Днес вапцаме яйцата, в събота месим козунак
Днес вапцаме яйцата, в събота месим козунак / Sofia Photo Agency
Днес вапцаме яйцата, в събота месим козунак
27614
Днес вапцаме яйцата, в събота месим козунак
  • Днес вапцаме яйцата, в събота месим козунак

Днес е Велики Четвъртък, денят от Страстната седмица, в който се боядисват великденските яйца. Този ритул в миналото се е извършвал от най-старата жена в къщата. Според традициите в плевенските села, по време на багренето на яйцата е било забранено някой да влиза в стаята и да безпокои бабата. Това разказа за Дарик Соня Кинева, завеждащ отдел "Етнография" на РИМ Плевен.

При боядисването са използавни силни отвари от растения, за да се постигнат различни цветове - цвекло и листа от него, орехова шума и люспи от лук. След като багренето на яйцата приключи, бабата ги показвала на домашните си, но те не трябвало да ги пипат с ръце, защото все още е време на пост, обясни още етнографът. С първото червено яйце се търкали бузките на децата да са здрави.

Петък е денят, в които нищо не се прави, тогава даже птичка не пее, разказва легендата. Според народните поверия не се чука и удря нищо, защото ще бие градушка и ще съсипе реколтата на нивите.

В съботата се правят обредните хлябове, които днес са заместени с козунак. Козунакът всъщност е традиционен за католиците в плевенските села и те са го привнесли в празничните обичаи на селата от Северна България във времето след 1920 година. Тогава са правени обредни хлябове с кръст отгоре или плетеница с червено яйце в средата. Те са наричани краваи и кокалници, носели се на кумовете и родителите на младата булка и на всеки се давало залъче за здраве. Обредните хлябове са си наречени за здраве и късмет, обясни Соня Кинова.

За умилостивяване на душите на починалите са правени малки питки, наречени каниски - те се давали на всички близки и съседи. Вечерта традицията е да се иде в божия храм и със свещичката, донесена от там, в къщата идвал и живителният пламък за здраве на всеки един член от семейството.

В неделя жените изнасят и нареждат по дърветата празничните премени за Великден, за да ги огрее слънцето преди да ги облекат. Рано сутринта, преди изгрев слънце, майката или бащата в семейството са слагали зелена трева под прага на къщата, за да са здрави и свежи всички, които минат от там. Истинският празник е понеделникът, когато се играят хора, а младите се люлеят на люлки за здраве и щастие през годината. Още интересни подробности за великденските традиции чуйте в прикачения файл....