Проф. Васил Марков, гл. ас. д-р Димитрия Спасова, ас. д-р Антон Генов и докторант Беатрис Владимирова от Катедрата по културология към Югозападния университет „Неофит Рилски“ проведоха проучване на култовата приемственост в местността “Църквището“ край с. Лиляч, Кюстендилско. Там са разположени мегалитното светилище „Провиралката“ и църквата „Св. Георги Победоносец“, свързани с отбелязването на най-важния празник за Лиляч – Гергьовден.
Мегалитният обект е известен сред местното население с функцията си да лекува женско безплодие. В рамките на светилището е оформен скален параклис, а в горната му част през 1925 г. е завършена и осветена църквата „Св. Георги“, която и до днес е единственият християнски храм в землището на Лиляч.
Изключително интересни са записаните в рамките на етнографските проучвания сведения за празнуването на Гергьовден, отбелязван в наши дни с общоселски курбан на 5 май. Преподавателите локализираха всички места на християнското отбелязване на празника в миналото – мегалитните жертвеници, в които се е колил курбанът, местата на приготвяне на обредната храна и т.н. Според тях култовата приемственост в местността “Църквището”е изключително интересна, защото за пореден път те се натъкват на„живо светилище“ със съхранени до наши дни реликти от езическата древност, успешно смесени с християнството.
Проучванията се осъществяват по проекта на Университетскиянаучноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури – „Културно наследство и приемственост. Интердисциплинарно изследване на култовата приемственост в българските земи и Балкано-Анатолийския регион“, финансиран от ЮЗУ „Неофит Рилски“.
Мегалитният обект е известен сред местното население с функцията си да лекува женско безплодие. В рамките на светилището е оформен скален параклис, а в горната му част през 1925 г. е завършена и осветена църквата „Св. Георги“, която и до днес е единственият християнски храм в землището на Лиляч.
Изключително интересни са записаните в рамките на етнографските проучвания сведения за празнуването на Гергьовден, отбелязван в наши дни с общоселски курбан на 5 май. Преподавателите локализираха всички места на християнското отбелязване на празника в миналото – мегалитните жертвеници, в които се е колил курбанът, местата на приготвяне на обредната храна и т.н. Според тях култовата приемственост в местността “Църквището”е изключително интересна, защото за пореден път те се натъкват на„живо светилище“ със съхранени до наши дни реликти от езическата древност, успешно смесени с християнството.
Проучванията се осъществяват по проекта на Университетскиянаучноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури – „Културно наследство и приемственост. Интердисциплинарно изследване на култовата приемственост в българските земи и Балкано-Анатолийския регион“, финансиран от ЮЗУ „Неофит Рилски“.
