1439 г. във Флоренция е обявена уния между Римокатолическата църква и Византия. Решението е взето с приключване на Фераро-Флорентинския събор.
Унията практически е сключена между католическата и православната църква, представлявани от папа Евгений IV и византийския император Йоан VIII Палеолог в процеса на преговорите между изтока и запада през 1437-1439 г. Посредством документа византийският император цели папата да успее да организира кръстоносен поход срещу османските турци, който да спаси Византия от гибел и Константинопол от превземане. В замяна императорът щял да признае папата за духовен водач на държавата си.
В крайна сметка папата успява да накара полско-унгарския крал Владислав III Ягело и Янош Хуняди да организират кръстоносен поход, но претърпяват поражение в битката при Варна.
1811 г. в резултат на Войната за независимост на испанските колонии в Америка Венецуела получава независимост. През декември с.г. е приета и конституцията на страната. Но едва създадени Обединените щати на Венецуела трябва да се справят с метежи, предизвикани от духовенството и привърженици на стария режим.
Миранда става диктатор, но е принуден да капитулира и на 30 юли 1812 г. Каракас се предава. Тогава на сцената се появява героят на независимостта Симон Боливар. Той е роден 1783 г. в Каракас, син на едър креол. Обикаля цяла Европа и попива идеите на 18 в. През 1807 г. се връща в родината и след кратък престой в САЩ е готов да се отдаде на мечтата си да освободи страната си от испанското иго.
След завръщането си Боливар заема позиция срещу Миранда. Той допринася за арестуването му и с това става лидер на революционното движение. През декември 1812 г. се поставя на разположение на хунтата в Картахена и основава Втората венецуелска република. Боливар получава титлата Освободител през януари 1814 г., но съдбата на Втората република не се различава от тази на Първата.
1865 г. англичанинът Уилям Бут създава в Лондон Християнската мисия, преименувана после в Армия на спасението. Това е международна мисионерска и благотворителна организация, поддържана от протестанти-евангелисти. Учението й е основано на Библията, любовта към Бога и практическата грижа за човека.
Главната й квартира се намира в Лондон, но има представителства в 121 страни. Всъщност преди да получи сегашното си название, организацията променя името си още два пъти - „Християнска мисия на източен Лондон” и „Християнска мисия”. През 1878 г. благодарение на сина на Бут, приема името „Армия на спасението”.
Организацията, дисциплината, мобилизацията и духът на тялото, типични за една военна структура, се явяват идеални характеристики за вида дейност, за която Уилям Бут и неговите първи сътрудници се чувстват призвани - да „спасяват душите”. Първите култове на организацията са един вид неформални събрания за подкрепа на бедните и бездомните и проповеди, насочени към покаяние и възвръщане към вярата.
Бут не е имал никакво намерение да основава нова църковна форма: искал е хората, веднъж освободени от бедността, да се върнат да посещават своята общност. Но след няколко отказа за връщане в съответните общности, било по желание или поради страх, че няма да са добре приети, Бут разбира, че Армията на Спасението, оставайки с християнско вдъхновение, има нужда да се превърне в едно стабилно движение, със заповеди и правилници, еднакви за всички членуващи по света.
Уилям Бут става известен като генерала, докато съпругата му Катрин е наречена „майка на Армията на спасението”. Докато Уилям говори с бедните и ги просвещава, Катрин говори с богатите и се опитва да получи финансова помощ за благородното си дело. Организацията най-добре бива описвана според двамата с трите „с”: Супа, Сапун и Спасение.
1922 г. въведени са „Нансенови паспорти” за бежанците. Решението е взето по време на конференция в Женева на представители на правителствата.
Конференцията приема текста за сертификат за бежанците, предложен от възглавяваната от Фритьоф Нансен комисия от Лига на народите за оказване на помощ на бежанците и военнопленниците, която заседава през 1920-1921 г.
