6 юли: Английската рок група „Куийн” издава първия си сингъл

1415 г. свещеникът Ян Хус е изгорен на клада като еретик. Католическата църква счита неговите проповеди за еретични и поради това той е отлъчен. Неговата смърт отприщва военния конфликт от 1419 до 1434 г., наречен Хусистки войни.

Ян Хус остро критикува пороците на висшето германско духовенство. Изказва се против трупането на църковни богатства, като смята, че вечното спасение на хората зависи единствено от Божията воля. Затова търсещите спасение християни не се нуждаели от свещенослужители и особено от висша църковна йерархия. Хус не признава папата за Божи наместник на Земята и иска създаването на чешка национална църква, независима от папската курия.

Папството и германското духовенство в Чехия не остават безучастни към набиращото подкрепа чешко национално движение. Ян Хус бива отлъчен от Църквата и през 1412 г. е принуден да напусне Прага. Три години по-късно е призован да се яви на съд пред Констанцкия събор в германския град Констанц, където е осъден като еретик. Присъдата му е прочетена на 6 юли 1415 г. от Одоне Колона, бъдещия папа Мартин V. Като еретик Хус е изгорен на клада, която вече била приготвена на централния площад в града.

Любопитен факт е, че когато го привързали за стълба и натрупали около него дървата за кладата, придружаващият го кардинал му предложил за последен път да се отрече от учението си. Ян Хус категорично отказал. Той останал верен на думите си, произнесени в една негова проповед: „Ако забележа в заповедите на папата нещо, противоречащо на истината, то аз никога няма да се подчиня, дори ако поставите пред мен огън, приготвен за изгаряне на тялото ми”.

След отказа му да се покае, палачът запалил кладата. Според известната история една старица, случайно попаднала на мястото на екзекуцията, хвърлила няколко сухи съчки в огъня. Виждайки това, Хус, чийто съзнателен живот преминал в защита на бедните, произнесъл станалата след това прочута фраза Sancta Simplicitas! („О, свещена простота!”).

1483 г. Ричард III е коронован за крал на Англия. Той заема престола до 1485 г.
Едва 9-годишен, той е провъзгласен за 3-ти херцог на Глостър след коронацията на брат му Едуард IV за крал през 1461 г. Служи вярно на брат си в борбата между родовете Йорк и Ланкастър.

След смъртта на Едуард IV трона поема синът му Едуард V. Неговото престолонаследие обаче е обявено за невалидно от парламента с „Акт за престолонаследието”, тъй като сватбата на неговите родители крал Едуард IV и Елизабет Уудвил е призната за незаконна като сключена без разтрогване на предишния брак на краля, поради което и синовете им нямат права върху короната. Едуард V и брат му Ричард са затворени в лондонската крепост Тауър и по-късно са убити. Така Ричард Глостърски се съгласява и е коронясан за крал под името Ричард III на 6 юли 1483 г.

Само четири месеца след коронясването му Ричард е изправен пред бунта на бившия си помощник Хенри Стадфорд, херцог на Бъкингам, който иска да качи на трона Хенри Тюдор, херцог на Ричмънд и роднина на херцозите на Ланкастър.

Въстанието е потушено, но Хенри Тюдор събира нови войски. В битката при Босуърт (22 август 1485 г.) кралят претърпява поражение и е убит. Любопитен факт е, че той е последният английски владетел, намерил гибелта си в битка.

1885 г. Луи Пастьор прави първата ваксинация на човек. Той спасява ухапано от бясно куче дете - 9-годишния елзасец Жозеф Майстер.

Прочутият френски учен Луи Пастьор е роден през 1822 г. в градчето Дол, Източна Франция. Израства обаче в Арбоа, където днес къщата и лабораторията, в която е правил изследванията си, са превърнати в музей. Прочува се, когато разработва технология за унищожаване на микроорганизмите в течности чрез повишаване на тяхната температура, или известната днес на всички пастьоризация.

