Чии са заслугите? Въпрос, който на пръв поглед е обратният на „Чия е вината?”. Само времето и поводите са различни. Изборите също.
В последните месеци Варна е непрекъснат обект на коментари, случайни или не, между думите или в контекста. Политици от всякакъв ранг, предимно лидерски (национален и регионален), се препъват един в друг, за да си припишат заслугите за случващото се във Варна. В контекста на меренето не просто личи, а вече крещи фактът, че очевидно тук нещо се случва. Иначе щяха да си мерят вината (на врага, разбира се), а не собствените си заслуги.
Само допреди година същите тези политици – партийни лидери (национални и регионални) се замеряха с Варненска вина. БСП сочеха с пръст ГЕРБ - заради припознаването на Кирил Йорданов, заради държавната власт, с която бяха облечени Бойко Борисов и правителството му, заради това, че дръзнал да построи магистрала до Бургас, а не до Варна... В ГЕРБ пък, обременени от припознаването на Кирил Йорданов, натоварен с различно политическо минало, предимно червено, предпочетоха друга посока на развитие – южната.
През това време варненци преглъщаха затъването, отричаха го даже, псуваха го – предимно на маса, слушаха и четяха кой е виновен. Докато не се отвратиха от собствения си град. И не направиха революция.
И до ден днешен причините за варненския бунт през 2013-та година са различни за всички. Макар и различните причини да се вляха накрая в единен крясък. Едни протестираха заради сметките си за ток, други – срещу правителството на Бойко Борисов, трети – заради самата еуфория на протеста, четвърти – заради съпричастност с личността на Пламен Горанов, пети - срещу местната власт, която в продължение на 13 години имаше едно име...
Едно име, което е вече история, но от което бързо се отрекоха всички. Дори си приписаха заслугите за неговия крах.
Ако попитате Бареков, ще ви каже, че ако не е била неговата телевизия миналата година, Кирил Йорданов е нямало да падне. Ако е толкова силна тази телевизия обаче, защо не успя да направи кмет своя избраник?
Ако питате Станишев, той пък ще ви каже, че ако ГЕРБ не бяха на власт, Варна нямаше да е толкова зле. Да де, ама Бургас защо толкова дръпна по същото време?
Ако пък питате Борисов, той най-вероятно ще каже, че причините за разрухата във Варна се коренят в историята преди него. Е, добре, ама защо, г-н Борисов, се доверихте на Кирил Йорданов?
Година след протестите и месец преди европейските избори през 2014 година надлъгването е отново на мода. По пресконференции, митинги и индивидуални изяви по медиите. Този път обаче политиците си мерят заслугите. А това е добра новина, нима ще отречете? Това не е ли ясен знак, че нещо се случва във Варна?! И очевидно политиците няма как да го отрекат, затова по-добре наистина да се потупат по гърдите.
Сега песента е мажорна. В ГЕРБ се гордеят с кмета си, в БСП – с правителственото си (и покровителствено) отношение към града. „Досега държавата нехаеше за Варна, но сега отношението е по-добро”; „Осигурихме милиони за Варна, ние сме по-добрите управници!”...
А варненци, които също са съвсем наясно, че нещо се случва все пак, чакат търпеливо Нещото наистина да се случи. Проявяват разбиране за калта и мръсотията, за разкопаните улици, за недостъпния център, за натоварения трафик... Задават въпроси, заяждат се аргументирано, пишат в социалните мрежи, спорят помежду си. Надяват се.
Защото във Варна хората са гладни. За асфалт, за основателната гордост да си варненец, за изгубения си имидж на най-добър град за живеене. За перспектива.
И никой не го е еня чии ще бъдът заслугите. Кой подписал договора за новите автобуси?... Кой издействал тролейбусите?... Кой осигурил милионите?... Кой направил центъра?... Кой запълнил Дупката?... Хората са наясно, повече, отколкото си мислите. Вие си ги мерете заслугите. Ние ще ви премерим на избори – тази и/или следващата година.
