НАТО се завръща днес на мястото, където взе едно от най-противоречивите си решения – Украйна, която е във война с Русия от девет месеца, един ден да се присъедини към най-големия военен съюз в света.
Ръководителите на дипломациите на НАТО се срещат на двудневна среща на върха в Двореца на парламента в румънската столица Букурещ, а именно там през април 2008 г. президентът на САЩ Джордж Буш убеди съюзниците си да отворят вратите на НАТО за Украйна и Грузия, с голяма съпротива от Русия, припомня черногорският „Виести“.
„НАТО приветства евроатлантическите стремежи на Украйна и Грузия за членство. Ние се съгласихме днес, че тези страни ще станат членки на НАТО“, казаха лидерите в изявление тогава. Руският президент Владимир Путин, който присъства на срещата, я определи като "пряка заплаха" за руската сигурност.
Около четири месеца по-късно руските сили нападнаха Грузия.
Помощ и членство за Украйна
Някои експерти определят решението от Букурещ като огромна грешка, създала усещането в Русия, че е притисната в ъгъла от непрекъснато разрастващата се НАТО. Алиансът, от друга страна, твърди, че не принуждава държавите да се присъединяват и че някои страни са поискали членство, за да се защитят от Русия - какъвто е сега случаят с Финландия и Швеция.
Повече от 14 години по-късно, тази седмица НАТО ще обещае дългосрочна подкрепа на Украйна, докато се защитава от руски въздушни, ракетни и наземни атаки - много от които удариха енергийна инфраструктура и други цивилни цели, оставяйки милиони без електричество или топлина.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза вчера, че НАТО трябва да е готова за нови атаки срещу Украйна и добави, че Русия вероятно ще продължи да атакува украинската енергийна мрежа, газопроводи и основна инфраструктура. „Подобни действия, когато навлизаме в зимата, показват, че президентът Путин сега се опитва да използва зимата като оръжие във войната срещу Украйна“, каза той пред репортери на пресконференция в Букурещ.
Столтенберг каза в Брюксел в петък, че алиансът ще продължи да оказва силна подкрепа на Украйна за нейната защита срещу руската агресия, защото в случай на победа на Русия целият свят ще плаща висока цена години наред.
Северна Македония и Черна гора се присъединиха към Алианса през последните години и „по този начин ние показахме, че вратите на НАТО са отворени и че членовете на НАТО и страните, които искат да се присъединят, трябва да вземат решение за членство. Това също е послание за Украйна“, каза Столтенберг миналата неделя.
На срещата в Букурещ НАТО вероятно ще повтори обещанията си за несмъртоносна подкрепа на Украйна под формата на гориво, медицински консумативи, зимно оборудване и генератори. Отделните държави вероятно ще обявят нови доставки на военна помощ за Украйна - най-важната от които са системите за противовъздушна отбрана, от които Киев отчаяно се нуждае, за да защити небето си. НАТО като организация няма да предлага подобно оборудване, за да избегне вкарването в по-широка война с ядрено въоръжената Русия.
Украйна спечели предимство на бойното поле благодарение отчасти на западните ракетни системи, които ѝ позволяват да атакува руските позиции зад фронтовите линии. В последния пример за западна военна помощ за Киев, Съединените щати обмислят предложение от Boeing да изпрати на Украйна евтини бомби, които могат да се поставят на ракети с обсег от 150 километра, предаде Ройтерс.
Но министрите, заедно с украинския си колега Дмитро Кулеба, планират дългосрочно.
„В продължение на дълъг период ще помагаме на Украйна в прехода от съветско оборудване към модерни стандарти, доктрина и обучение на НАТО“, каза Столтенберг. „То не само ще подобри украинските въоръжени сили и ще им помогне да се интегрират по-добре, но и ще изпълни определени изисквания за членство“.
Въпреки всичко това Украйна няма да се присъедини към НАТО скоро, смятат анализатори. Тъй като Русия анексира Крим, а руските войски и проруските сепаратисти контролират части от територията на юг и изток, все още не е ясно как ще изглеждат границите на Украйна.
Повечето от 30-те страни-членки смятат, че фокусът сега трябва да бъде върху победата над Русия.
Но дори когато икономическият натиск под формата на високи цени на електроенергията и газа, заедно с инфлацията, расте за много съюзници, Столтенберг не иска да притиска Украйна да започне мирни преговори.
„Повечето войни завършват с преговори“, каза той. „Но това какво се случва на масата за преговори зависи от това какво се случва на фронта. Затова най-добрият начин да увеличим шансовете за мирно решение е да подкрепим Украйна".
