Възпоменателна церемония по повод 100 години от смъртта на освободителя на Добруджа ген. Иван Колев ще се състои на 29 юли. Тя е организирана от Община град Добрич и Сдружение „Изграждане в град Добрич на паметник на ген. Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г.“. Началото е в 11.00 ч. пред паметника на героя в Добрич, където ще бъде изпълнен военен ритуал на Военноморските сили на Република България и панихида, отслужена от добрички духовници. Част от церемонията е и освещаване на паметните плочи с имената на 1 013 войници и офицери от III българска армия, загинали в боевете от Добричката епопея. С монтирането на плочите приключи вторият етап и се оформи цялостната композиция на комплекса. За ритуала се очаква в Добрич да пристигнат вицепремиерът Валери Симеонов, представители на Министерски съвет, народни представители и видни общественици, които са увековечили делото на ген. Иван Колев.
Иван Колев е роден през 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено от български преселници от с. Чоба, Пловдивска област. Рождената му дата все още не е напълно уточнена, тъй като в историографията се срещат датите 25 август и 15 септември. След като учи в родното си село и в град Болград, през 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи в Софийския окръжен съд. Година по-късно участва като доброволец в Сръбско-българска война (1885 г.). През 1887 г. завършва Военното училище в София, произведен е в първия офицерски чин – подпоручик, и е зачислен в Трети конен полк. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити, постъпва за двегодишно обучение във Военната академия в Торино, Италия. Военната си кариера продължава и след нейното завършване. През май 1902 г. Иван Колев е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон. Две години по-късно е повишен в чин подполковник и назначен за началник-щаб на Кавалерийската инспекция. През периода 1908–1912 г. той командва Лейбгвардейския конен полк. Първата балканска война го заварва като началник-щаб на Ямболския укрепен пункт. През ноември 1912 г. го назначават за началник-щаб на ІІІ-а армия, а през май 1913 г. – за началник-щаб на V-а армия. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.
По време на Първата световна война Иван Колев е инспектор на конницата и командир на І-ва конна дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа. Безспорна е и заслугата му за успешното приключване на Добричката епопея от 5–7 септември 1916 г. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, той заболява и на 29 юли 1917 г. умира в санаториум във Виена, Австрия. Ден преди смъртта си големият български пълководец е произведен в чин генерал – лейтенант. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София.
Днес неговото име носят селища, улици, площади и училища, големият български поет Иван Вазов му посвещава своето стихотворение „Добруджанската конница“, Любомир Бобевски – баладата "Конникът генерал" и одата "Генерал Колеву!", а вдъхновен от подвизите на конницата на ген.-лейтенант Колев, големият български белетрист Йордан Йовков пише разказите "Белият ескадрон" (1916), "Триумф" (1916), "Мустафа ачи" (1917) и "През езерото Туркойа" (1917).
Иван Колев е роден през 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено от български преселници от с. Чоба, Пловдивска област. Рождената му дата все още не е напълно уточнена, тъй като в историографията се срещат датите 25 август и 15 септември. След като учи в родното си село и в град Болград, през 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи в Софийския окръжен съд. Година по-късно участва като доброволец в Сръбско-българска война (1885 г.). През 1887 г. завършва Военното училище в София, произведен е в първия офицерски чин – подпоручик, и е зачислен в Трети конен полк. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити, постъпва за двегодишно обучение във Военната академия в Торино, Италия. Военната си кариера продължава и след нейното завършване. През май 1902 г. Иван Колев е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон. Две години по-късно е повишен в чин подполковник и назначен за началник-щаб на Кавалерийската инспекция. През периода 1908–1912 г. той командва Лейбгвардейския конен полк. Първата балканска война го заварва като началник-щаб на Ямболския укрепен пункт. През ноември 1912 г. го назначават за началник-щаб на ІІІ-а армия, а през май 1913 г. – за началник-щаб на V-а армия. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.
По време на Първата световна война Иван Колев е инспектор на конницата и командир на І-ва конна дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа. Безспорна е и заслугата му за успешното приключване на Добричката епопея от 5–7 септември 1916 г. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, той заболява и на 29 юли 1917 г. умира в санаториум във Виена, Австрия. Ден преди смъртта си големият български пълководец е произведен в чин генерал – лейтенант. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София.
Днес неговото име носят селища, улици, площади и училища, големият български поет Иван Вазов му посвещава своето стихотворение „Добруджанската конница“, Любомир Бобевски – баладата "Конникът генерал" и одата "Генерал Колеву!", а вдъхновен от подвизите на конницата на ген.-лейтенант Колев, големият български белетрист Йордан Йовков пише разказите "Белият ескадрон" (1916), "Триумф" (1916), "Мустафа ачи" (1917) и "През езерото Туркойа" (1917).
