Да не виждаш за 90 минути!

Да не виждаш за 90 минути!
Да не виждаш за 90 минути!

„Диалог на тъмно" гостува в Бургас. Интересно събитие, което ще ми помогне да разбера живота на незрящите хора. Една беседа, продължаваща цели два часа и половина - 90 минути, прекарани в мрак, и 60 минути на светло.
Едва ли ще остана толкова дълго. Това е много време. Какво пък толкова ще разискваме? Винаги съм смятала, че денонощието трябва да продължава поне 30 часа, за да се справя с всички ангажименти. „Странно хрумване имат организаторите. Кой би стоял на едно мероприятие два часа и половина", помислих си аз. „Добре, щом ми омръзне, излизам, паля цигара и продължавам към вкъщи - задачи, колкото искаш до края на вечерта".
На събитието ме покани незрящ приятел. Съгласих се и с нагласата, че мога да си тръгна по всяко време, поех с него към Казиното. Пристигнахме в последния момент, оставихме якета и телефони във фоайето и заедно с групата влязохме един по един в залата.
Изведнъж потънах в абсолютен, черен мрак. Не го очаквах. Много добре знаех, че първата част от беседата ще се проведе на тъмно, но бях убедена, че ще мога да различа силуети, очертания на предмети и хора ... Попаднах в пълно безвремие, обзе ме тотална липса на представа за пространство и място, бях на ничия земя.
Организаторите ни приканиха да се хванем за ръце. Та аз дори не успях да огледам хората от нашата група, когато бяхме навън. И въпреки това с неистова охота търсех ръцете им в мрака, който ме потискаше страшно .Чувствах несигурност, мъка, объркване. Безпокойството ми се уталожи, едва когато усетих допира от топлите длани на стоящите до мен. „Не съм сама, не съм единствената, която изпитва тревога и блуждае в небитието", тази мисъл ми помогна да се справя с неловката ситуация, в която попаднах. И все пак - 90 минути непрогледен мрак, час и половина ... А връщане назад няма, вече не знаех къде съм.


Водещите, част от които са незрящи хора, ни въведоха в различни ролеви игри. Запознах се с хората от моята група. Различавах гласовете им, знаех имената им, почувствах ги толкова близки, сякаш съм заобградена от дългогодишни приятели. В мрака има само глас, глас и душевна светлина. Физическата обвивка се разпада, няма я и не те интересува. Вълнуваш се само от чувствата - от твоите и тези на ближния. Всеки вниква в детайлите, старае се да помогне, да бъде съпричастен към ситуацията, в която се намира. Забравяме за времето и злободневните проблеми. Сега целта е една, тя е обща, да разрешим съвместно поставените задачи. И заедно успяваме! Може би не веднага, не набързо, но се справяме. Безпокойството е изчезнало някъде, заедно със светлината. Усещаш само близостта на непознатите хора, които вече са твои приятели.
Водещите включват осветлението. Час и половина? Да бе! Не бяха минали повече от 20 минути. Погледнах с недоверие към часовника - самата истина. Минал е час и половина. Всички останахме изумени. Никой не можеше да предположи, че наистина сме прекарали толкова дълго време в „тягостната" тъмнина, защото вече я нямаше тази несигурност, нямаше я мъката, празнотата, слабостта. Пресата на мрака се бе изпарила, остана само една добра топлина, чувство на хармония и взаимно доверие. Огледах се, за да открия моите нови приятели. Разпознах ги по гласовете, по начина, по който изразяват своите чувства и мисли, и с радост ги приех във физическия облик, който тепърва открих и който бе съвсем различен от представите ми. Изчезнаха предразсъдъците и стереотипите. Всички прескочихме бариерата, която визуалният облик поставя като първо впечатление. Вече нищо няма значение - кой е млад или стар, кой е елегантно или небрежно облечен, на кой килограмите не достигат или са в повече, кой каква сексуална ориентация има, кой към коя етническа група принадлежи, кой какво увреждане има. Всички бяхме едно, всички се чувствахме близки!
Диалогът продължи още час. Час, в който се опитахме да овладеем новите емоции и да формулираме преживяното. Обединихме се около прозрението, че човек може да се справи и с най-неприятните ситуации, с най-тежките предизвикателства, когато не е сам, когато е заобиколен от приятели. Осъзнахме, макар и за кратко, как се чувстват хората, загубили своето зрение. Влязохме в тяхната кожа, обухме техните обувки и се научихме, че сме по-силни и по-добри, отколкото предполагаме!
Всички ние, можем да живеем в един по-добър свят, пренебрегвайки своите нелепи задръжки. А незрящите хора се нуждаят единствено от взаимност, разбиране и приятелска подкрепа!

„Диалог на тъмно" - два часа и половина, а всъщност само миг!

 

„Диалог на тъмно" ви очаква в сградата на КЦ „Морското казино",зала "Христо Фотев" на 20, 21 и 22 февруари от 10:00 ч. до 13:00 ч. и от 14:30 до 17:30 ч. Необходимо е предварително записване на телефон 0883 77 77 10, ВХОД СВОБОДЕН!
Събитието представя модел за прозрачност и справяне със социалните неравенства. Организира се от Федерация Спорт за Хора със Зрителни Увреждания.

Повече информация ще получите на: https://www.facebook.com/events/457500191106197/