Авторитетният лондонски всекидневник "Файненшъл таймс" коментира резултатите от парламентарните избори в България, като посочва, че въпреки спечеления "безпрецедентен трети мандат" за власт, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов няма мнозинство, за да управлява сам.
След като отбелязва, че лидерът на Социалистическата партия Корнелия Нинова е "отхвърлила увертюрите" на Борисов за сформиране на голяма коалиция, вестникът цитира мнението на анализатора Андриус Турса от консултантската агенция "Тенео интелиджънс". "ГЕРБ ще трябва да състави неустойчива коалиция с националистите от Обединените патриоти и/или с популистката "Воля", което вероятно ще доведе до вътрешни различия и търкания, като се имат предвид техните идеологически различия."
Ще успее ли Борисов да състави правителство и с колко партии? (ВИДЕО)
Вестникът цитира и мнението на българския политолог Огнян Шентов - шеф на софийския Център за изследване на демокрацията, според когото "Борисов трябва да привлече "Воля" за баланс на непредсказуемите националисти", посочва Турса.
"Файненшъл таймс" обръща внимание, че "коалицията на Обединените патриоти включва крайнодясната "Атака" - антисемитска партия с неонацистки връзки, чието присъствие в правителството вероятно ще навреди на отношенията на ГЕРБ с големите партии в семейството на европейските консерватори" от ЕНП.
Цитира се мнението на друг български политолог - Даниел Смилов, който казва, че "ако те (ГЕРБ) поканят Патриотите в правителството, това ще създаде рискове за репутацията им, особено в Европа. Ако обаче ГЕРБ реши да разчита на тяхната подкрепа, съставяйки правителство на малцинството, това би било много нестабилна формула".
Според "Файненшъл таймс" за много българи Борисов остава популярен като гарант за стабилност. "Предишните му управления обаче бяха белязани от обвинения в корупция по високите равнища, включващи ГЕРБ и неговите коалиционни партньори", посочва всекидневникът.
Преференциите извадиха опитни политици от парламента
Авторът обръща внимание и на факта, че новата антикорупционна партия на бившия правосъден министър Христо Иванов, подал оставка след като парламентът отхвърли плана му за реформа на правосъдната система през 2015 г., не е успяла да прескочи 4-процентната бариера за влизане в парламента.
"Трудно е да се очакват (от новото правителство) съществени стъпки в борбата срещу корупцията и за реформиране на съдебната система", казва още политологът Смилов пред вестника, като изразява мнение, че ГЕРБ ще тръгне по пътя на предишната си политика: инвестиране в подкрепяни от ЕС инфраструктурни проекти, като в същото време се запазят мерките за фискална стабилност.
След като отбелязва, че лидерът на Социалистическата партия Корнелия Нинова е "отхвърлила увертюрите" на Борисов за сформиране на голяма коалиция, вестникът цитира мнението на анализатора Андриус Турса от консултантската агенция "Тенео интелиджънс". "ГЕРБ ще трябва да състави неустойчива коалиция с националистите от Обединените патриоти и/или с популистката "Воля", което вероятно ще доведе до вътрешни различия и търкания, като се имат предвид техните идеологически различия."
Ще успее ли Борисов да състави правителство и с колко партии? (ВИДЕО)
Вестникът цитира и мнението на българския политолог Огнян Шентов - шеф на софийския Център за изследване на демокрацията, според когото "Борисов трябва да привлече "Воля" за баланс на непредсказуемите националисти", посочва Турса.
"Файненшъл таймс" обръща внимание, че "коалицията на Обединените патриоти включва крайнодясната "Атака" - антисемитска партия с неонацистки връзки, чието присъствие в правителството вероятно ще навреди на отношенията на ГЕРБ с големите партии в семейството на европейските консерватори" от ЕНП.
Цитира се мнението на друг български политолог - Даниел Смилов, който казва, че "ако те (ГЕРБ) поканят Патриотите в правителството, това ще създаде рискове за репутацията им, особено в Европа. Ако обаче ГЕРБ реши да разчита на тяхната подкрепа, съставяйки правителство на малцинството, това би било много нестабилна формула".
Според "Файненшъл таймс" за много българи Борисов остава популярен като гарант за стабилност. "Предишните му управления обаче бяха белязани от обвинения в корупция по високите равнища, включващи ГЕРБ и неговите коалиционни партньори", посочва всекидневникът.
Преференциите извадиха опитни политици от парламента
Авторът обръща внимание и на факта, че новата антикорупционна партия на бившия правосъден министър Христо Иванов, подал оставка след като парламентът отхвърли плана му за реформа на правосъдната система през 2015 г., не е успяла да прескочи 4-процентната бариера за влизане в парламента.
"Трудно е да се очакват (от новото правителство) съществени стъпки в борбата срещу корупцията и за реформиране на съдебната система", казва още политологът Смилов пред вестника, като изразява мнение, че ГЕРБ ще тръгне по пътя на предишната си политика: инвестиране в подкрепяни от ЕС инфраструктурни проекти, като в същото време се запазят мерките за фискална стабилност.
