Сборникът с драми на писателката Ив. Денева „Енигмата на времето, разкриващ „нравствените падения и висоти на човека през периода от 50-те години на XX век и в „условията на прехода”, получава вече позитивните оценки на българската критика. Престижното списание ”Българска наука” (бр. 98 от юни 2017 г.) помества на страниците си рецензията на Щ. Драгнева под наслов „Актуалност и непреходност в книгата с драми „Енигмата на времето” от Ив. Денева,( която членува в научни организации като Съюза на учените в България и с присъдено звание „академик” от Българската академия на науките и изкуствата – София.) В рецензията критичката Драгнева отбелязва: „С новите произведения Иванка Денева се нареди по достоен начин в семплата редица на българските автори, създали забележителни творби в трите литературни рода, оглавявана от патриарха Иван Вазов.
Новосъздадените творби са подчинени на изискванията на драматургията с външните и вътрешни конфликти, живите диалози, психологически убедителни поведенчески избори на героите, автентичност на обстановката и лексиката”. Анализирайки съдържателните отлики на пиесите, тя допълва: „ Съкровени мигове от миналото на персонажите са показани в отделни „явления” на много от драмите и тази композиционна особеност помага да се разбере житейската им съдба, емоционално състояние, подтиците за поведение и душевно страдание.” „Поради идейно-тематичната си близост драмите се възприемат като цикъл с широк пространствено-времеви хоризонт и показват многоликостта на живота. Различните човешки съдби изграждат реалистична и печална картина на българското живеене в края на XX век и до наши дни”. Щ. Драгнева дава оценка и за стилистичните особености на езика на драмите: „Словото е убедително, използвано отговорно и овладяно виртуозно. Присъстват всички възможни лексикални пластове, без следа от фалш. Селските жени (в рейс, магазин, на улицата) намират за всяка ситуация и човешка постъпkа най-точните думи: на съчувствие или укор и насмешка. Диалозите са искрени и изречени без притворство, а присъдите – съхранили древни морални ценности” - продължавайки: „Впечатляват с лексикално богатство ремарките към всяко действие на пиесите. Освен, че са точни, ясни и изчерпателни, те въздействат с образността и емоционалността на изказа”. Критичката завършва рецензията си със заключението: „С многобройните си достойнства драмите изграждат реалистична картина на боледуващото ни общество... Пиесите са актуални, с мъдри послания и обогатяват съвременната драматургия.”
Издание „Литературен вестник”,(в чиято редколегия и екип личат имената на университетски преподаватели и творци, като проф. Амелия Личева, проф. Пламен Дойнов, проф. Юлия Кръстева, доц Бойко Пенчев, проф. Н. Георгиев, проф. Боян Биолчев, Мария Калинова, Ани Бурова и др., помества на страниците си рецензията на критичката Ваня Борисова, със заглавие „Времена и безвремия в книгата с драми на Иванка Денева”(бр. 21 от 7-13.06. 2017, с. 5.). Тя обосновава създаването на книгата с разножанровите търсения на писателката, твърдейки: „Решението на Иванка Денева да издаде книга с драми прибавя нов щрих в творческия профил на авторката.
За утвърден майстор на словото с широк спектър на изяви и признати постижения в областта на художествената проза, поезията, литературната и театралната критика и публицистиката, книгата „Енигмата на времето” е не само разширяване на собствените творчески граници, а и успешен експеримент за обновяване на драмата по линията на сближаване с епоса и лириката”. В. Борисова продължава наблюдението си: „Драмите от сборника са по чеховски външно изчистени от остри преки стълкновения, сензационни обрати и непредсказуеми ходове на драматургическото действие; отделни случки дори протичат зад кадър и придобиват важност като резултат, а не като случващо се пред очите на читателя или зрителя. Истинските колизии се разразяват под повърхността на видимите събития... Краткостта на повечето творби в сборника допълнително подчертава психологическата интензивност на действието и реалистичната яркост на характерите”.
