По-малко от година след завръщането, животът му се променил коренно, когато чул проповедите на Евстатий от град Сивас (на територията на днешна Армения). Макар последният да основал сектата на македонитите и открито да поддържал арианите (несъгласни с единството на Светата Троица), той участвал в Първия Вселенски събор и оказал голямо влияние върху него. Василий станал християнин и през 357 година предприел пътуване до Египет, Сирия, Палестина и Месопотамия.
Там изучил аскетиката и монастицизма. След завръщането си, събрал група ученици и заедно със своя брат Петър основали манастир в семейното имение в Понт. Към тях се присъединили майка им, сестра им и още жени. Свети Василий бил ръкоположен за дякон през 362 година и заедно с Григорий Богослов прекарал следващите няколко години в борба с арианската ерес. През 370 година бил избран за епископ на родния си град Кесария. Починал през 379 година от заболяване на черния дроб.
Основните му творби са "За Светия Дух", три книги срещу арианеца Евномий, проповеди върху шестте дни на сътворението на света и други. Василий е най-известен с правилата за монашески живот, които създал. Те били съсредоточени върху живота в монашеската общност, литургичните молитви и труда. Почитан е като светец от Православната, Римокатолическата, Епископалната, Англиканската и Лутеранската църкви.
Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря.
За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.
Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например - боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица". Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга.
Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, жени и моми мият косите си, за да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предишната кадена вечеря.
Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова /най-често дрянова/ пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния.
Днес имен ден празнуват Васил, Васила, Василка, Веселин, Веселина, Василена, Васо, Васа, Васко, Васка, Весел, Весела, Вълко, Вълчо, Ванеса.
