В „Храмът на историите“ с Мариян Станков – Мон Дьо Михаела Маринова разказва за пътя си от момичето, стъпило за първи път на сцена през 2015 г., до жената, която днес отбелязва десет години в музиката и влиза в нов етап от живота си.
В откровен разговор за трудните моменти и личните битки, пленителната изпълнителка казва, че спира да се интересува от това какво другите мислят за нея: „Вече не мисля за това, какво си мислят хората“. През годините чувала спекулации – че майка ѝ и баща ѝ са помогнали да си изгради славата“, че е „връзкарка“. Но днес това вече няма тежест.
Мария Илиева: Отказвам да нося тежестта на данък „обществено мнение“ (ВИДЕО)
На въпрос какво е останало в нея от момичето от X Factor, тя отговаря: „Всичко си е тук. Нищо не е изчезвало… Основата не се е променила. Напротив – стабилността се е умножила.“ Именно тази основа, казва тя, я държи във форма – желанието за успех, хъсът, дисциплината. Разказва и как нейният баща ѝ оставял на бюрото листче с думите: „1% талант, 99% труд. Забрави, че имаш този глас.“
Ако днес можеше да се срещне със себе си в гримьорната отпреди години, би си казала: „Момиче, приготви се за битка… Научи се да говориш. Да си казваш нещата. Бъди смела. Не си поставяй лимити. Можеш повече, отколкото си представяш.“
Битките, които не се виждат
Михаела Маринова признава, че дълго е трупала „буци в гърлото“. Чувствала се е недооценена, белязана от етикета „много добре пеещото момиче“. Етикет, който с времето започнал да звучи като ограничение.
„Отне ми време да покажа, че аз не съм просто много добре пеещо момиче, а че съм изпълнител с характер, автор.“
Започва да пише първите си песни на 17 г. Въпреки това чува коментари от колеги: „Какъв артист е тя? Тя само пее.“ Днес би отвърнала: „Ами да, аз пея. А вие и това не можете.“
Гласът – привидно даденост – всъщност е труд. „Аз се старая за него всеки ден“, казва Маринова. Но в света на музиката, според нея, има хора, които минават „като валяк… без да им мигне окото“. Тя отказва този подход. „За мен победата трябва да се извоюва честно.“
Признава и за период, в който е губила собствената си увереност: „Имаше момент, в който лично аз самата не си вярвах. Подлагах таланта си на съмнение.“
Но сцената остава мястото, където става неуязвима: „Стъпвайки на сцена, това е моят дом. Моят храм. Моят замък. Аз съм като ураган, който помита всичко по пътя си.“
Тази година изпълнителката отбеляза десетилетие на сцена. Предстоят ѝ четири големи концерта в страната – „без лимити, смело напред“.
Възпитание, наследство и стиховете на баба
Михаела Маринова разказва и за творческата нишка през поколенията - силата да пише идва от баба ѝ – майката на баща ѝ: „Тя е пишела страхотни стихове.“
Двете обаче никога не са се срещали – баба ѝ починала преди раждането на Михаела. Но връзката им била силна: „Аз съм копие на нея, буквално. И визуално. И като характер.“
Когато създава музика, често отваря старите стихове: „За фраза, за дума.“ А в някои песни присъстват нейни фрази. Сред тях – „Вселена“.
Песента с Тино – експеримент и уязвимост
Михаела разказва и за песента си с Тино – композиция, родена при строги условия. „Идеята за песента дойде изцяло от мен“, казва тя. Тино ѝ поставил предизвикателство: да постави вокалната си сила на пауза и да „овладее звяра“. „Моля те, в тази песен овладей този звяр… накарай твоето ферари да кара с 20 км/ч.“
Тя приема. „Ама аз и това мога“, смее се в разговора. Спомня си обаче, че по време на записите имало и сълзи. „Тя ме върна към спомени“.
Любовта, силният мъж и годежът
Когато стане дума за любов, Михаела е категорична: „Научих, че силните мъже са рядкост. Особено онези, които трябва да застанат до жена с характер.“
Дълго търси човек, който няма да се чувства засенчен от успехите ѝ: „Да каже: аз съм, ще бъда твоето рамо, твоята опора, няма да се комплексирам.“
Днес смята, че го е намерила. „Срещнах човека, който тропна на масата и каза: „виж какво, жена, моя си“.
Разказва за годежа – първият в живота ѝ. В интернет се носят други слухове, но тя ги отхвърля: „Не, няма такова нещо. За първи път се чувствам едно цяло с някой.“
Нети: В един период се стараех максимално да се загрозя
На въпроса защо не показва партньора си публично, казва: „Аз не го крия… Сами взехме решението. Той иска да ме пази.“
Преминала през публична връзка, от която извлича урок, днес предпочита личното да остане лично. Споменава и предишната си връзка – раздяла без скандали, без трети човек. „Просто поехме по различни пътища… Чувствата в един момент изчезнаха.“
С настоящия си годеник са заедно от две години. „Всичко се случи бързо, но естествено.“ Моментът, в който е усетила, че това е човекът, описва така: „Видях аура… Ангелите го изпяха. И нещо вътре в мен проговори и каза: това е той. Той е моят дом“.
Когато Мон Дьо задава своя традиционен въпрос коя би била Михаела Маринова през очите на Бог, отговорът ѝ е кратък и ясен: „Любимото дете на Господ. Любимото момиче на Господ.“
Цялото интервю гледайте в YouTube канала "Храмът на историите".
