Валери Иванов е на 62 години. Средното си образование завършва в Техникума по корабоплаване и корабостроене, а след това става машинен инженер, специалност "Двигатели с вътрешно горене". Има специализация "Икономика и организация на фирмите в строителството" от Икономическия университет във Варна. От 1978 година постъпва на работа в Дунавски драгажен флот и минава през всички ръководни постове. От 13 февруари 1990 година става началник на поделение ДДФ-Русе, която длъжност е с ранг на директор. Инж. Иванов участва във всички приватизации в годините до 2003-а, когато става мажоритарен собственик с над 80% от акциите на Дунавски драгажен флот. В момента във фирмата работят 150 човека.
- Г-н Иванов, как се решихте да влезете в голямата политика, след като в последните 27 години бяхте отдаден само на бизнеса?
- Обстоятелствата около бизнеса в момента ме накараха да вляза в голямата поликита. В момента той не може да работи спокойно за развитие на икономиката на страната, защото върху него е наложена административна тежест, която е пагубна. На мен специално ми пречат около 40 инстанции да работя спокойно за хората си в Дунавски драгажен флот. Миналата седмица, например, изпаднах в следната ситуация. Един мой кораб с две натоварени с фракции секции в Силистра не можеше да тръгне към Русе, защото трябвало да се извадят митнически документи за отплаване. В същото време кораб на колегата от Силистра чакаше в Русе с натоварен плясък в три секции, който също не можеше да отплава заради същите документи. Кажете ми това на какво прилича. Конвоите не можаха да тръгнат два дни заради административни пречки от митницата, независимо, че те ще плават само покрай българското крайбрежие. Ако един ТИР тръгне със стока от Велико Търново за Русе, шофьорът му пак ли трябва да вади митнически документи понеже ние сме граничен град?
Освен това се въведоха такси за изземване на наносни вложения, което също е в тежест за драгажните фирми. Тези и много други неуредици ме накараха да вляза в големата политика, защото вместо страна на бизнеса, България се превърна в държава на сервитьорки, таксиметрови шофьори, дребни търговци и малки фирми, които са на прага на оцеляването поради липса на сериозно производство и сериозна икономика.
- До къде стигна въпросът с въведената от 6 януари такса за добиване на инертни матерали от Дунав?
- В момента асоциацията на драгажните фирми обжалва решението пред Върховния административен съд чрез Министерски съвет и е насрочено дело, резултатът се чака.
- Ако успеете да влезете в Народното събрание, за какво ще лобирате?
- Главно за Русе, защото съм кореняк русенец, и за Дунав, защото на мен целият ми живот е минал на тази река. Тя е най-голямата в Европа след Волга, четвърта е в света и хората от Северна България трябва да се обърнат към нея. Не може такава евтина трансевропейска водна магистрала, която свързва 10 държави, между които се превозват пътници и товари, да бъде оставена на съдбата и на превозвачите да се пречи чрез различни административни прищявки.
- Какво не ви харесва в политиката в момента и какво смятате да промените в нея?
- Не ми харесва, че в България политиката се превърна в бизнес, това е ненормална история. Българите си имаме поговорка, която звучи така "Който дава парите, поръчва музиката". По принцип парите са в бизнеса и той ги дава на една държава чрез преки и косвени данъци. В същото време обаче органите, които са страшно много, контролират, регистрират и регулират работния процес и се имат за началници на фирмите. Не може аз да изхранвам тази огромна администрация, а тя да се отнася към мен като с добиче и с надменен тон да ми казва, че съм длъжен да давам пари за заплати на държавни чиновници. Това го няма никъде по света, обиколил съм повече от 40 държави по земното кълбо и никъде не съм видял политиката да командва бизнеса. Ето това искам за променя в Народното събрание и ще направя всичко възможно да го постигна.
