Ракът на шийката на матката касае младите жени
Ракът на шийката на матката касае младите жени / netinfo

Ракът на шийката на матката е едно социално значимо зло. Касае младите жени в репродуктивна възраст. В България честотата на рак на маточната шийка е три пъти по-висока от европейската цифра. Това се дължи на липсата на профилактика. За проблемите на рака на маточната шийка в предаването „Ники Кънчев Шоу” гостува д-р Иван Костов, изпълнителен директор на специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Шейново”. „Шейново” е бранд в гинекологията в София и България. Има ли превенция на рака на маточната шийка, опасен ли за нашите половинки, световен ли е този проблем, какво е лечението, можем ли да се предпазим, ще разберете от интервюто с д-р Иван Костов.

Опасен ли е ракът на матката на шийката за нашите половинки?

Категорично ракът на шийката на матката е едно социално значимо зло. То е на второ място след рака на млечната жлеза, рака на гърдата. Касае младите жени в репродуктивна възраст поради доказаната причина, че се причинява от човешкия папиломен вирус. Не случайно 2008 година Нобеловата награда бе присъдена на човека, който установи тази връзка – непосредствената причина – човешкият папиломен вирус, тип 16 и 18, причиняват рак на шийката на матката. Това е проф. Цур Хаузен от Германия.

Това е и световен, и български проблем?

Категорично, това е и световен проблем. Трябва да отбележим, че през месец септември на 14-тата Национална конференция по онкогинекология и Консенсусен конгрес за превенция на рака на маточната шийка в България бе приета консенсусна декларация.

Какво представлява този документ, това е нещо, което е прието, прочетено, одобрено и подписано от водещите български гинеколози?

Точно така. Това представлява документ, наречен декларация, под която се подписват всички водещи гинеколози.

Кой са първите няколко точки от нея?

На първо място документът е разделен на две части – констатации и препоръки. По отношение на констатациите – на първо място – ракът на маточната шийка у нас достига пикова честота между 40 и 45-годишна възраст и води до загуба на повече години живот отколкото, което й де е друго злокачествено заболяване при жените. На второ място – високата честота ракът на маточната шийка се отразява, както на качеството на живот на българските жени и на техните семейства, тяхното социално обкръжение, така и на българската икономика чрез преките разходи за лечение и непреките разходи, свързани с причинената нетрудоспособност. Не на последно място в България се извършва немасов и организиран спининг от държавата. Той е опортюнистичен за рак на маточната шийка чрез цитонамазка, който обхваща едва около 20 процента от женското население, предимно за сметка на по-заможните и по-образованите социални групи, които живеят в градовете. Липсата на организиран скрининг в България е предпоставка за ниска ефективност на превенцията на рака в национален мащаб и представлява нарушение на европейските принципи за здравна равнопоставеност. По отношение на препоръките – борбата с рака на маточната шийка трябва да бъде едновременно успешна и икономическа обоснована и свободна от дискриминацията на части от населението. Единствената организирана форма, която може да отговори на тези условия е една Национална програма за превенция на рака на маточната шийка. Всъщност това е най-важното, което тази консенсусна декларация препоръчва, че трябва да стартира Национална програма за превенция на рака на матката на шийката, като тази програма пряко трябва да бъдат отговорни държавните институции – Министерството на здравеопазването, публичната институция - Националната здравноосигурителна каса. Тази програма трябва да бъде конструирана от една изградена административна единица, която също така да управлява програмата.

Тогава няколко въпроса около тази консенсусна декларация. Разбирам, че у нас не се прави достатъчно за превенцията на това заболяване.

Това е категорично. За съжаление статистиката сочи, че в България честотата на рак на маточната шийка е три пъти по-висока от европейската цифра.

На какво се дължи това?

Това се дължи на липсата на профилактика, на липсата на скрининг, организиран скрининг, както се споменава в консенсусната декларация. Скринингът е опортюнистичен. Какво представлява скринингът? Това е правенето на цитонамазка. Всяка една жена, която е полово активна, до и над 60- годишна възраст трябва редовно да прави цитонамазка.

Болезнено ли е?

Абсолютно безболезнено – с шпатула или четка се взима натривка от шийката на матката, която се намира във влагалището на жената. Всяка година трябва да се прави това нещо. При два резултата, които показват нормално състояние на клетките, тази цитонамазка трябва да се прави на три години, но това е задължително, като скрининг. Профилактиката бива първична и вторична. Това е всъщност вторичната профилактика. Трябва да отбележим, че вече съществуват ваксини срещу този човешки папиломен вирус и всъщност това е първичната профилактика, като е желателно жените да бъдат ваксинирани още преди да започнат да водят полов живот. Жените, които водят полов живот също могат да бъдат ваксинирани. Това обаче не е лечение, а това просто е превенция. След това скринингът, т.е. следенето с цитонамазка, трябва да продължи.

