В римската крепост "Состра" край троянското село Ломец ще бъде извършена консервация на откритите старини и създадена туристическа инфраструктура. Това е заложено в изготвен от Община Троян идеен проект, който включва консервация, експониране и социализация както на кастела "Состра", така и разкритата крайпътна станция.
Предвижда се оформянето на паркинг, на посетителски център, музейна експозиция и търговски обекти, които да привличат туристи. Предстои Министерството на културата да даде своето становище по заданието на проекта.
За първи път общинската администрация е предвидила в своя бюджет средства за изготвяне на проекти за консервация и адаптиране на римските старини.
"Това е част от усилията на Община Троян да работи за социализацията на богатото археологическо наследство, което имаме", заяви кметът Донка Михайлова. По думите й ще се търси финансиране по ОП "Региони в растеж". "Надяваме се да успеем да привлечем така очакваното от нас финансиране, с което да се концентрираме най-вече в посока консервация на богатото археологично наследство", каза Михайлова.
"Состра" е малко римско градче на площ от 6 кв. км
"Состра" е малко римско градче на площ от 6 кв. км и където и да копнеш нещо излиза, заяви заместник-директорът на Националния исторически музей доц. д-р Иван Христов. Той ръководи археологическа експедиция на римската крепост край Троян. Тази година работата там изцяло е насочена към идейния проект. За целта се проучва обширен общински парцел с площ от 7-8 декара, разположен източно от главната порта на кастела "Состра" до Троян.
Експедицията на НИМ финансово се подпомага от Община Троян с 15 хиляди лева. Други 23 700 лева от общинския бюджет се предвиждат за благоустрояване терена в непосредствена близост до римската крепост. Ще бъде изграден и временен паркинг с трошен камък на площ около хиляда квадратни метра.
По думите на доц. Христов проучвания в момента протичат на 800 кв. метра. Тази археологически сезон разкопките са донесли ценни сведения за изграждането на римския път пред крепостните стени - част от голяма римска магистрала, започваща от Дунава при Ескус (дн. с. Гиген, Плевенско) до Филипополис (дн. Пловдив).
Разкрита е голяма дължина от пътя, обособен в две платна с осова линия, банкет и широчина 7 метра. Този участък от пътя съществува до средата на 3-ти век. В най-горния пласт от пътя са открити десетки монети, сечени в градовете на провинция Мизия и Тракия.
За пръв път археолозите намират паметник с официален надпис на владетел в реална среда
Интересна находка, открита миналата седмица, е милиарна (пътна) колона с височина 2,20 метра, върху която на 19 реда е изсечен официален надпис в чест на император Филип Араб и неговия син. Надписът се датира, според епиграфа Николай Шаранков от СУ " Св. Климент Охридски", за 244 г. В него се споменава и името на провинциалния управител Прастина Месалинус.
Поводът за издигането на колоната може да е било преминаването на Филип през Балканите на път за Рим през лятото на 244 г. (не е изключена възможността владетелят да е посетил Состра), или пък обявяването на Филип Млади за Цезар.
"Този камък е важен, защото последните 40 години в България не е излизала такава колона. Това е официален надпис на определен владетел и за първи път такъв паметник излиза в реална среда", обясни доц. Христов. Милиарните колони са имали за цел да изразят почит към властимащите, а не толкова да се посочват разстояния. Дори е имало отбивки от трасетата на главните пътища, специално направени алеи, по които пътуващите минават, за да почетат властимащите.
В най-долния край на надписа се отбелязва разстоянието 1 римска миля от кастела до откритата преди две години от Иван Христов римска станция (преториум), в близост до мястото на разкопките. Новооткритият епиграфски паметник е третият в "колекцията" на доц. Христов.
В периода 2000 - 2016 г. в римската крепост "Состра" са открити цялостно запазени постаменти за статуи на римските императори Антонин Пий (146 г.) и Галиен (254 г.). Те заедно с новия паметник са в лапидариума в двора на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян и всеки може да ги разгледа.
За последните 10 години в Музея на народните художествени занаяти в Троян са постъпили 655 движими културни ценности
От 2006 г. до 2015 година в Музея са постъпили 655 движими културни ценности, които са придобити в резултат на археологически проучвания в ареала на комплекса "Состра", заяви директорът на културната институция Елеонора Авджиева.
Най-голям брой са монети, каменна пластика, бронзови предмети, както и предмети от благородни метали, керамика, стъкло. След постъпването на културните движими ценности в музея, те подлежат на дълъг процес на научна обработка - консервация, идентификация, изготвяне на изискващата се от закона научна документация, след което постъпват в музейните фондове и се подготвят за публикуване и експониране.
Част от тях се предлагат като разработки на предмети с търговско предназначение.
Художникът Даниел Кисьов е изработил камея от трети век, открит в некропола на "Состра" и тракийски конник, открит през 2013 г. в светилище на тракийския конник в римския кастел.
Източник: БТА