Пастьор е приет за член на Френската академия на науките, основава собствен институт, чиято цел е откриването на лек срещу бяс, който по онова време бил смъртоносен и взимал немалко жертви. Дълги години се опитвал да изолира вируса и разработвал различни ваксини, които изпробвал върху животни.

Денят 6 юли 1885 г. се оказал повратна точка за великия учен. В лабораторията му пристигнал уплашен до смърт негов съсед заедно с 9-годишния си син Жозеф Майстер, ухапан от побесняло куче.

Детето щяло да умре. Въпреки че не знаел как ще подейства, Пастьор решава да изпробва ваксината върху детето, залагайки на карта името си и репутацията на института. За щастие лекът проработва и детето е спасено. Пастьор оглавява института до края на дните си.

1940 г. военен съд в Тулуза задочно осъжда на четири години затвор лидера на Съпротивата генерал Шарл де Гол, по-късно президент на Франция. При избухването на Втората световна война на Шарл дьо Гол е поверено командването на Пета танкова армия в Елзас. Много скоро Дьо Гол остава разочарован от военната йерархия, която не успява да разбере важността на използването на танкове при масовите атаки с въздушна подкрепа.

На 5 юни 1940 г. френският министър-председател Пол Рейно уволнява Едуар Даладие и назначава Дьо Гол за военен министър. Той заминава на посещение в Англия и когато се връща, открива, че Петен е свалил Пол Рейно от поста му на премиер и сформира правителство, което ще търси примирие с Германия. Има опасност Дьо Гол да бъде арестуван от новото френско правителство и затова се връща в Англия. На следващия ден той прави радиоизявление, с което призовава френския народ да продължи борбата срещу германската армия.

На 6 юли 1940 г. военен съд в Тулуза осъжда задочно Дьо Гол на четири години затвор, а втори военен съд на 2 август му издава смъртна присъда.

Дьо Гол не се впечатлява от това. Негова мисия остава да освободи родината си от нацистите. Дьо Гол прави опити да обедини съпротивителните движения във Франция, като му помагат Жан Мулен, Чарлз Делестреинт и Андре Деварвин. През 1943 г. обаче първите двама са арестувани от Гестапо. След това Дьо Гол се мести в Алжир. През юни с.г. е сформиран Френският комитет за национално освобождение, където съпредседатели са Дьо Гол и Анри Гирауд.

Въпреки възраженията на Великобритания и САЩ, временното правителство на Дьо Гол е признато от Чехословакия, Полша, Белгия, Люксембург, Югославия и Норвегия. През 1944 г. двете правителства също се съгласяват, че Дьо Гол може да помогне в администрирането на свободните части на Франция. Дьо Гол достига до Франция на 20 август с.г. Позволено му е да се присъедини заедно с неговата Втора бронетанкова дивизия към американската армия, когато тя влиза в Париж на 25 август.

На 13 ноември 1945 г. Първото учредително събрание единодушно избира Шарл дьо Гол за ръководител на френското правителство. Той заема поста до 20 януари 1946 г., когато подава оставка. Сформира дясна група, но след първоначалния й успех популярността й бързо спада и Дьо Гол я напуска през 1953 г.

1957 г. Алтея Гибсон става първият чернокож атлет, който печели тенис шампионата „Уимбълдън”. След като победите си на „Уимбълдън” и Откритото първенство на САЩ и през 1958 г., Гибсън се оттегля от аматьорския тенис.

1973 г. английската рок група „Куийн” издава първия си сингъл - „Keep Yourself Alive”. Официално британска рок-група е създадена през 1970 г. Но всъщност още през 1968 г. китаристът Брайън Мей - студент в Кралския колеж в Лондон, и басистът Тим Стейфел решават да сформират музикална банда. Мей пуска обява на таблото в колежа, че търси барабанист. Роджър Тейлър се явява на прослушване и получава работата.

Музикантите наричат себе си „Смайл”. След няколко неуспешни години те се сближават с Фреди Меркюри (тогава известен под името Фарох Булсара). Той ги насочва да експериментират с по-сложни техники на записи, като скоро след това се присъединява към тях и тримата решават да основат нова група (бъдещата „Куийн”).