Очаква се Съединените щати да обявят "значителна" финансова помощ за Украйна, за да ѝ помогнат да се справи с щетите, причинени от руските атаки срещу енергийната ѝ инфраструктура, съобщиха високопоставени американски служители. Помощта "е значителна и не е краят", заяви един от високопоставените служители пред журналисти, говорейки при условие за анонимност и без да дава повече подробности. Той обаче отбеляза, че администрацията на Байдън е предвидила в бюджета си 1,1 млрд. долара за енергийни разходи в Украйна и Молдова.
Помощ за Босна, Грузия и Молдова срещу руския натиск
Министрите на външните работи на Босна, Грузия и Молдова - три страни партньори, които според НАТО са под засилен натиск от Русия - също са в Букурещ. Столтенберг каза, че НАТО ще предприеме "по-нататъшни стъпки за защита на тяхната независимост и укрепване на способността им да се защитават", цитира „Виести“.
"Тези три държави са изправени пред руски натиск по много различни начини, така че на нашата среща ще предприемем по-нататъшни стъпки, за да им помогнем да защитят независимостта си и да укрепят способността си да се защитават", заяви Столтенберг.
Кандидатурата на скандинавските страни за НАТО
Столтенберг също така заяви, че е време да се финализира процесът на присъединяване на Финландия и Швеция и те да бъдат приветствани като пълноправни членове на НАТО.
"Това ще ги направи по-сигурни, НАТО - по-силна, а евроатлантическото пространство - по-добре защитено", отбеляза той.
Притесненията на Анкара относно сигурността трябва да бъдат разгледани на фона на кандидатурите на скандинавските страни за членство в НАТО. Очаква се министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу, който е сред участниците в срещата на НАТО, да се срещне с германския външен министър Аналена Бербок и британския външен министър Джеймс Клевърли. В понеделник той обяви, че във вторник ще се проведе среща в тристранен формат с външните министри на Швеция и Финландия.
Шведският министър-председател Улф Кристерсон заяви, че опасенията на Анкара, свързани със сигурността, ще бъдат разгледани в рамките на тристранния меморандум от юни.
Швеция и Финландия официално подадоха молба за присъединяване към НАТО през май, изоставяйки десетилетията на военно необвързване - решение, подтикнато от войната на Русия срещу Украйна. Турция обаче изрази възражения срещу кандидатурите им за членство, обвинявайки двете страни, че толерират и дори подкрепят терористични групировки.
През юни, по време на срещата на върха на НАТО в Мадрид, Турция и двете скандинавски страни подписаха меморандум, с който да се отговори на основателните опасения на Анкара относно сигурността и да се проправи пътя за членството на Финландия и Швеция в НАТО. Според меморандума Финландия и Швеция ще оказват пълна подкрепа на Турция в борбата със заплахите за националната ѝ сигурност. За тази цел Хелзинки и Стокхолм не трябва да оказват подкрепа на терористичната групировка ПКК или на Терористичната организация на Фетуллах (ФЕТО) - групировката, която стои зад проваления преврат в Турция през 2016 г.
По време на своята над 35-годишна терористична кампания срещу Турция ПКК - включена в списъка на терористичните организации на страната, САЩ и ЕС - е отговорна за смъртта на повече от 40 000 души, включително жени, деца и бебета. YPG е нейното сирийско разклонение.
Турски официални лица, включително президентът Реджеп Тайип Ердоган, предупредиха, че Турция няма да даде съгласие за членството на Швеция и Финландия, докато меморандумът не бъде изпълнен.
За присъединяването на дадена държава към НАТО е необходимо единодушното съгласие на всички 30 съществуващи съюзнически държави.
Германия с енергийна среща в кулоарите
Германия, която в момента председателства Г-7, свика среща днес следобед в кулоарите на срещата на НАТО, за да обсъди енергийната криза, причинена от войната в Украйна.
Според американския служител Съединените щати ще призоват останалите страни членки да засилят помощта си в тази област.
Това ще бъде и възможност да се подчертае "забележителното сближаване и единство, което все още е налице сред всички съюзници" след началото на войната, заяви пред репортери помощник-държавният секретар по европейските и евразийските въпроси Карън Донфрид.
Румъния, както и съседна Молдова, са силно засегнати от войната, а през страната са преминали около два милиона души, бягащи от Украйна. По данни, цитирани от Вашингтон, в момента Букурещ е домакин на близо 80 000 бежанци.
Противодействие на Китай
Страните ще обсъдят и нарастващата заплаха от страна на Китай. Тази дискусия, започната на срещата на върха на НАТО през юни в Мадрид, "не е свързана с това НАТО да отиде в Китай; тя отразява предизвикателствата, които реално са свързани с идването на КНР в Европа", каза Донфрид, като посочи по-специално технологичното предизвикателство.
