Приетите на второ четене, тихомълком и без обществени дискусии, промени в Закона за административно-териториалното деление, касаещи избирането на кметове на села и кметски наместници са удар срещу правата на хората в селските региони на България, смятат от Асоциацията на българските села.
Съгласно промените в текстовете на чл.16, т.1, става ясно, че селата с под 400 души постоянно живущо население не могат да гласуват за кмет. На тях ще им се назначава по партийна линия кметски наместник. Драстичното повишаване на минималния брой живущи в селата е грубо погазване на изборните права на населението.
Промяната е в остър разрез с декларираните през годините стремежи за децентрализация и реформа в местното самоуправление, като потъпква правата на жителите в селата сами да избират местни и инициативни личности за кметове.
Практиката от последните години е доказала, че в голямата част от селата, където има спуснати по партийна линия кметски наместници, няма добра комуникация с местното население, липсва достатъчна инициативност за стимулиране на бизнес и инвестиционни активности, и сериозно се увеличават разногласията, породени от политическия привкус на назначените чиновници.
Законодателните промени олицетворяват политическото желание да се контролира и влияе на местния вот по един принудителен и силов модел, носещ със себе си всички негативи на манипулативните техники за изкривяване на резултатите от изборите в селските региони на България. Важно е да се отбележи, че именно в селата традиционно избирателната активност е най-висока, като на места тя е от 60 до 90%, а в някои села даже и 100%. В селата живеят близо 50% от „електоралната маса", сложена днес в мушката на политическите заигравания.
Ако предложените промени бъдат окончателно приети, това ще е пореден сигнал и фактор за демотивация на инициативните селски общности и хора, които тъкмо едва започнаха да възраждат българското село., смятат още от АБС.
