Ще ядем ли напролет български череши?
Ще ядем ли напролет български череши? / БГНЕС, архив
Въпреки големите студове през месец януари и измръзванията, които са получили овощните дръвчета, това няма да повлияе върху реколтата. Причината е, че тези изключително ниски температури от -27 до -29 градуса бяха краткотрайни, това заяви за Дарик директорът на Института по земеделие проф. Димитър Домозетов.
„Благоприятното е това, че дърветата са в дълбок покой и са закалени. През  декември също бяха минусуви температури и закалката е добра. Най- много са измръзнали черешите от канадската селекция и други основни сортове в България, където са пострадали 90- 95 % от плодните пъпки, при местните сортове като Драганова жълта около 50- 60 % и най- малко пострадаха германската сортове. Ние препоръчваме да не се извършва резитба през този сезон, резитбата да бъде едва през  лятото- юли, август. Най- малко пострадали от плодните дръвчета са ябълките. При тях измръзването е едва около 10 % от плодните пъпки”, заяви Домозетов.
„ Най- много са измръзнали черешите от канадската селекция и други основни сортове в България, където са пострадали 90- 95 % от плодните пъпки, при местните сортове като Драганова жълта около 50- 60 % и най- малко пострадаха германската сортове.  Най- малко пострадали от плодните дръвчета са ябълките. При тях измръзването е едва около 10 % от плодните пъпки".
Димитър Домозетов

Той обяви, че при очакващото се затопляне през този месец овощните видове ще започнат да излизат от дълбок покой. Ако през  месеца отново се случат ниски температури от – 20 градуса, това според Домозетов може да доведе до доста по- големи поражения на дръвчетата.
„За да има нормален плододобив при костилковите овощни видове като череша, праскова и др. трябва около 30-35 % от плодните пъпки да са запазени. При ябълката и крушата около 10-12%. Всичко това обаче ще стане ясно през следващите 3 месеца”
Директорът на Института по земеделие
„За да има нормален плододобив при костилковите овощни видове като череша, праскова и др. трябва около 30-35 % от плодните пъпки да са запазени. При ябълката и крушата около 10-12%. Всичко това обаче ще стане ясно през следващите 3 месеца”, допълни директорът на Института по земеделие.

През миналата година реколтата бе на практика много лоша  заради падналите температура от -6 градуса на 27 април.