Пет жени от България, Албания, Молдова, Южна Африка и Филипините разказват от сцената за униженията, на които са подлагани като чистачки
Какво е да си чистачка в Гърция? Пет жени от България, Албания, Молдова, Южна Африка и Филипините разказват от сцената за униженията, на които са подлагани като чистачки в атински домакинства. Това е "Клийн сити".
В родната си Молдова тя изкарвала парите си като народна певица. И това обаче не било достатъчно. Затова оставила съпруга и детето си и заминала за Гърция. Вече 14 години Валентина Урсаче чисти по домовете на атинските граждани.
netinfo
„Добре знаех какво ме очаква, когато оставих семейството си в Молдова и пристигнах в Атина. Първоначално се грижех за двама възрастни гърци, а после започнах да чистя. Беше ми ясно, че тук не мога да работя като певица, както в Молдова“, казва Валентина Урсаче.
След 5 часа работа Валентина се отправя към следващото жилище. Върви покрай редица затворени магазини. Казва, че от началото на икономическата криза атмосферата в Гърция е станала още по-враждебна.
„Все по-често чувам да казват: Отивайте си у дома. И по улиците, и в автобуса. Точно сега пък твърдят, че им отнемаме работните места. При това ние вършим тази работа, която те не искат да вършат - мръсната работа“, казва тя.
Всеки ден Валентина Урсаче се сблъсква с предразсъдъци, макар че единствено акцентът й издава, че не е гъркиня.
Неофашистката партия „Златна зора“ разпространява страхове сред гърците и настройва хората срещу чужденците. Междувременно партията има представители и в гръцкия парламент, а нейни поддръжници целенасочено преследват мигрантите.
Дълго време Валентина не се осмелявала да излиза вечерно време от дома си, докато един ден двама млади режисьори не я попитали дали не иска да разкаже от сцената за своите страхове и унижения.
Така се ражда спектакъла "Клийн сити". Всяка вечер 5 жени репетират в градския театър с метли в ръцете. Актрисите идват от България, Нигерия, Филипините, Албания и Молдова. Общата им съдба е тази, че всъщност всички те са чистачки в Атина. Идеята за спектакъла се родила покрай призивите на неонацистите от „Златна зора“ за изчистване на Атина.
„Тогава си помислихме - защо да не вземем буквално това изречение и не се запитаме - кой всъщност чисти този град, кой върши работата, която ние не желаем да вършим, защото смятаме, че не е престижна за нас“, казва режисьорът Продомос Циникорис.
Оттогава Валентина и нейните колежки разказват от сцената за ежедневните унижения, за боклука на чуждите хора и за носталгията, въпреки наличието на скайп.
Едно освобождаващо усещане за 57-годишната Валентина. “Превъзмогнах униженията. Сега искам всички, които са се отнасяли лошо с мен да дойдат и да ме видят на сцената-не като чистачка, а като звезда“, казва жената.
В края на спектакъла Валентина отново пее, както навремето в Молдова. Изпълнява един гръцки шлагер с предизвикателното послание - “Никъде няма да заминавам“.
Една от спирките на театралната трупа е Фрайбург. Чистачките играят пред препълнен салон и Валентина отново може да пее. От седмици насам жените обикалят европейските сцени и разказват за преживяванията си. Зрителите са във възторг от куража, с който те се противопоставят на маргинализирането.
„И при нас е така. Има много високообразовани мигранти, много от които не получават никакъв шанс“, казва жена от публиката.
Подобни зрителски реакции изпълват Валентина с гордост, защото ще може да разказва на внуците си, че баба им не е била само чистачка, а е участвала в театрално представление и е била на турне из цяла Европа.
Скоро обаче Валентина отново ще трябва да чисти баните на атинските си клиенти. Театърът обаче и е дал усещането, че бягството от Молдова преди 14 години все пак си е заслужавало.
