Знаем, че кучетата произлизат от вълка или най-малкото са негови близки роднини. Как обаче тогава да си обясним наличието на породи като пекинез, пудел или пинчер, които нямат нищо общо с вълците?
Как от вълка е направен мопс, дакел или йоркширски териер?
Няколко важни уточнения в началото. Многообразието на породите кучета е феномен на последните няколкостотин години. Но кучетата се селектират и отглеждат от хиляди години. Това не значи, че кучетата, които най-много приличат на вълци са най-стари. Например немската овчарка е порода едва на два века, докато пекинезът е на няколко хилядолетия и е сред най-старите породи. Нещо повече, генетично пекинезът е много по-близо до вълка, отколкото немската овчарка. Сред най-древните породи са също хъскито, афганското куче, басенджи - това е африканско нелаещо куче и още няколко породи.
Има спор, кога точно кучетата са одомашнели, но това става някъде между 40 и 100 000 години преди новата ера. Как се случва? С взаимно съгласие. Не е да се крадат малки вълчета, например. Не, не става така. Кучетата са решили да са наши приятели, подложили са се на одомашняване. И между другото, с тяхна помощ, ние, хомо сапиенс, сме надделели над останалите породи хора. Например неандерталците. Но това все още не отговаря на въпроса. Разликата между отделните породи кучета не е само в размера и теглото им, както и формата на козината. Тя не е и в различната форма на скелета и особеностите на черепа. Кучетата се различават едно от друго генетично.
През 1990 година в Щатите започнаха един мащабен проект за изолирането на кучешкия геном, което сега ви се струва някак си странно, но изобщо не е лесна работа. Оказва се, че генната вариация между отделните породи кучета може да достигне 28-30%, докато при хората максимумът е 5%. Тоест кучетата са различни едно от друго не само на външен вид, но и генетично. Например ние си приличаме с шимпанзетата или с прасетата генетично повече, отколкото някои кучета помежду си. Това означава, че и когато говорим за вълци, като прародители, ние не бива да си представяме само съвременния вълк и да се чудим как от него става кокер шпаньол.
Преди 10 милиона години съществували кучета, черни мечки и кучета - язовци. Генетични прародители, чийто гени са се разпространили и към отделните вариации на вълци и лисици по-късно. Ето как днес в гените си кучетата носят какви ли не животински предци. И това означава, че още преди 40 000 години при одомашняването на вълците ние не сме одомашнили само един генетичен тип вълк, а много различни. Някои подобни повече на лисици, други - по-едри, трети - късокосмести, четвърти - късоухи. Когото кучетата са започнали да изпълняват и други функции, освен съвместния лов, е започнала и селекцията. Тоест отделянето на определени екземпляри и чифтосването им.
Другото вече ви е ясно. Но по-важното е да знаем, че кучетата не са генетично хомогенни и в кучешкото царство има остатъци от гените на други видове, което е причината кучетата да могат да проявяват и различни външни белези. А пък те вече умишлено са селектирани и са довели до различните породи. И, пак повтаряме, изобщо не ги гледайте на външен вид. Пекинезът е повече вълк, отколкото немската овчарка. Просто пра-пра-пра-пра... родителят му е бил малко по-особен вълк от тези, които сега си представяте.
Ако имате още въпроси, питайте "Питанка". Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