Ръководителите на дипломациите на НАТО се срещат на двудневна среща на върха в Двореца на парламента в румънската столица Букурещ, а именно там през април 2008 г. президентът на САЩ Джордж Буш убеди съюзниците си да отворят вратите на НАТО за Украйна и Грузия, с голяма съпротива от Русия, припомня черногорският „Виести“.
„НАТО приветства евроатлантическите стремежи на Украйна и Грузия за членство. Ние се съгласихме днес, че тези страни ще станат членки на НАТО“, казаха лидерите в изявление тогава. Руският президент Владимир Путин, който присъства на срещата, я определи като "пряка заплаха" за руската сигурност.
Около четири месеца по-късно руските сили нападнаха Грузия.
Помощ и членство за Украйна
Някои експерти определят решението от Букурещ като огромна грешка, създала усещането в Русия, че е притисната в ъгъла от непрекъснато разрастващата се НАТО. Алиансът, от друга страна, твърди, че не принуждава държавите да се присъединяват и че някои страни са поискали членство, за да се защитят от Русия - какъвто е сега случаят с Финландия и Швеция.
Повече от 14 години по-късно, тази седмица НАТО ще обещае дългосрочна подкрепа на Украйна, докато се защитава от руски въздушни, ракетни и наземни атаки - много от които удариха енергийна инфраструктура и други цивилни цели, оставяйки милиони без електричество или топлина.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза вчера, че НАТО трябва да е готова за нови атаки срещу Украйна и добави, че Русия вероятно ще продължи да атакува украинската енергийна мрежа, газопроводи и основна инфраструктура. „Подобни действия, когато навлизаме в зимата, показват, че президентът Путин сега се опитва да използва зимата като оръжие във войната срещу Украйна“, каза той пред репортери на пресконференция в Букурещ.
Столтенберг каза в Брюксел в петък, че алиансът ще продължи да оказва силна подкрепа на Украйна за нейната защита срещу руската агресия, защото в случай на победа на Русия целият свят ще плаща висока цена години наред.
Северна Македония и Черна гора се присъединиха към Алианса през последните години и „по този начин ние показахме, че вратите на НАТО са отворени и че членовете на НАТО и страните, които искат да се присъединят, трябва да вземат решение за членство. Това също е послание за Украйна“, каза Столтенберг миналата неделя.
На срещата в Букурещ НАТО вероятно ще повтори обещанията си за несмъртоносна подкрепа на Украйна под формата на гориво, медицински консумативи, зимно оборудване и генератори. Отделните държави вероятно ще обявят нови доставки на военна помощ за Украйна - най-важната от които са системите за противовъздушна отбрана, от които Киев отчаяно се нуждае, за да защити небето си. НАТО като организация няма да предлага подобно оборудване, за да избегне вкарването в по-широка война с ядрено въоръжената Русия.
Украйна спечели предимство на бойното поле благодарение отчасти на западните ракетни системи, които ѝ позволяват да атакува руските позиции зад фронтовите линии. В последния пример за западна военна помощ за Киев, Съединените щати обмислят предложение от Boeing да изпрати на Украйна евтини бомби, които могат да се поставят на ракети с обсег от 150 километра, предаде Ройтерс.
Но министрите, заедно с украинския си колега Дмитро Кулеба, планират дългосрочно.
„В продължение на дълъг период ще помагаме на Украйна в прехода от съветско оборудване към модерни стандарти, доктрина и обучение на НАТО“, каза Столтенберг. „То не само ще подобри украинските въоръжени сили и ще им помогне да се интегрират по-добре, но и ще изпълни определени изисквания за членство“.
Въпреки всичко това Украйна няма да се присъедини към НАТО скоро, смятат анализатори. Тъй като Русия анексира Крим, а руските войски и проруските сепаратисти контролират части от територията на юг и изток, все още не е ясно как ще изглеждат границите на Украйна.
Повечето от 30-те страни-членки смятат, че фокусът сега трябва да бъде върху победата над Русия.
Но дори когато икономическият натиск под формата на високи цени на електроенергията и газа, заедно с инфлацията, расте за много съюзници, Столтенберг не иска да притиска Украйна да започне мирни преговори.
„Повечето войни завършват с преговори“, каза той. „Но това какво се случва на масата за преговори зависи от това какво се случва на фронта. Затова най-добрият начин да увеличим шансовете за мирно решение е да подкрепим Украйна".
