Калиграфията – изкуството на красивото писане, и днес е много разпространено занимание в Иран, с което човек може да се издържа. Мехди Мозехфирад е калиграф, който представи в България древното изкуство, което е овладял. Мехди Мозехфирад бе един от участниците в ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти в ЕМО ЕТЪР, който се проведе в началото на септември.
Калиграфия заема особено място в ислямското изкуство и възниква в процеса на преписване на Корана. По тази причина написаното слово само по себе получава сакрален смисъл.
Мехди Мозехфирад използва калиграфията за писане на стихове. Не свои – изкуството му е да изпише по красив начин дълбоките и изпълнени с много нюанси стихове на Изтока.
Мехди е преписал стихотворение на Хафез – един от големите източни поети. Ето един превод на негова поезия на български:
С песен и сърдечно слово – пак, и пак, и пак отново!
Вино пий, сърце орлово – пак, и пак, и пак отново!
С хубавица като кукла, взел смолистата й букла,
поседи със чувство ново – пак, и пак, и пак отново!
Радостта ли ще е наша, ако няма пълна чаша
зарад времето сурово – пак, и пак, и пак отново!
Нямам никаква защита от коприната й впита,
от сърцето й готово – пак, и пак, и пак отново!
Ветре! Ако пуснеш корен, разкажи й с шепот морен
от Хафез сърдечно слово – пак, и пак, и пак отново!
Калиграфия заема особено място в ислямското изкуство и възниква в процеса на преписване на Корана. По тази причина написаното слово само по себе получава сакрален смисъл.
Калиграфията – изкуството на красивото писане, Мехди Мозехфирад
Мехди е преписал стихотворение на Хафез – един от големите източни поети. Ето един превод на негова поезия на български:
С хубавица като кукла, взел смолистата й букла, поседи със чувство ново – пак, и пак, и пак отново!
Вино пий, сърце орлово – пак, и пак, и пак отново!
С хубавица като кукла, взел смолистата й букла,
поседи със чувство ново – пак, и пак, и пак отново!
Радостта ли ще е наша, ако няма пълна чаша
зарад времето сурово – пак, и пак, и пак отново!
Нямам никаква защита от коприната й впита,
от сърцето й готово – пак, и пак, и пак отново!
Ветре! Ако пуснеш корен, разкажи й с шепот морен
от Хафез сърдечно слово – пак, и пак, и пак отново!