Шокиращото гласуване на Великобритания да напусне Европейския съюз е първият път, в който страна членка избира да се оттегли. То преобръща следвоенния процес на обединение, който укрепва мира и стабилността на континента след Втората световна война, пише Ройтерс.
Загубата на втората по големина икономика в Европа и една от двете й основни военни сили задейства трескави усилия за укрепване на останалия с 27 страни блок в обстановка на възход от евроскептичен популизъм, а не радикални ходове към по-тясно интегриране.
Великобритания избра Брекзит - какво следва?
Гласуването на Великобритания потапя ЕС в третата му голяма криза за последното десетилетие след започналата от Гърция дългова бъркотия в еврозоната и миналогодишния прилив от един милион мигранти и бежанци.
Въпреки че през последните месеци допитванията показваха, че нагласите се движат на приливи и отливи, малцина в най-горните ешелони в Брюксел, Берлин или Париж вярваха, че гласоподавателите в крайна сметка ще поемат риска на Брекзита.
Британските преговори за напускане може да са дълги и осеяни с раздори, тъй като Германия и северните страни държат да запазят Лондон възможно най-близо до пазара на ЕС, а други, по-специално Франция, може да изберат по-твърд подход, за да обезкуражат по-нататъшно фрагментиране.
Така че приоритетът за правителствата и институциите в ЕС ще бъде да договорят плавен развод и да избегнат заразяване на други страни. "Европа ще продължи, но тя трябва да реагира и да си върне доверието на народите си. Това е спешно", написа в Туитър като първа реакция френският външен министър Жан-Марк Еро.
Паника на световните борси заради новините от Великобритания
Финансовите пазари реагират мигновено на сътресения като Брекзита, но за по-дълбоките въздействия върху икономиките е нужно повече време да се проявят.
Международният валутен фонд заяви, че Брекзитът може да доведе до над 5% свиване на британската икономика до 2019 г. в сравнение със ситуация, при която тя остава в блока. решението на британците породи несигурност за световната икономика.
Процесът на напускане също е неясен. Член 50 от Договора на ЕС, който определя как страна членка може да напусне блока, не съдържа много подробности. Въпреки че предвижда оттегляне в рамките на две години, мнозина казват, че процесът ще отнеме повече време, а някои се опасяват, че той ще стане тежък и мъчителен и ще затрудни европейските дела във всички области.
Евроскептичните националисти из цяла Европа получиха прилив на сили от британската кампания за напускане, която победи политическата и бизнес върхушката и вече искат референдуми за членството в ЕС или за отказ от еврото.
Дипломати от ЕС споменават Дания, Холандия и може би Франция като страни, където политическият натиск за гласуване от британски тип ще е най-силен, но не смятат, че ще има верижна реакция на други страни, които да пожелаят отцепване.
Континенталните правителства вероятно ще отхвърлят призиви за референдуми, но всички те са изправени пред подобни гневни общества, чието настроение се подхранва от страха от глобализацията, понижаващото се равнище на живот и тревогата от имиграцията.
Договорените отстъпки за Великобритания в ЕС отпадат
Вече започнаха призивите към ЕС да прави по-малко и да се съсредоточи върху основните неща. Има обаче твърде малко съгласие кои са тези основни неща.
Испанският премиер Мариано Рахой каза, че ЕС трябва да се реформира така, че да набляга на икономиката. Други във Франция и Германия искат ЕС да прави повече за контрола на външните граници на Европа и да овладее безпокоящата гражданите му миграция. Миграционната политика обаче е източник на сериозни разногласия.
Унгарският премиер Виктор Орбан, който отправи предизвикателство към Брюксел със затварянето на границите на Унгария за мигранти, планира референдум през октомври, за да отхвърли политиката на ЕС за квотни приеми на бежанци, които сега са блокирани в Гърция и Италия.
С напускането на Великобритания Берлин е изправен през много по-тежко съществуване като неохотен хегемон на ЕС с икономически слаб френски партньор и група южни страни, които искат облекчаване на финансовите им задължения.
Има няколко потенциални бойни полета между оставащите в ЕС страни - какви условия да се дадат на напускащата Великобритания, дали да се задълбочи интеграцията в еврозоната и как да се отвърне на загубата на обществено доверие.
Великобритания е най-силният привърженик на партньорското споразумение за свободна търговия и инвестиции със САЩ, което може да стане съпътстваща жертва на Брекзита, като се има предвид, че против това споразумение са обществата на Германия и Австрия, както и на Франция.
Другите осем страни, които не са членки на еврозоната, в това число Швеция, Дания и Полша, изгубиха най-силния си съюзник в лицето на Лондон и ще са по-слабо малцинство в ЕС, отбелязва Ройтерс.
Британците решиха: Великобритания напуска ЕС
"Брекзитът ще накара някои страни да се определят. Не може да са с единия крак вътре, а с другия - вън", каза бившият италиански премиер Енрико Лета, споменавайки четирите централноевропейски страни от Вишеградската четворка, както и Дания и Швеция.
Според Лета 19-членната еврозона трябва да се придвижи към още по-тесен съюз. Подобен възглед кара Варшава и Прага да потръпват.
Засега разногласията между Германия и Франция, които произвеждат избори догодина, са твърде големи, за да се стигне до ранна инициатива за задълбочаване на валутния съюз.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обаче настоя, че Брекзитът не е началото на края на ЕС. В отговор на този въпрос от репортер в Брюксел, Юнкер кратко отвърна: "Не". Това предизвика ръкопляскания от официални представители на ЕС в залата, която Юнкер напусна, след като отговори само на два въпроса.
Източник: БТА