Проблемът с бежанците става актуален едва през 20 в. Първи са арменците на две вълни: след абдулхамидовото (1896 г.) и младотурското (1915 г.) кланета започва масово преселване на арменци по света, включително и в България. Последват Първата световна война, Октомврийската революция през 1917 г. и Гражданската война в Русия. Бежанските потоци от една страна в друга след прекрояване на европейската политическа карта са регулирани в достатъчна степен от Версайско-Вашингтонската система от договори и в хода на следващите мирни конференции.
Особено интензивен е потокът от бившата Руска империя. Ситуацията се усложнява от появяването на апатридите - лица без гражданство.
Ликвидирането на бежанския проблем ляга на плещите на Лигата на нациите. Пътищата за неговото решаване се очертава в разселване и трудоустрояване, репатриране и регулиране на правното положение на бежанците.
„Нансеновият паспорт” е първият пасаван, създаден специално за бежанци. Този документ заменя на емигрантите националните или международните паспорти и се признават от държавите-участнички в Женевските споразумения до момента на придобиване на ново гражданство от притежателите им.
Лицата с „Нансенов паспорт” се ползват с правото да живеят и да се местят в страните-участници в конференцията, като по отношение на тях не действат ограниченията, предвидени за лишените от гражданство лица.
Към 1942 г. държавите, които признават „Нансеновия паспорт”, се увеличават до 52. На свой ред Обществото на народите издава общо около 250 000 „Нансенови паспорти”. По-късно от тях се възползват европейските евреи, подложени на нацистки гонения.
1932 г. Антонио де Оливейра Салазар става премиер на Португалия. Той установява авторитарен режим и управлява като диктатор до 1968 г.
Салазар произхожда от скромно семейство на земеделец. Майка му съумява да осигури средства за образованието му благодарение на огромни лишения. Постъпва в университета в Коимбра, където учи икономика и финанси и се издига до професор по национално стопанство.
През 1928 г. оглавява финансовото министерство. Скоро се превръща в главен властови център в страната. Чрез строга политика на икономии Салазар успява да стабилизира държавните финанси. От юли 1932 г. е министър председател на Португалия. Подкрепян е от онези обществени кръгове, които са отвратени от хаоса на републиканска Португалия.
През 1933 г. е приета нова конституция на страната, която узаконява еднопартийното управление. Оповестено е създаването на т.нар. Нова държава. По своята същност тази Нова държава е консервативно-авторитарна диктатура, която се базира на стопанската стабилност и политическата репресия. Въведената още от 1926 г. цензура, забрана на събранията и свобода на изказванията възпрепятстват дейността на несъгласните с водената от правителството политика. Политическите партии, които сами не са се разпуснали, са забранени.
Режимът на Салазар често бива дефиниран като фашизоиден. В страната функционира тайна полиция, казионни организации и паравоенни милиции, но общо взето тяхната мисия е съхраняване на спокойствието за установената власт. В действителност Националният съюз, председателстван от Салазар, никога не придобива облика на фашистките партии в другите европейски страни. Официално се твърди, че това не е политическа партия, а организация за единство на всички португалци.
В същото време Салазар не крие, особено пред 30-те години на 20 в., че се възхищава от Мусолини. По това време определено може да се намери тенденция към фашизация на португалското общество, тенденция която постепенно и тихомълком е изоставена в годините след Втората световна война.
В годините на Испанската гражданска война Салазар заема страната на франкистите. В последвалата световна война обаче той се стреми да води политика на балансиране между съюзниците и силите на Оста. Страната е една от малкото, които успяват да постигнат икономически напредък през войната - златните резерви нарастват, а предвоенният дълг към Великобритания е погасен.
Големите колониални владения на Португалия дават самочувствие на Салазар да разгърне широка пропагандна кампания под надслов: „Португалия не е малка”. Избухналите колониални войни от началото на 60-те години на 20 в. обаче подкопават режима на Салазар. Все повече военни и граждани разбират, че задържането на колониалната империя на страната става непоносимо и неизпълнимо бреме.