В рецензията четем обобщението за ракурсите на Ив. Денева: „Какво идва след исторически значимото и важното или поне след исторически неизбежното и съдбоносното – това е фокусът на авторовия интерес и широкият контекст на човешките истории, пресъздадени в драмите. В отлично постигнат синхрон с тази насоченост на творческото внимание към времената на преход и трансформация е топиката на драмите – встрани и далеч от престижните градски пространства на представителния публичен живот, който, макар и неотразен пряко, не престава да бъде подтекстов контрапункт по социалната ос на предпочетеното местодействие”. Критичката е схванала и авторовото намерение за трансформиране на жанра - чрез ремарките и ретроспекциите, пишейки: „Енигмата на времето” е книга, чиято сила на въздействие извира от талантливото оркестриране на драматическата фабула. Дори бегъл поглед върху текстовете убеждава в нестандартното решение на Иванка Денева да промени функциите на драматургичните средства, без да накърнява същността на класическата драма като действие, конфликт и диалог. Една от тези изненадващи читателя промени са белетризираните ремарки.” Рецензията си Ваня Борисова завършва така: „Енигмата на времето” на Иванка Денева е не само поредното доказателство, че авторката няма отстъпление в съдбата си на творец, но и поредното детайлно платно на българския свят и живот, този път разгърнато в жанровото поле на драмата и заредено с провокативност. Замисълът книгата да стане премиерната сцена на творбите от сборника, блестящо реализиран като модерно единство от литературнородови форми, убеждава и скептиците, че пътищата на творческата инвенция не свършват до видимата линия на естетическия хоризонт”.
Видният български критик и публицист Георги Н. Николов оценява също по достойнство драматургичните пластове на сборника „Енигмата на времето”, обглеждайки в изданието „Литературен свят”(бр. 94, април 2017 г.) художественото претворяване от писателката живота на българина в „преходните времена”, в съответствие със подзаглавието на книгата: „Каквито и да са типажите на Иванка Денева в отделните драми – млади или стари, силни духом, или слаби и безволеви, те са поднесени пълнокръвно и убедително. Авторката несъмнено ги обича и вае силуетите им търпеливо и откровено, без излишно морализаторстване. Без готови рецепти как е трябвало да постъпят, за да не провалят бъдещето си, любовта си, надеждите си.” Критикът отбелязва: ”В „Енигмата на времето” Иванка Денева отново доказва умението си да бъде вещ и тънък психолог. Способен не само да наблюдава и изучава отстрани своите герои, а да се постави на мястото на всеки, като проникне дълбоко във вътрешния му мир.” Видял обсега на сюжетите и проблемите, той заключава: „Много са въпросите, вплетени в драматургичните творби на Ив. Денева.” ...Разказаното в страниците понякога свършва неочаквано и непредвидимо, подтикващо читателите към размисъл”. Г. Николов насочва читателя и към отговорите и въпросите на битието, поставени в драмите: „Наследството на уж „промените” вече близо три десетилетия тегне като воденичен камък над младо и голямо. Едни заминават зад граница, други измират и след тях в празните къщи се настанява запустението. Докога? Нека потърсим отговор от драмите в сборника на Иванка Денева. Там ще открием истини, които сега се правим, че не забелязваме”...
Новосъздадените творби са подчинени на изискванията на драматургията с външните и вътрешни конфликти, живите диалози, психологически убедителни поведенчески избори на героите, автентичност на обстановката и лексиката”. Анализирайки съдържателните отлики на пиесите, тя допълва: „ Съкровени мигове от миналото на персонажите са показани в отделни „явления” на много от драмите и тази композиционна особеност помага да се разбере житейската им съдба, емоционално състояние, подтиците за поведение и душевно страдание.” „Поради идейно-тематичната си близост драмите се възприемат като цикъл с широк пространствено-времеви хоризонт и показват многоликостта на живота. Различните човешки съдби изграждат реалистична и печална картина на българското живеене в края на XX век и до наши дни”. Щ. Драгнева дава оценка и за стилистичните особености на езика на драмите: „Словото е убедително, използвано отговорно и овладяно виртуозно. Присъстват всички възможни лексикални пластове, без следа от фалш. Селските жени (в рейс, магазин, на улицата) намират за всяка ситуация и човешка постъпkа най-точните думи: на съчувствие или укор и насмешка. Диалозите са искрени и изречени без притворство, а присъдите – съхранили древни морални ценности” - продължавайки: „Впечатляват с лексикално богатство ремарките към всяко действие на пиесите. Освен, че са точни, ясни и изчерпателни, те въздействат с образността и емоционалността на изказа”. Критичката завършва рецензията си със заключението: „С многобройните си достойнства драмите изграждат реалистична картина на боледуващото ни общество... Пиесите са актуални, с мъдри послания и обогатяват съвременната драматургия.”
