На 11 май 2013 г. се навършват 173 години от рождението на Стефан Караджа - български национален герой, революционер и войвода. Той е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (дн. Стефан Караджово), Ямболско. През 1844 г. в търсене на препитание семейството му се преселва в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово), Ямболско, през 1846 г. се мести в Лудогорието, а година по-късно се настанява за постоянно в Северна Добруджа – първоначално в с. Долно Чамурлии, Бабадашко, впоследствие в селата Бейдауд, Саръюрт и Потур и след 1854 г. в град Тулча. Там бащата работи като пазвантин, а Стефан е негов помощник. Още с пристигането си в града той се записва в местното училище, но поради липса на средства, скоро е принуден да го напусне. Победил веднъж по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса, Караджата попада под ударите на властта. След като известно време се укрива, през 1862 г. емигрира в Румъния. От този момент започва и неговата революционна дейност.
Стефан Караджа се записва като доброволец в Първата и Втората българска легия в Белград, през 1866 г. участва в четата, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода и изпълнява различни революционни задачи. На 6 юли 1868 г. заедно с Хаджи Димитър застава начело на чета от 127 души. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и попада в пленен. На 12 юли той е откаран в Търново, а по-късно и в Русе. Полумъртъв, е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет и е осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка.
По традиция добричлии почитат паметта на героя с поклонение пред неговия паметник до ОУ „Стефан Караджа”. Почитта си към живота и делото на героя изразяват и членовете на родословен клуб „Стефан Караджа", които са потомци на праотците на прославения български войвода.