През 1968 г. Салазар е покосен от мозъчен удар. Той никога не се възстановява напълно. Прекарва следващите две години в родния си град, където умира през юли 1970 г. Четири години по-късно Революцията на карамфилите помита обявената от Салазар Нова държава и слага край на португалската колониална империя.
1943 г. започва битката при Курск. Сражението е една от големите операции на Източния фронт, често дори сочено за най-голямата танкова битка в световната история. В нея вземат участие 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета.
Битката при Курск се води до 23 август с.г. в района на Курската дъга. Немските офанзивни операции приключват на 13 юли. Това е и последната голяма немска офанзива срещу Червената армия.
Германският план включва атака в две направления - по северната и южната граница на издатината. Двете настъпления трябва да се срещнат зад съветските войски, защитаващи издатината. Първоначално Адолф Хитлер отлага началната дата на операцията за след 1 май, след това за юни, а накрая за юли. Целта е натрупване на танкови формации, в състава на които влизат новите танкове Пантера и Тигър, както и самоходните противотанкови оръдия Елефант.
Съветското командване получава сведения за подготовката на германското настъпление и взема решение за временно преминаване към отбрана на Курската дъга, за да спре настъплението на противника и да създаде благоприятни условия за преминаване в контранастъпление.
Северната част на Курската дъга е отбранявана от войските на Централния фронт с командващ генерал Константин Рокосовски, а южната част е отбранявана от войските на Воронежкия фронт с командващ генерал Николай Ватутин. В тила им е съсредоточен мощен стратегически резерв - Степният фронт, чиято цел е извършване на контранастъпление в подходящ момент.
Германските войски започват настъплението на 5 юли 1943 г. За пет дни в северната част на Курската дъга силите на Вермахта успяват да проникнат на 10-12 км в отбраната на Червената армия. В южната част немските войски успяват да се представят по-добре, но успяват да проникнат само на около 35 км.
На 12 юли е преломът в Курската битка - германската армия преминава към отбрана и от 16 юли започва отстъпление. Войските на Воронежкия (а от 19 юли и на Степния фронт) започват преследване и отблъскват германските войски на изходното им положение. На 26 юли германските войски отстъпват Орел, който е окончателно освободен на 5 август.
В резултат на контранастъплението Червената армия се придвижва на 140 км на запад и създава условия за общо настъпление за превземане на Украйна.
1946 г. французинът Луи Реар представя първите бикини по време на Седмицата на модата в Париж. Тогава красавицата Мишелин Бернардини разхожда първите бикини на ревю на бански в един от плувните комплекси.
Десетки кореспонденти отразяват дефилето. Отвъд океана оскъдното облекло предизвиква истински шок, защото било твърде скандално за вкусовете на добродетелните американки.
В същото време в следващите месеци Мишелин получава над 50 000 писма от почитатели. Любопитен факт е, че тя не е професионална манекенка. Бернардини е стриптийзьорка в „Казино дьо Пари”, но по онова време била и единствената дама, откликнала на офертата на Реар да представи измислените от него бански.
Ефектът на модното откритие е сравним по мощност с взрива на американската атомна бомба на едноименния атол в Тихия океан. Реар кръщава бикините именно на острова, станал полигон за атомна бомба. Очакванията му се оправдават и младото следвоенно поколение, жадно за свобода и свежи емоции, се влюбва в сексапилните „половинки”. Той наел самолет, който изписвал в небето „Бикините - по-малки от най-малкия бански костюм в света”.
Всъщност първите модели бикини са повече от консервативни: долнищата са дълбоки и задължително над пъпа, горнищата покриват бюста изцяло. Целомъдреното начало е последвано от не една и две екстравагантни идеи на различни модни дизайнери - появяват се бански от пера.
Любопитен факт е, че бикините имат още един „създател”. Той също е французин - Жак Хеим, и държал магазинче на крайбрежната улица в Кан, където започнал да продава измислени от него бански от две части. Нарекъл костюма си „Атом”, подчертавайки така малкия му размер.
