През 70 г. сл. Хр., след месеци на изтощителна и жестока обсада, римските легиони под командването на генерал Тит превземат Йерусалим и окончателно потушават голямото еврейско въстание срещу Римската империя. Градът е сринат, а Вторият храм – най-свещеното място в юдаизма и центърът на религиозния живот на еврейския народ – е ограбен и опожарен. Унищожението на храма бележи дълбок цивилизационен и духовен прелом, чиито последици се усещат и днес.
Римските войници изнасят множество храмови съкровища, които по-късно са показани в триумфален парад в Рим. Еврейският историк Флавий Йосиф, очевидец на събитията, описва тези сцени подробно в труда си „Юдейската война“. Той споменава златната менора, трапезата на хлябовете и други ритуални предмети, но в описанието му отсъства най-свещеният от всички – Ковчегът на завета. Това отсъствие е ключово и подсказва, че ковчегът не е бил унищожен или пленен от римляните, а е изчезнал много по-рано.
Патриарх Даниил: Възкресението на Сина Божий е радост за човешкото сърце
Според Еврейската Библия Ковчегът на завета е изработен по божествено нареждане по време на Изхода от Египет през XIII век пр. Хр. Бог заповядва на Мойсей да създаде специален ковчег от акациево дърво, покрито със злато отвътре и отвън, в който да бъдат положени Плочите на Закона с Десетте заповеди. По-късно в него са добавени съд с манна и жезълът на Аарон. Смятало се е, че в ковчега обитава самото божествено присъствие – Шехина – което го прави не просто свещен предмет, а материален символ на завета между Бог и израилтяните.
Ковчегът заема централно място в религиозния и военния живот на древния Израил. По време на 40-годишното скитане в пустинята той е носен начело на народа. Библейските разкази му приписват свръхестествени сили: при преминаването на река Йордан водите се разтварят, а при обсадата на Йерихон ритуалното обикаляне на града с ковчега води до срутването на стените. В същото време ковчегът се възприема и като опасен – докосването или поглеждането му без разрешение можело да доведе до смърт.
Графика от 19. век прогнозира икономическа криза догодина
След заселването в Ханаан ковчегът е поставен първо в Скинията – подвижно светилище – а по-късно цар Давид го пренася в Йерусалим. Синът му Соломон му осигурява постоянен дом в новопостроения храм, където е положен в Светая Светих – най-вътрешното и най-свято пространство, достъпно само за първосвещеника и то веднъж годишно, в Деня на умилостивението.
Последното относително сигурно библейско споменаване за ковчега е от времето на цар Йосия през VII век пр. Хр., когато той нарежда свещеният предмет да бъде върнат в храма. Малко след това, през 586 г. пр. Хр., вавилонският цар Навуходоносор II превзема Йерусалим и разрушава Първия храм. Въпреки подробните описания на разрушението, няма нито едно сигурно свидетелство, че ковчегът е бил намерен или отнесен във Вавилон. От този момент нататък той изчезва от историческите източници.
Тази липса поражда множество версии и легенди. Според Талмуда цар Йосия, предусещайки гибелта на храма, е заповядал ковчегът да бъде укрит в тайна подземна камера под Храмовия хълм. Апокрифни текстове, включително Втората книга Макавейска, разказват, че пророк Йеремия е изнесъл ковчега и го е скрил в пещера на планината Нево, като мястото остава неизвестно. Други теории предполагат, че ковчегът е бил унищожен, претопен или отнесен като военна плячка, но липсват каквито и да било археологически доказателства.
В съвременната епоха археолози и изследователи предлагат нови хипотези. Една от най-известните е тази на холандския археолог Леен Ритмайер, според когото Ковчегът на завета може все още да се намира под Храмовия хълм, вероятно в района под Купола на скалата. Това място обаче е сред най-чувствителните религиозни и политически точки в света, тъй като е свещено както за юдаизма, така и за исляма, което прави всякакви разкопки практически невъзможни.
Днес Ковчегът на завета остава една от най-големите неразгадани загадки на древната история. Той е не само археологичен и исторически въпрос, но и мощен символ, в който се преплитат вяра, митология, национална идентичност и политика. Именно тази смесица от реални факти и недоказуеми легенди продължава да поддържа жив интереса към ковчега и да го превръща в една от най-устойчивите мистерии на човешката цивилизация.
