Ледникова вода от времето на Шекспир, както образно се изразява известният ни писател и антарктик – Боян Биолчев, пият учените на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в Антарктика. Тя се набавя от разтопяването на лед и образуването на езеро пред най-близкия до базата ледник.
Водоснабдяването е гравитачно посредством изградена система от изолирани тръби, последвана от филтрираща система и оттам бива разпределена към всяка една сграда. В случаите, когато температурите са отрицателни и езерото е замръзнало, се поддържа запас от вода в цистерни, която при разумно използване, е достатъчна за около 10 дни, съобщи Българският антарктически институт.
Многократно през годините са правени микробиологични проби на водата, които показват, че е отлична за пиене. На базата обаче рядко се пие водата, идваща направо от ледника - предпочита се прясно сварен чай от български билки за сгряване от студа навън.
Учените на белия континент събира данни и за наличието на микропластмаси във водата на Южния залив и за жалост е установено, че глобалното замърсяване е достигнало и до тази най-чиста част от планетата.
Първите 16 членове на 34-ата Българска антарктическа експедиция стъпиха на остров Ливингстън в средата на месец ноември, превозени от чилийския военен ледоразбивач „Агилес“. В рамките на цялата експедиция до месец март ще се проведат над 26 научни изследвания в различни области – геология, биология, микробиология, глациология, метеорология, сеизмология, социология и изкуства.
В края на декември с българския научно-изследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ (НИК-421) се очаква да пристигне и втората група от български учени на базата.