1954 г. по радиото са излъчени първите записи на Елвис Пресли - That's All Right и Blue Moon of Kentucky. Датата се смята за рожден ден на рок'н'рола.
Елвис прави първата крачка към музикалната си кариера на 8 години, когато печели награда от 5 долара на местен музикален конкурс, на който изпява баладата „Old Shep”. За 12-ия си рожден ден получава за подарък китара и започва да се учи да свири от радиото без дори да познава нотите. Елвис се увлича по всички стилове - блус, ритъм-енд-блус, рагтайм.
На 19-годишна възраст, вече завършил училище, се явява на прослушване за Сам Филипс и звукозаписната компания Sun Records. Като подарък за рождения ден на майка си Гладис Елвис Пресли прави версия на „My Happiness” като използва „That's When Your Heartaches Begin”.
Мениджърът на студиото - Марион Кеискър, забелязва необикновения стил на пеене и съобщава на собственика на Sun Records Сам Филипс за потенциала му. В първите записи на Елвис участват Скоти Мур на електрическа китара и басиста Бил Блек. В Пресли Филипс вижда нещото, за което отдавна е мечтал: бяло момче, което пее като негър.
Дебютната плоча на краля на рока, записан в Sun Records е необикновения „That's All Right (Mama)”. От другата страна на плочата е „Blue Moon Of Kentucky”. Плочата е издадена в 20 000 броя.
Постепенно Елвис става все по-популярен, а публиката е направо фанатична по време на полуеротичните му представления. Последният му сингъл за Sun Records е кавър версия на „Mystery Train”, който по-късно е определен за абсолютен рокендрол сингъл.
По това време Елвис е забелязан от полковник Том Паркър, бивш панаирен търговец, които по това време вече е и мениджър на няколко кънтри певци, включително Ханк Сноу и Еди Арнолд. Паркър убеждава Сам Филипс, че е в негов интерес, ако позволи на момчето да отиде на по-високо ниво. Звукозаписната компания RCA Records вече е забелязала феномена и се съгласява да плати на Sun Records 35 000 долара за правата му.
На 10 януари 1956 г., само два дни след 21-вия си рожден ден Пресли влиза в студиото на RCA Records в Нашвил и записва дебютната си сесия „Heartbreak Hotel”. Сингълът се задържа на първо място в класациите в продължение на цели осем седмици. Достига за втори път номер 1 в класациите с баладата „I Want You, I Need You, I Love You”.
След това записва най-успешния двоен сингъл в историята на попа - „Hound Dog”/„Don't Be Cruel”. „Don't Be Cruel” остава номер 1 в продължение на 11 седмици, а и двете песни стават хит във Великобритания. Записаната след това „Love Me Tender” оставя Елвис в историята завинаги.
1954 г. Би Би Си излъчва първата си телевизионна новинарска емисия. Британската съобщителна корпорация е създадена през 1922 г. като първата частна радиостанция в света.
След 1938 г. станцията открива първите си чуждоезикови редакции за чужбина. През 1932 г. Би Би Си започва да излъчва експериментални, а през 1936 г. и редовни телевизионни програми, след 1967 г. - цветно.
1977 г. в Пакистан е извършен военен преврат - генерал Мухаммад Зия Ул Хак сваля правителството на Зулфикар Али Бхуто, премиерът е арестуван и обесен. Генерал Зия Ул Хак управлява страната до смъртта си през август 1988 г.
След образуването на независим Пакистан през 1947 г. Зия Ул Хак става майор от пакистанската армия. През Индо-пакистанската война от 1965 г. е повишен в звание подполковник и командва танкова дивизия. Поражението във войната и загубата по-късно на Източен Пакистан (Бангладеш) предизвиква идването на власт на Зулфикар Али Бхуто.
