60% от жителите на кв. Изток са здравно осигурени, оценяват медицинското обслужване като добро
60% от жителите на кв. Изток са здравно осигурени, оценяват медицинското обслужване като добро / Дима Кирилова,Дарик радио

Като цяло жителите на квартал „Изток" се радват на добро медицинско обслужване, показват данните от проект "Общностен мониторинг на здравните услуги в ромския квартал „Изток" на гр. Кюстендил" на сдружение „Ларго". Проектът цели да изготви своеобразна карта на здравните проблеми в кв. „Изток" и да провокира системни мерки за преодоляването им.
Взаимоотношенията с ръководството на кюстендилската болница, с личните лекари и специалистите от здравния център АДРА, който функционира в квартала са отлични.
Една трета от жителите на квартала определят здравословното си състояние като добро (оценка 4). Един от десет човека смята, че здравето му е много лошо (оценка 2). В отлично здраве се чувстват 17%.
Две трети от анкетираните лица не са търсили услугите на спешна помощ през последната година. 3% отговарят, че са търсили спешна помощ повече от 5 пъти през същия този период.
Делът на здравно осигурените лица в квартала възлиза на 60%. Единици са тези, които не знаят дали имат платени здравни осигуровки.
Според мнението на ромите от кв. „Изток" двете най-сериозни пречки пред доброто им здраве са 1) липсата на пари за лекарства и 2) ниската здравна култура. 36% от анкетираните лица най-напред отиват при личния си лекар, когато имат някакъв здравословен проблем. Около 30% обаче прибягват към самолечение - най-често питат направо в аптеката за лекарства. 2% търсят помощ от знахари, билкари и народни лечители.
Изследването регистрира много високо ниво на отговорност към здравето на децата - девет от десет родители на деца и младежи под 18 г. възраст твърдят, че са им поставени всички задължителни ваксини от имунизационния календар. 84% от родителите водят децата си на редовни профилактични прегледи.
28% от анкетираните заявяват, че са се чувствали лично дискриминирани на етническа основа от персонала в болницата. Най-големи са дяловете на хората, които заявяват, че никога не са се чувствали дискриминирани от личните си лекари (70%) и от специалистите в неотложната помощ (62%).