Добрият пастир
93411
Добрият пастир
„Добрият пастир“ („pastor bonus” на латински език) е символен термин в християнството, който има предвид Бог Син. В „Уикипедия“ пише, че е заемка от Стария завет и е повторение на образа на Учителя в него, а ролята му се изразява в саможертва за спасение на стадото. В този смисъл вече напълно си обяснявам митичния образ на Нашия Добър пастир. Той до момента показа две саможертви за спасение на стадото. С тях спаси най-вече себе си, а стадото не само, че изобщо не започна да точи зъби, като в оная вехта песен на „Ахат“, ами зъбната му картина съвсем обося и оголя – изпопада още повече. След двете саможертви за наше благо, ние, овцете хептен започнахме да блеем на умряло. Защото на едно стадо последният му дерт е някаква демокрация. И права, свобода на словото, правосъдна система и подобни глупости. Стадото иска прясна зелена трева в изобилие и бистра студена вода на корем.
И затова си обича Добрия пастир, дори показа че въпреки двете саможертви, пак си го иска и него си тачи най-много. Хареса си го за трети път. Понеже Добрия пастир осигурява на обичното си стадо най-вече зелена трева и бистра вода. „Пий една студена вода“ е най-любимият израз на стадото. И на Добрия пастир. Заради любовта на овчиците си, Добрия пастир ги обгрижва най-нежно с вадене на благини от джоба си, откъсва залци от самуна си – пътечки им строи, пасбища им открива, кошарките им кърпи, да не им влизат вятър и студ, тревната дажба на по-старите овце компенсира. И всичко това „от дюгеня ми, от кесията ми“, както казваше Хаджи Коста от „Криворазбраната цивилизация“.
Когато отиде в някоя къшла, тази част от стадото, която е предназначена да отговаря за начина на блеене на всеобщото стадо, се изпотрепва да отразява всяка стъпка на Добрия пастир. Как бащински се пошегувал с някоя овца, как друга бащински потупал по руното, а трета все така, с очи пълни с опрощаваща загриженост, нахокал. Когато Добрия пастир откаже да говори, тази част от стадото, предназначена да отговаря за начина на блеене, героически се бори с овчарските кучета, наобиколили Го и гледащи много лошо, само и само да се добере до някоя дума, като жълтица, случайно отронена от неговите уста. Затова Добрия пастир си знае – дори и да не каже нищо, защото в момента не се сеща какво, горепосочените овчици ще изблеят, че това е „знаково мълчание“. Те така блеят и за един друг добър пастир, който обаче, има обяснение в една друга религия. По-източна от нашата.
Овцете на Добрия пастир трябва да са напълно спокойни. За трети път напълно спокойни. А ако има някоя заблудена, която да не се радва и да не е напълно спокойна, нека прочете Евангелие от Матея: „Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се? И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.“
Няма грешка при Добрия пастир.
И затова си обича Добрия пастир, дори показа че въпреки двете саможертви, пак си го иска и него си тачи най-много. Хареса си го за трети път. Понеже Добрия пастир осигурява на обичното си стадо най-вече зелена трева и бистра вода. „Пий една студена вода“ е най-любимият израз на стадото. И на Добрия пастир. Заради любовта на овчиците си, Добрия пастир ги обгрижва най-нежно с вадене на благини от джоба си, откъсва залци от самуна си – пътечки им строи, пасбища им открива, кошарките им кърпи, да не им влизат вятър и студ, тревната дажба на по-старите овце компенсира. И всичко това „от дюгеня ми, от кесията ми“, както казваше Хаджи Коста от „Криворазбраната цивилизация“.
Когато отиде в някоя къшла, тази част от стадото, която е предназначена да отговаря за начина на блеене на всеобщото стадо, се изпотрепва да отразява всяка стъпка на Добрия пастир. Как бащински се пошегувал с някоя овца, как друга бащински потупал по руното, а трета все така, с очи пълни с опрощаваща загриженост, нахокал. Когато Добрия пастир откаже да говори, тази част от стадото, предназначена да отговаря за начина на блеене, героически се бори с овчарските кучета, наобиколили Го и гледащи много лошо, само и само да се добере до някоя дума, като жълтица, случайно отронена от неговите уста. Затова Добрия пастир си знае – дори и да не каже нищо, защото в момента не се сеща какво, горепосочените овчици ще изблеят, че това е „знаково мълчание“. Те така блеят и за един друг добър пастир, който обаче, има обяснение в една друга религия. По-източна от нашата.
Овцете на Добрия пастир трябва да са напълно спокойни. За трети път напълно спокойни. А ако има някоя заблудена, която да не се радва и да не е напълно спокойна, нека прочете Евангелие от Матея: „Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се? И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.“
Няма грешка при Добрия пастир.
