Художникът Николай Панайотов подари две свои картини – едната е дарение за Община Севлиево, а другата за ХГ "Асен и Илия Пейкови". Произведенията, които ще красят фоайето пред зала 300 на Общината, не са избрани случайно. Те са рисувани в последните години и носят посланието на новото време. В тях се забелязва характерния неповторим стил на художника, вплел в произведенията си динамика, традиция, дълбока душевност и символика.
Песента, която не изпях, а изплетох
Николай Панайотов е известен като българо-френски художник. Повечето свои творби рисува в Париж, където живее 18 години, след което се връща в България. Избира да живее в Севлиевското село Стоките, където се връща, за да създаде „Бялото училище“ – алтернативно „място за изкуство“. То е негово убежище, дом, ателие, галерия и съвременен манастир за правене на изкуство. Днес той прекарва живота си между Париж и Стоките, а севлиевци се гордеят, че неговите картини се излагат първо в Севлиево и след това в столичните галерии.
Песента, която не изпях, а изплетох
Николай Панайотов е известен като българо-френски художник. Повечето свои творби рисува в Париж, където живее 18 години, след което се връща в България. Избира да живее в Севлиевското село Стоките, където се връща, за да създаде „Бялото училище“ – алтернативно „място за изкуство“. То е негово убежище, дом, ателие, галерия и съвременен манастир за правене на изкуство. Днес той прекарва живота си между Париж и Стоките, а севлиевци се гордеят, че неговите картини се излагат първо в Севлиево и след това в столичните галерии.