Зия Ул Хак веднага засвидетелства „верността си” към новия премиер и започва стремглаво да се издига. Бхуто лично го издига през 1976 г. за началник-щаб на сухопътните войски за сметка на много висши генерали. Зия Ул Хак, под маската на „лоялната дясна ръка на премиера”, обикаля страната и подготвя почвата за бъдещия преврат, печелейки подкрепата на влиятелни личности.
Удобният момент настъпва на 5 юли 1977 г., когато Бхуто и неговите министри са арестувани по заповед на Зия. По онова време страната е в тежка вътрешна политическа криза. Формалният повод за ареста е убийството на бащата на опозиционния лидер и дисидент Ахмед Раза Касури, за което премиерът Бхуто е обвинен като възложител и вдъхновител.
Мухаммад Зия Ул Хак започва курс на ислямизация на страната. Обявено е военно положение, Конституцията е отменена, въведени са много от законите на шериата. Поддържан от сунитската общност, Зия Ул Хак забранява лихвите в банките, започва публични екзекуции и наказания, налага на жените носене на фередже на обществени места.
На 17 август 1988 г. Зия Ул Хак е в Бахавалпур, за да присъства на демонстрация на американския танк М-1 „Ейбрамс”. На връщане към Исламабад самолетът на президента губи височина и се разбива. Никой от 37-те пътуващи на борда, сред които и американският посланик в Пакистан, не оцелява. При разследването са установени много съмнителни обстоятелства, които насочват към подозрение за терористичен акт.
1986 г. в Москва са открити първите Игри на добра воля, организирани по идея на Тед Търнър. Игрите на добра воля са международно спортно състезание, алтернатива на Олимпийските игри. Тяхното учредяване става през 1985 г. като реакция на продължаващата криза в олимпийското движение, свързана с бойкота на Олимпийските игри в Москва и Лос Анжелис от двата политически блока в света.
Инициатор на Игрите на добра воля, собственик на правата за провеждането им и главен техен спонсор в началото на американският предприемач и филантроп Тед Търнър. Идеята на Търнър е да даде шанс на изявените спортисти от конфронтиращите се страни да се състезават в олимпийските спортове помежду си.
Игрите обаче довеждат до значителни финансови загуби на Търнър и той продава правото за провеждането им на австралийската фирма „Тайм Уорнър”.
И въпреки значителните усилия на организаторите, Игрите на добра воля не успяват да се наложат още в самото начало. Ето защо състезания се провеждат по ограничен брой дисциплини и с недостатъчно представителен брой спортисти.
Първите летни Игри на добра воля започват да се провеждат в Москва от 5 юли 1986 г. Последните Игри на добра воля се провеждат през 2001 г. в Австралия.
1996 г. в Розлинския институт в Шотландия е родена овца на име Доли. Домашната овца е първият бозайник клониран успешно от възрастни клетки. Раждането обаче е обявено публично едва на 22 февруари 1997 г.
Британският учен Иън Уилмът оповестява успешното клониране на овца - процес, при който ДНК от една единствена клетка се обработва и се развива живо, генетично копие на цяло животно. Екипът взема клетка от женска овца и неоплодено яйце от друга, премахва и двете ядра и с електрическа искра поставя ядрото от клетката в обезядреното яйце, което започва да се развива като оплодено.
То се имплантира в утробата на трета овца, където се развива бременността.
Първоначално овцата е наречена „6LL3”. Името „Доли” получава по предложение на един от животновъдите, помагали при раждането й, в чест на американската певица Доли Партън, известна с пищния си бюст, тъй като овцата е клонирана от клетки от млечната жлеза.
След като достига 3-годишна възраст, клонираната овца Доли боледува от рак на белия дроб и има артериални кризи. На 14 февруари 2003 г. Доли е евтаназирана. Аутопсията след смъртта на животното показва, че с изключение на двете заболявания организмът й е функционирал нормално.
Любопитен факт е, че още през 1952 г. Робърт Бригс и Томас Кинг клонират жаба чрез трансфер на ядра от соматични клетки. Опитът с жабите е именно първият успешен експеримент за клониране на висш организъм.
