/ iStock/Getty Images
Великден или Възкресение Христово е най-големият, най-светлият празник за православните християни.

Празникът има дълга езическа предистория, като в неговите основи залягат древните пролетни празници. Смята се, че скитащите номадски и тракийски племена го празнували. Празникът се изразявал в радост от настъпването на пролетта и събуждането на природата. С възникването на християнството, празникът започва да се свързва с възкресението на Божия син – Исус Христос.

В християнската религия на Великден се чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироноски, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.

възкръсване на Христос
iStock/Getty Images

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, затова и Великден променя датата си. Принципът, според който Великден се определя, води началото си от Първия вселенски събор през 325 година и се приема, че той се празнува от всички християни неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Разминаването в датите, на които католици и православни пък идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.

Но има едно древно правило, което повелява Великден да не се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около тях и винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.