Сдружение Ларго предлагат безплатни кабинети за доболнична помощ на крайно нуждаещи се здравно неосигурени
Сдружение Ларго предлагат безплатни кабинети за доболнична помощ на крайно нуждаещи се здравно неосигурени / Дима Кирилова,Дарик радио

Обществен дебат върху възможността държавата или общините да финансират доболничната помощ на крайно нуждаещите се здравно неосигурени хора ,инициират с проект "Достъп до доболнична помощ" сдружение "Ларго" Кюстендил .Постановление 17 на МС позволява ,ако пациентите отговарят на определени критерии да получават безплатна болнична помощ, но няма законово основание те да получават безплатни първични прегледи или изследвания.
Здравно неосигурените пациенти в страната са 1 500 000 души, от тях 400 000 са в крайна бедност. Към края на ноември 2013 г. броят на здравно неосигурените в община Кюстендил е 11 239 , от тях 9 160 са в крайна бедност, а 2079 са жителите на кв. "Изток" без здравни права.
"Постановление 17 се използва в краен случай, обикновено болните получават помощ, след това пациентите доказват с декларации, че са в крайна бедност и болницата получава от държавата сумата за лечението . Нерядко обаче се оказва, че пациента лъже и болницата не получава никакви пари за извършените дейности, затова и много лечебни заведения отказват да приемат такива болни.Така държавният фонд, който заплаща лечението по Постановление 17 се усвоява на 20- 30 %.От осигурени 5 00 000 лв. се усвояват едва 2 000 000 .Ние искаме неусвоените пари от него да се дават за безплатна доболнична помощ. Идеята на този проект е да се открият кабинети в областните градове, където такива хора да получават един или два безплатни първични прегледи и изследвания на година.Тези прегледи биха стопирали болестта на начален етап от развитие и биха спестили скъпоструващата хоспитализация.Така ще бъдат спестени пари и на МЗ , тъй като ЦСМП се финансират оттам.Сега всички здравно неосигурени звънят на 112, това са разходи за линейката, прегледи , а знаем , че спешните центрове се задъхват от липса на кадри.Най- често болният се посещава от фелдшер, който не предписва рецепта за цялостно лечение и така проблемът се задълбочава.Стига се или до инвалидизация, което означава разходи за инвалидни пенсии , а много често и до смърт", коментира д-р Пламен Симеонов, председател на регионалната колегия на БЛС в Кюстендил.
Той е изчислил, че месечните разходи за един такъв кабинет в Кюстендил ще са около 2 500 лв., което прави около 30 000 лв. годишно за Кюстендил .По негови изчисления за страната разходите ще са около 900 000 лв.
Д-р Пламен Симеонов предлага и друг вариант- да се включи общината , която от своя бюджет или от пари по програми да финансира такива кабинети.
"Ние предлагаме обществен дебат по концепцията с представители на здравните институции и неправителствените организации.Освен това провеждане на застъпническа кампания в четири общини в България, за да се настоява за синхрон с идеите на проекта и концепцията за предоставяне на по- евтина и навременна доболнична помощ, вместо на по- скъпо струващата и в много случаи закъсняла болнична помощ, на хора, които не могат да си позволят медицински услуги, а имат отчаяна нужда от тях", коментира Сашо Ковачев, председател на сдружение "Ларго " Кюстендил.

Последвайте ни

Кюстендил