През февруари 1971 г. започват репетициите за първият си албум, записват четири песни „Liar”, „Keep Yourself Alive”, „The Night Comes Down” и „Jesus”, само като демо записи, но звукозаписните компании не проявяват интерес.

„Куийн” подписва звукозаписен договор с EMI през 1973 г. и след поредица от забавяния издават първия си албум - „Queen”, повлиян от хеви метъла и прогресивния рок. Въпреки това се обръща малко внимание на водещият сингъл „Keep Yourself Alive”, написан от Брайън Мей. Същата година правят и първото си турне.

1990 г. Петър Младенов подава оставка след обществен натиск, заради изречената фраза „По-добре е танковете да дойдат”. През 1989 г. Младенов, заедно със своя състудент и приятел Андрей Луканов и с помощта на Добри Джуров и Станко Тодоров, организира вътрешнопартийния преврат, довел до отстраняването на Тодор Живков от партийното ръководство на пленум на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г.

Оглавява партията като неин генерален секретар до промените в Конституцията (с отпадането на клаузата за „ръководната роля на БКП” и въвеждането на забрана за държавния глава да бъде член на ръководството на партия) през април 1990 г.

Заменя Тодор Живков също и като председател на Държавния съвет на 17 декември 1989 г. След промяна на Конституцията на 3 април 1990 г. Държавният съвет е разформирован и той е избран за председател (президент) на Републиката.

Според разпространен от опозицията видеозапис обаче по време на протестния митинг от 14 декември 1989 г. изрича фразата „По-добре танковете да дойдат”. След публични протести на опозицията през лятото на 1990 г. той се оттегля от поста (и от активния политически живот) на 6 юли 1990 г., като до смъртта си продължава да твърди, че записът е манипулиран.

Умира на 31 май 2000 г. след продължително заболяване. По разпореждане на президента Петър Стоянов е погребан с държавни почести като бивш държавен глава.

2005 г. Международният олимпийски комитет избира Лондон за домакин на Летните олимпийски игри през 2012 г. До последно членове на МОК се колебаят между кандидатурите на Париж и Лондон.

Другите участници в надпреварата за домакинството са Мадрид, Москва и Ню Йорк. Една година преди сесията в Сингапур МОК отхвърля кандидатурите на Лайпциг, Рио де Жанейро, Истанбул и Хавана като неспособни да организират олимпиада.

След тайно гласуване изборът за домакин на 30-те Летни олимпийски игри пада върху Лондон. Така това са третите олимпийски игри, които се провеждат в английската столица.

При кандидатстването през 2005 г. е предвиден бюджет от 2,4 млрд. британски лири, но в последствие изразходваните средства нарастват до 8,921 млрд. лири. Само за церемониите по откриването и закриването първоначално са предвидени 40 млн. лири, а в края на 2011 г. сумата е увеличена на 81 млн. лири, като разликата от 41 млн. лири е покрита с пари от бюджета на Великобритания.

Любопитен факт е, че към 6 февруари 2012 г. вече са били разпродадени билетите за всички състезания, с изключение на футболния турнир. Състезанията се провеждат на 31 спортни съоръжения, които са разделени на пет зони. Олимпийска зона, простираща се в Олимпийския парк Кралица Виктория в Стратфорд, Зона около река Темза, Централна зона, Извън Голям Лондон, и футболни стадиони.

В Игрите взимат участие състезатели от 204 държави, както и състезатели без държава, състезаващи се под олимпийския флаг (Южен Судан и Нидерландските Антили, които по време на Олимпиадата все още нямат национални олимпийски комитети).

Това са първите олимпийски игри, на които е номинирана за участие поне по една жена от всяка участваща държава. Бутан и Чад участват единствено с жени. Гренада печели първият си златен медал от летни олимпийски игри и става най-малката държава, печелила такъв в историята на игрите.

По време на Игрите са подобрени 27 световни рекорда в седем спорта - плуване (8), вдигане на тежести (5), колоездене и лека атлетика (по 4), спортна стрелба (3), стрелба с лък (2) и гребане (1).