и срещи с финансовия министър, както и с премиера Гълъб Донев във връзка с бюджетното измерение на проблема. През следващата седмица синдикатите ще се срещнат и с президента, с когото ще обсъдят евентуалните решения, като най-важното е приемането на Бюджет 2023 с минимална работна заплата от 850 лв., каквато трябва да е според последната приета от ЕС директива – на 50% от средната работна заплата за страната.
Мотивите на КНСБ са свързани с инфлацията от над 20%.
"Искаме до края на годината всички доходи да бъдат компенсирани поне с инфлацията, доходите от труд, имам предвид. В някои сектори това вече се случи. Още на полугодието бе отчетено, че средната работна заплата, по официални данни, е с 282 лв. по-висока. Това е около 17% повече за юни 2022-а, спрямо юни 2021-а. Това ни кара да смятаме, че през второто полугодие можем да стигнем 20-25%“, обясни Димитров. Той допълни и, че в сектор "Услуги“ увеличението е с около 14%.
Целта на кампанията, по думите на синдикалиста, е декемврийската заплата през 2022-а година да е с 20% по-висока от тази през декември 2021-а.
"Кой ще ни чуе? Този, от когото зависи да взима решенията. По отношение на местните бюджети и местно финансираните дейности – това са кметовете, по отношение на частния сектор – там, където можем влизаме в предприятията и говорим със собственици и директори. В бюджетните системи – с това правителство, надявам се да има и редовно, но като гледам какво се случва, ставам все по-голям скептик“, коментира още Димитров.
Вече са проведени и срещи с финансовия министър, както и с премиера Гълъб Донев във връзка с бюджетното измерение на проблема. През следващата седмица синдикатите ще се срещнат и с президента, с когото ще обсъдят евентуалните решения, като най-важното е приемането на Бюджет 2023 с минимална работна заплата от 850 лв., каквато трябва да е според последната приета от ЕС директива – на 50% от средната работна заплата за страната.