Издание „Литературен вестник”,(в чиято редколегия и екип личат имената на университетски преподаватели и творци, като проф. Амелия Личева, проф. Пламен Дойнов, проф. Юлия Кръстева, доц Бойко Пенчев, проф. Н. Георгиев, проф. Боян Биолчев, Мария Калинова, Ани Бурова и др., помества на страниците си рецензията на критичката Ваня Борисова, със заглавие „Времена и безвремия в книгата с драми на Иванка Денева”(бр. 21 от 7-13.06. 2017, с. 5.). Тя обосновава създаването на книгата с разножанровите търсения на писателката, твърдейки: „Решението на Иванка Денева да издаде книга с драми прибавя нов щрих в творческия профил на авторката.
За утвърден майстор на словото с широк спектър на изяви и признати постижения в областта на художествената проза, поезията, литературната и театралната критика и публицистиката, книгата „Енигмата на времето” е не само разширяване на собствените творчески граници, а и успешен експеримент за обновяване на драмата по линията на сближаване с епоса и лириката”. В. Борисова продължава наблюдението си: „Драмите от сборника са по чеховски външно изчистени от остри преки стълкновения, сензационни обрати и непредсказуеми ходове на драматургическото действие; отделни случки дори протичат зад кадър и придобиват важност като резултат, а не като случващо се пред очите на читателя или зрителя. Истинските колизии се разразяват под повърхността на видимите събития... Краткостта на повечето творби в сборника допълнително подчертава психологическата интензивност на действието и реалистичната яркост на характерите”.
В рецензията четем обобщението за ракурсите на Ив. Денева: „Какво идва след исторически значимото и важното или поне след исторически неизбежното и съдбоносното – това е фокусът на авторовия интерес и широкият контекст на човешките истории, пресъздадени в драмите. В отлично постигнат синхрон с тази насоченост на творческото внимание към времената на преход и трансформация е топиката на драмите – встрани и далеч от престижните градски пространства на представителния публичен живот, който, макар и неотразен пряко, не престава да бъде подтекстов контрапункт по социалната ос на предпочетеното местодействие”. Критичката е схванала и авторовото намерение за трансформиране на жанра - чрез ремарките и ретроспекциите, пишейки: „Енигмата на времето” е книга, чиято сила на въздействие извира от талантливото оркестриране на драматическата фабула. Дори бегъл поглед върху текстовете убеждава в нестандартното решение на Иванка Денева да промени функциите на драматургичните средства, без да накърнява същността на класическата драма като действие, конфликт и диалог. Една от тези изненадващи читателя промени са белетризираните ремарки.” Рецензията си Ваня Борисова завършва така: „Енигмата на времето” на Иванка Денева е не само поредното доказателство, че авторката няма отстъпление в съдбата си на творец, но и поредното детайлно платно на българския свят и живот, този път разгърнато в жанровото поле на драмата и заредено с провокативност. Замисълът книгата да стане премиерната сцена на творбите от сборника, блестящо реализиран като модерно единство от литературнородови форми, убеждава и скептиците, че пътищата на творческата инвенция не свършват до видимата линия на естетическия хоризонт”.
Видният български критик и публицист Георги Н. Николов оценява също по достойнство драматургичните пластове на сборника „Енигмата на времето”, обглеждайки в изданието „Литературен свят”(бр. 94, април 2017 г.) художественото претворяване от писателката живота на българина в „преходните времена”, в съответствие със подзаглавието на книгата: „Каквито и да са типажите на Иванка Денева в отделните драми – млади или стари, силни духом, или слаби и безволеви, те са поднесени пълнокръвно и убедително. Авторката несъмнено ги обича и вае силуетите им търпеливо и откровено, без излишно морализаторстване. Без готови рецепти как е трябвало да постъпят, за да не провалят бъдещето си, любовта си, надеждите си.” Критикът отбелязва: ”В „Енигмата на времето” Иванка Денева отново доказва умението си да бъде вещ и тънък психолог. Способен не само да наблюдава и изучава отстрани своите герои, а да се постави на мястото на всеки, като проникне дълбоко във вътрешния му мир.” Видял обсега на сюжетите и проблемите, той заключава: „Много са въпросите, вплетени в драматургичните творби на Ив. Денева.” ...Разказаното в страниците понякога свършва неочаквано и непредвидимо, подтикващо читателите към размисъл”. Г. Николов насочва читателя и към отговорите и въпросите на битието, поставени в драмите: „Наследството на уж „промените” вече близо три десетилетия тегне като воденичен камък над младо и голямо. Едни заминават зад граница, други измират и след тях в празните къщи се настанява запустението. Докога? Нека потърсим отговор от драмите в сборника на Иванка Денева. Там ще открием истини, които сега се правим, че не забелязваме”...
