На 23 септември, ден след като обявява Независимостта на България, владетелят Фердинанд І се събужда в дома на габровския индустриалец Иван Хаджиберов. Развитието на събитията проследява Стефка Вуцова от Регионален исторически музей – Габрово, където е съхранен подарък на царя за съпругата на Хаджиберов – Тодорица.
„Навършиха се 110 години от обявяването на независимостта на България. На 22 септември 1908 г. в Търново, княз Фердинанд I прочита манифест, с който България става независима държава – царство, а нейният владетел започва да носи титлата цар. Мястото, където е прочетен манифеста – църквата „Св. 40 мъченици“ в старата столица Велико Търново – цели да покаже приемственост с Второто българско царство.
До този акт се стига след редица условия, които го благоприятстват – избухването на Младотурската революция в Османската империя и спорът между Франция и Германия за Египет. Междувременно Австро-Унгария се готви да анексира двете провинции на империята Босна и Херцеговина, в нарушение с Берлинския договор.
След избухване на стачка по железопътните линии, собственост на Източните железници, правителството на Александър Малинов решава да ги конфискува, но това поражда известни икономически противоречия между България и Австр-Унгария, които карат Фердинанд I да направи крачка назад по отношение на обявяването на независимостта на страната. Но решението на Министерския съвет е твърдо и изцяло съобразено с общественото настроение в страната. Така на 22 септември княз Фердинанд I пристига в Търново, където със специален манифест обявява България за независимо царство.
След акта на обявяването царското семейство се прибира за София, като трябва да мине през прохода Шипка. Първата спирка за пренощуване е определена да бъде в Габрово, а мястото – домът на габровския индустриалец Иван Хаджиберов. Самият той отдава голямо значение на тази чест, тъй като първият цар от Третото българско царство ще гостува именно в неговият дом.
По мнение на Иван Хаджиберов цар Фердинанд I трябва да мине не по червен килим, защото е царска особа, а по зелен, защото България е земеделска страна и „Този цар трябва да знае къде стъпва.“
При пристигането си цар Фердинанд I е посрещнат с хляб и сол, както повелява българската традиция, а на вратата на своя дом Иван Хаджиберов, заедно със съпругата си, го посреща с думите: „Ваше величество, Вие сте цар на България, а аз съм цар на електричеството. Добре дошли в български дом!“
Причината за тези думи се корени във факта, че името на Иван Хаджиберов се свързва и с първото „чудо невиждано“ – „лампа без фитил и газ“. Първата електрическа крушка в България светва във валцовата мелница на Иван Хаджиберов през май 1891 г.
Над стаята, в която нощува българският цар, е поставена плоча с напдис: „ТУКЪ НОЩУВА ЦАРЪ ФЕРДИНАНДЪ ПЪРВАТА НОЩЪ СЛЕДЪ ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕТО БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО“. След посешението Иван Хаджиберов забранява „царската“ стая да бъде използвана и запазва всички мебели като музейни експонати.
Във фондовете на РИМ – Габрово се съхранява един от подаръците, които е получила съпругата на Иван Хаджиберов – Тодорица, несесер за нокти, състоящ се от осем сребърни части, поставени в кожена кутия, подплатена с лилаво кадифе. Днес той е част от експозицията „Градски бит от края на XIX в. до 40 те години на XX в.“ в Дечкова къща.”
„Навършиха се 110 години от обявяването на независимостта на България. На 22 септември 1908 г. в Търново, княз Фердинанд I прочита манифест, с който България става независима държава – царство, а нейният владетел започва да носи титлата цар. Мястото, където е прочетен манифеста – църквата „Св. 40 мъченици“ в старата столица Велико Търново – цели да покаже приемственост с Второто българско царство.
До този акт се стига след редица условия, които го благоприятстват – избухването на Младотурската революция в Османската империя и спорът между Франция и Германия за Египет. Междувременно Австро-Унгария се готви да анексира двете провинции на империята Босна и Херцеговина, в нарушение с Берлинския договор.
След избухване на стачка по железопътните линии, собственост на Източните железници, правителството на Александър Малинов решава да ги конфискува, но това поражда известни икономически противоречия между България и Австр-Унгария, които карат Фердинанд I да направи крачка назад по отношение на обявяването на независимостта на страната. Но решението на Министерския съвет е твърдо и изцяло съобразено с общественото настроение в страната. Така на 22 септември княз Фердинанд I пристига в Търново, където със специален манифест обявява България за независимо царство.
След акта на обявяването царското семейство се прибира за София, като трябва да мине през прохода Шипка. Първата спирка за пренощуване е определена да бъде в Габрово, а мястото – домът на габровския индустриалец Иван Хаджиберов. Самият той отдава голямо значение на тази чест, тъй като първият цар от Третото българско царство ще гостува именно в неговият дом.
Иван Хаджиберов
При пристигането си цар Фердинанд I е посрещнат с хляб и сол, както повелява българската традиция, а на вратата на своя дом Иван Хаджиберов, заедно със съпругата си, го посреща с думите: „Ваше величество, Вие сте цар на България, а аз съм цар на електричеството. Добре дошли в български дом!“
Входната част от къщата
Над стаята, в която нощува българският цар, е поставена плоча с напдис: „ТУКЪ НОЩУВА ЦАРЪ ФЕРДИНАНДЪ ПЪРВАТА НОЩЪ СЛЕДЪ ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕТО БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО“. След посешението Иван Хаджиберов забранява „царската“ стая да бъде използвана и запазва всички мебели като музейни експонати.
Царската стая
Царският подарък на Тодорица Хаджиберова