Честно казано, не очаквам някой да се върже на такова заглавие, но се заклевам, че старите фенове ще се зарадват поне малко, ако не сме били заедно в „Арена Армеец“ късно снощи. А този лаф е от едновремешната казарма, в която настървено слушахме „Неделя 87“, „Неделя 88“, „Неделя 89“ и... за по-нататък не знам, аз тогава излязох от армията като „младши-лейтенант“ от Артилерията. Есенцията на видимо безсмисленото изречение се превежда на български „Който си го може, го Може“.
EUROPE забиха така, както искахме да ги видим ние, пооплешивелите чички, със само леко понапълнелите дами (все толкова красиви и магнетични, както едно време!), но и съвсем младите момичета и момчета, дошли в залата в София (бе, как ги правят тези концерти, по никое време, в средата на седмицата, утре сме на работа, с тежки и оловни глави, пили чай от хвойна, мащерка, мента и нищо друго).
Напук на все шегаджиите „бе, какви са тез ЮРЪП „Кееериии“, осемдесетарска мас и запалки високо в ръце”, шведите ни почнаха с War Of Kings и Hole In My Pocket от по-новите си опуси, които са далееееч напред от 80- те на миналия век. Яко блъскане, безупречна свирня и докато се огледаме „А! Гласът на Джоуи Темпест сгъва“, отпраха Rock The Night и всички полудяха. За двете невръстни дечица с антифони пред мен няма да ви казвам (раншко им е да оглушеят от концерти, все още).
Не мисля да ви занимавам с целия сетлист, а и не мисля, че трябва. Безсмъртни класики като Girl From Lebanon и Sign Of The Times се редяха заедно с нови парчета, някои звучащи като чист прогресив. Секунда за мразители, наречени „хейтъри“ по модерному: На моменти гласът на Джоуи беше доста „сгънал“. По едно време се разпя, както през 80- те и както преди 3 години в Каварна, когато всичко звучеше като от CD.
С приятелите предположихме няколко версии: „Пазеше се за края, копелето, да изпее старите класики както едно време!“, „Нарочно го усилиха“ и „Бе, може да се е напукал предната нощ, глас е все пак, най-финият човешки инструмент!“ Ако не сте били там, вярвайте, че беше Великолепно Шоу! Лични предпочитания: Ян Хугланд е часовник! Джон Норум е изверг. Мик Микаели и Джон Левън – същите Пушки!
(Да не забравя! Българите от SEVI удариха чудесно, подгрявайки!)
EUROPE забиха така, както искахме да ги видим ние, пооплешивелите чички, със само леко понапълнелите дами (все толкова красиви и магнетични, както едно време!), но и съвсем младите момичета и момчета, дошли в залата в София (бе, как ги правят тези концерти, по никое време, в средата на седмицата, утре сме на работа, с тежки и оловни глави, пили чай от хвойна, мащерка, мента и нищо друго).
Напук на все шегаджиите „бе, какви са тез ЮРЪП „Кееериии“, осемдесетарска мас и запалки високо в ръце”, шведите ни почнаха с War Of Kings и Hole In My Pocket от по-новите си опуси, които са далееееч напред от 80- те на миналия век. Яко блъскане, безупречна свирня и докато се огледаме „А! Гласът на Джоуи Темпест сгъва“, отпраха Rock The Night и всички полудяха. За двете невръстни дечица с антифони пред мен няма да ви казвам (раншко им е да оглушеят от концерти, все още).
Не мисля да ви занимавам с целия сетлист, а и не мисля, че трябва. Безсмъртни класики като Girl From Lebanon и Sign Of The Times се редяха заедно с нови парчета, някои звучащи като чист прогресив. Секунда за мразители, наречени „хейтъри“ по модерному: На моменти гласът на Джоуи беше доста „сгънал“. По едно време се разпя, както през 80- те и както преди 3 години в Каварна, когато всичко звучеше като от CD.
С приятелите предположихме няколко версии: „Пазеше се за края, копелето, да изпее старите класики както едно време!“, „Нарочно го усилиха“ и „Бе, може да се е напукал предната нощ, глас е все пак, най-финият човешки инструмент!“ Ако не сте били там, вярвайте, че беше Великолепно Шоу! Лични предпочитания: Ян Хугланд е часовник! Джон Норум е изверг. Мик Микаели и Джон Левън – същите Пушки!
(Да не забравя! Българите от SEVI удариха чудесно, подгрявайки!)
