Надя Панчева
95082
Надя Панчева
Имплантирането на кардиостимулатори – така наречените пейсмейкъри, могат да спасят живот. Те са помощници на сърдечната дейност тогава, когато тя е много забавена, или я няма. Това обясни във варненския ефир на Дарик д-р Надя Панчева от Интензивната кардиологична клиника със сектор по електрокардиостимулация в болница „Св. Марина”.
„Тези устройства решават проблема на пациента на сто процента. Ако той е бил прикован на легло заради това, че не може да изпълнява всекидневните си дейности заради недостиг на сърдечна дейност, веднага след имплантацията може да стане и да тръгне”, добави специалистът.
Пейсмейкърите могат да се подменят при изчерпване на електрическите им резерви. За целта пациентите се проследяват периодично, посочи д-р Панчева.
Противопоказания за поставянето на устройството няма. Възникването на проблем може да стане във всяка възраст и дори има новородени с имплантирани пейсмейкъри – заради генетично заложено заболяване или придобито по време на операция за порок на сърцето.
Рискове за пациентите с имплантиран уред има, но те са свързани най-вече с пазенето след интервенцията, за да може системата да се приеме от тялото и да работи добре. Те обаче трябва да предупреждават, ако им предстоят оперативни намеси или някакви инструментални изследвания.
„Вече имаме възможност да лекуваме и други сърдечни проблеми с устройства. Те работят на друг принцип. Устройствата за забавен пулс, които се поемат от Здравната каса, са едни, но вече разполагаме с подобни устройства, които могат успешно да се прилагат при пациенти със сърдечна недостатъчност – пейсмейкъри с ресинхронизираща функция. Тази методика също се поема от касата и пациентите не плащат за нея”, каза още медикът.
Има и пациенти с животозастрашаващи камерни аритмии. Съществуват устройства, които могат да ги разпознаят и да се задействат моментално терапии за прекратяване на тези аритмии. По този начин се спасява живот. Тези устройства обаче са много скъпи – между 10 и 15 хил.лв., и се поемат частично от касата, коментира специалистът.
„Трябва да слушаме сърцето си. То трябва да ни бъде най-добрият приятел. Когато хората се научат да усещат сърцето си, ще знаят кога то бие нормално и кога бие не както трябва и ще могат и да го контролират”, добави д-р Панчева.
Какво още каза тя в ефира на Дарик, чуйте в звуковия файл
„Тези устройства решават проблема на пациента на сто процента. Ако той е бил прикован на легло заради това, че не може да изпълнява всекидневните си дейности заради недостиг на сърдечна дейност, веднага след имплантацията може да стане и да тръгне”, добави специалистът.
Пейсмейкърите могат да се подменят при изчерпване на електрическите им резерви. За целта пациентите се проследяват периодично, посочи д-р Панчева.
Противопоказания за поставянето на устройството няма. Възникването на проблем може да стане във всяка възраст и дори има новородени с имплантирани пейсмейкъри – заради генетично заложено заболяване или придобито по време на операция за порок на сърцето.
Рискове за пациентите с имплантиран уред има, но те са свързани най-вече с пазенето след интервенцията, за да може системата да се приеме от тялото и да работи добре. Те обаче трябва да предупреждават, ако им предстоят оперативни намеси или някакви инструментални изследвания.
„Вече имаме възможност да лекуваме и други сърдечни проблеми с устройства. Те работят на друг принцип. Устройствата за забавен пулс, които се поемат от Здравната каса, са едни, но вече разполагаме с подобни устройства, които могат успешно да се прилагат при пациенти със сърдечна недостатъчност – пейсмейкъри с ресинхронизираща функция. Тази методика също се поема от касата и пациентите не плащат за нея”, каза още медикът.
Има и пациенти с животозастрашаващи камерни аритмии. Съществуват устройства, които могат да ги разпознаят и да се задействат моментално терапии за прекратяване на тези аритмии. По този начин се спасява живот. Тези устройства обаче са много скъпи – между 10 и 15 хил.лв., и се поемат частично от касата, коментира специалистът.
„Трябва да слушаме сърцето си. То трябва да ни бъде най-добрият приятел. Когато хората се научат да усещат сърцето си, ще знаят кога то бие нормално и кога бие не както трябва и ще могат и да го контролират”, добави д-р Панчева.
Какво още каза тя в ефира на Дарик, чуйте в звуковия файл