Очаква се Съединените щати да обявят "значителна" финансова помощ за Украйна, за да ѝ помогнат да се справи с щетите, причинени от руските атаки срещу енергийната ѝ инфраструктура, съобщиха високопоставени американски служители. Помощта "е значителна и не е краят", заяви един от високопоставените служители пред журналисти, говорейки при условие за анонимност и без да дава повече подробности. Той обаче отбеляза, че администрацията на Байдън е предвидила в бюджета си 1,1 млрд. долара за енергийни разходи в Украйна и Молдова.
Помощ за Босна, Грузия и Молдова срещу руския натиск
Министрите на външните работи на Босна, Грузия и Молдова - три страни партньори, които според НАТО са под засилен натиск от Русия - също са в Букурещ. Столтенберг каза, че НАТО ще предприеме "по-нататъшни стъпки за защита на тяхната независимост и укрепване на способността им да се защитават", цитира „Виести“.
"Тези три държави са изправени пред руски натиск по много различни начини, така че на нашата среща ще предприемем по-нататъшни стъпки, за да им помогнем да защитят независимостта си и да укрепят способността си да се защитават", заяви Столтенберг.
Кандидатурата на скандинавските страни за НАТО
Столтенберг също така заяви, че е време да се финализира процесът на присъединяване на Финландия и Швеция и те да бъдат приветствани като пълноправни членове на НАТО.
"Това ще ги направи по-сигурни, НАТО - по-силна, а евроатлантическото пространство - по-добре защитено", отбеляза той.
Притесненията на Анкара относно сигурността трябва да бъдат разгледани на фона на кандидатурите на скандинавските страни за членство в НАТО. Очаква се министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу, който е сред участниците в срещата на НАТО, да се срещне с германския външен министър Аналена Бербок и британския външен министър Джеймс Клевърли. В понеделник той обяви, че във вторник ще се проведе среща в тристранен формат с външните министри на Швеция и Финландия.
Шведският министър-председател Улф Кристерсон заяви, че опасенията на Анкара, свързани със сигурността, ще бъдат разгледани в рамките на тристранния меморандум от юни.
Швеция и Финландия официално подадоха молба за присъединяване към НАТО през май, изоставяйки десетилетията на военно необвързване - решение, подтикнато от войната на Русия срещу Украйна. Турция обаче изрази възражения срещу кандидатурите им за членство, обвинявайки двете страни, че толерират и дори подкрепят терористични групировки.
През юни, по време на срещата на върха на НАТО в Мадрид, Турция и двете скандинавски страни подписаха меморандум, с който да се отговори на основателните опасения на Анкара относно сигурността и да се проправи пътя за членството на Финландия и Швеция в НАТО. Според меморандума Финландия и Швеция ще оказват пълна подкрепа на Турция в борбата със заплахите за националната ѝ сигурност. За тази цел Хелзинки и Стокхолм не трябва да оказват подкрепа на терористичната групировка ПКК или на Терористичната организация на Фетуллах (ФЕТО) - групировката, която стои зад проваления преврат в Турция през 2016 г.
По време на своята над 35-годишна терористична кампания срещу Турция ПКК - включена в списъка на терористичните организации на страната, САЩ и ЕС - е отговорна за смъртта на повече от 40 000 души, включително жени, деца и бебета. YPG е нейното сирийско разклонение.
Турски официални лица, включително президентът Реджеп Тайип Ердоган, предупредиха, че Турция няма да даде съгласие за членството на Швеция и Финландия, докато меморандумът не бъде изпълнен.
За присъединяването на дадена държава към НАТО е необходимо единодушното съгласие на всички 30 съществуващи съюзнически държави.
Германия с енергийна среща в кулоарите
Германия, която в момента председателства Г-7, свика среща днес следобед в кулоарите на срещата на НАТО, за да обсъди енергийната криза, причинена от войната в Украйна.
Според американския служител Съединените щати ще призоват останалите страни членки да засилят помощта си в тази област.
Това ще бъде и възможност да се подчертае "забележителното сближаване и единство, което все още е налице сред всички съюзници" след началото на войната, заяви пред репортери помощник-държавният секретар по европейските и евразийските въпроси Карън Донфрид.
Румъния, както и съседна Молдова, са силно засегнати от войната, а през страната са преминали около два милиона души, бягащи от Украйна. По данни, цитирани от Вашингтон, в момента Букурещ е домакин на близо 80 000 бежанци.
Противодействие на Китай
Страните ще обсъдят и нарастващата заплаха от страна на Китай. Тази дискусия, започната на срещата на върха на НАТО през юни в Мадрид, "не е свързана с това НАТО да отиде в Китай; тя отразява предизвикателствата, които реално са свързани с идването на КНР в Европа", каза Донфрид, като посочи по-специално технологичното предизвикателство.
