В първите доклади до държавния секретар Хенри Кисинджър Маргарет Тачър е описана като „типична провинциална матрона“ при това „ужасно английска“.
Дипломати от американското посолство в Лондон дори изразявали съмнение, че тя някога ще успее да оглави британско правителство, изтъквайки, че изгледите да се превърне в национален лидер не са големи. Те обаче признават нейната честност, прямота и преданост към убежденията, както и живия й ум, безукорния външен вид, властните маниери и известно обаяние.
През 1975 година - четири години преди победата на Тачър на изборите - американски дипломати изразяват съмнение, че тя ще е вярна на съюза със САЩ.
В Държавния департамент се опасявали, че европейските интереси на Великобритания ще отслабят връзките й с Америка. Според разсекретените документи в средата на 70-те години държавният департамент в по-голяма степен е разчитал на сътрудничеството с Франция, премиер на която тогава бе Жак Ширак. Американските дипломати го удостояват с ласкателни отзиви като „млад ярък политик“, „блестящ млад технократ“, който е „очарован от САЩ“.