Разбирам, че това е раково заболяване, което изцяло може да се предотврати?

Категорично, когато има първичната и вторичната профилактика, заболяването може да бъде изкоренено в 95 процента. Трябва да отбележим, че ваксините срещу човешкия папиломен вирус, тип 16 и 18, до голяма степен дават сигурност. За съжаление обаче човешкият папиломен вирус, те са около 100 вида вируси, 15 са видовете, които причиняват рак на шийката на матката, въпреки че най-често в големия процент от случаите – 2/3 – 16 и 18 тип предизвикват рака на шийката, но ние не можем да бъдем сигурни, че когато се направи тази ваксина жената в момента не е заразена, този вирус в момента не е в клетките й или пък, че вирусът, друг тип от съответния човешкия папиломен вирус няма да причини това заболяване.

Какви средства са необходими за създаването на ефективна, профилактична програма в България?

На първо място политическо разбиране, винаги започваме с разбирането от страна на министерството. На второ място трябва да бъде налична необходимата структура, която ще приведе в действие така наречената програма за профилактика на рака на шийката на матката. Трябва да има и необходимия финансов ресурс именно заради това, което колегите онкогинеколози, акушер гинеколози, патолози, защото трябва да споменем, че специалността на патоанатома е много важна. Той е човекът, който при цитонамазка или при биопсията, когато се взима парченце от тъканта, се произнася и казва доколко клетките са видоизменени и потенциално биха могли да се превърнат в ракови. Не случайно светилата в България се подписват и са на единно мнение, че България трябва като държава да има сериозно отношение по този въпрос.

Какъв би бил тогава един дългосрочен ефект от приемането на подобна програма във финансов и най-вече социален план?

Веднага ще ви дам следния пример – по данни на Националния статистически институт средната продължителност на живота на жените е 76 години, в България средната им възраст е 41 години, т.е., ако България изгуби една жена тази година, тя ще изгуби жена, която би живяла още 35 години. Всяка година поне 350 жени у нас умират от рак на маточната шийка. Всеки ден в България умира по една жена от рак на маточната шийка. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е около 7000 лв. годишно за 2007 година. Бездействието от липсата на комплексна профилактична програма струва на държавата годишно от порядъка на 86 млн. лв. От своя страна остойностената комплексна профилактика срещу рак на маточната шийка, което значи първична и вторична профилактика, ваксинация и скрининг, ако сметнем ваксинациите по пазарни цени за курс в момента е около 600 лв. Една кохорта от момичета пред сексуален дебют 35000, разходите ще бъдат 21 млн. От скрининга вторичната профилактика, т.е. цитонамазка, цитологичното изследване на две намазки по 3,50 лв. и преглед при специалист 25 лв., около 1 млн. и 800000 жени на възраст от 25-60 години като сметнем разходите за намазки и прегледи, са около 51 хил. Като ги съберем двете цифри 51 и 21 получаваме 72. Както споменахме 86 млн. губим само годишно от операции на рак на шийката на матката.

Още един въпрос за консенсусната декларация – как премина срещата в Несебър, имаше ли някои лекари, които да са против?

Срещата премина изключително интересно поради факта, че имахме гости от Европейската асоциация по онкогинекология, сериозно чуждестранно присъствие имаше. В крайна сметка България действително трябва да бъде в синхрон и унисон с европейската визия. За съжаление в момента изоставаме и аз искрено се надявам, че Министерството на здравеопазването ще обърне внимание на тази декларация.

Няма как да не си чуе за твоите колеги, студенти по медицина, които нашумяха в Пазарджик с инжектиране на жена за превенция на рак на маточната шийка, твоят коментар?

Аз съм изключително изненадан, не крия, че когато разбрах за тази новина нещо трепна в мен и съм убеден, че всеки един от лекарите, които работят в България, това се е случило, защото лекарската професия е призвание. Човек трудно може да разбере как двама млади хора, бъдещи лекари, според мен те никога не биха станали истински лекари и не случайно в Америка и в някои страни от Западна Европа има психо-тест, не всеки човек може да бъде лекар, трябва да бъде в сърцето му.

Да погледнем и гледната точка на тази жена, интересува ме другата страна, това невежество ли е, за де се оставиш непознат да те инжектира с Бог знае какво?

Аз си го обяснявам първо с начина на мислене на българина. От друга страна, това звучи малко несериозно и всички ние трябва да се замислим, защото пациентът трябва да бъде преди всичко взискателен по отношение на себе си и не може да се довери на така на някой, който звъни на вратата и веднага може да му постави инжекция.

Общество