Кюстендил- Вратата към Македония, 113 години от Илинденско- Преображенското въстание
Кюстендил- Вратата към Македония, 113 години от Илинденско- Преображенското въстание / Влади Владимиров, Дарик- Кюстендил

Десетки кюстендилци сведоха глава в знак на почит към загиналите за свободата и единението на България.

Венци и цветя пред паметника на Тодор Александров в центъра на града поднесоха: Областният управител Виктор Янев, със заместника си Силвия Велкова; председателят на ОС Михаела Крумова, със съветниците Георги Джоглев и Иво Саев; зам.- кметът на община Кюстендил Радмила Рангелова и директорът на дирекция "Образование и култура" Нели Петкова; представители на ВМРО- БНД, ПП ГЕРБ, Просветно дружество "Св. Св. Кирил и Методий"; директорът на РИМ Валентин Дебочички, началникът на отдел "Култура и духовно развитие"Димитрина Укалска; представители на запасните офицери и сержанти, и граждани.

"Кюстендил се превърна в средищното място на националната революция. Място, от което тръгваха по своя боен път чети, бойци, личности свързани със свободата и единението. Нашия град бе наречен- Вратата към Мекедония.
Кюстендил има ключово място и значение, защото тук са съсредоточени основната част от дейците, от тук преминават голяма част от четите. Тук, след погрома се връщат голяма част от четите, за да продължат своята революционна борба.
В Кюстендилско има Сенокос- там се събират и снаражяват четите, от там тръгват към своя кървав поход към Македония. Там се освещават знамената. Това е едно от светите места на българската национална революция. Кюстендил беше техният естествен и ключов център", каза в словото си д- р Ангел Джонев, историк в РИМ- Кюстендил.