Нападателят пристигна на зазоряване. Първо подпали дома и офиса на депутата Коичи Като, който се числи към все по-намаляващата група на либералите в долната камара на японския парламент. Когато пламъците се разгоряха, той разпори корема си с дълъг нощ - ритуално самоубийство според кървавата традиция на самураите.
Политикът и семейството му не си бяха у дома по това време, така че къщата изгоря, без те да пострадат. Извършителят, който бе член на крайнодясна организация в Токио, също оцеля след харакирито. Въпреки това случаят предизвика силно вълнение в Япония заради своето символично значение: десен фанатик нанася изключително брутален удар срещу един либерален политик.
Още по-учудваща обаче бе реакцията на управляващите. В продължение на дни нямаше никаква проява на неодобрение, никакво възмущение. Политическият елит мълчеше. Едва две седмици по-късно премиерът Джуничиро Коидзуми осъди нападението с половин уста, тъй като жертвата е смятан за аутсайдер в собствената си партия.
Всъщност Като се числи към управляващата от десетилетия в Япония Либерално-демократическа партия /ЛДП/. Той обаче е един от малцината, които се противопоставят на националистическата тенденция и се осмели да критикува премиера. Коидзуми редовно посещава шинтоисткия храм Ясукуни, в който са почитани като светци едни от най-големите военнопрестъпници от Втората световна война.
Светът също не разбира това връщане на Япония към миналото, към национализма. Това е обратната страна на прехвалената реформаторска ера на Коидзуми. Премиерът спаси изпадналата в несигурност нация от най-дълбоката й рецесия в следвоенния период и принуди страната, която традиционно се противопоставя на реформите, да се промени. Същевременно обаче със своите патриотични демонстрации той помогна за неочакваното завръщането на националистите.
Колко дълбоко е затънала Япония в национализма през последните пет години и половина при управлението на Коидзуми, ще си проличи на 20 септември, когато приключва мандатът му като председател на ЛДП, а по този начин и като премиер. Неговият най-вероятен приемник се ползва с толкова голяма популярност, колкото и самият Коидзуми, и създава впечатление, че олицетворява още по-ярко стремежа на Япония към хегемония, наследен от миналото. Той се казва Шиндзо Абе, на 51 години, и в момента е главен секретар на кабинета. Абе обяви кандидатурата си миналия петък.
Като премиер Абе ще трябва да пренапише наложената от Америка през 1946 г. конституция, която забранява участието на Япония във военни действия, и да преразгледа военната роля на Токио като партньор на САЩ в региона. В бъдеще островната империя се очаква да може да подкрепи суперсилата в случай на война. Това е част от новата стратегия на Вашингтон срещу растящото влияние на Китай.
Подобно на Коидзуми, Абе ходи на поклонение в храма Ясукуни. За разлика от сегашния премиер обаче той отказва да заклейми еднозначно като военнопрестъпници генералите и адмиралите на победената японска империя. Освен това той отказва да осъди агресията срещу Китай и срещу Корея преди и по време на войната.
Коидзуми публично подкрепи своя потенциален приемник. Неотдавна той посети историческото селище Хаги в избирателния район на Абе в Югозападна Япония. Тук в средата на 19 век самураят-идеолог Шоин Йошида привлече цяло поколение от бъдещи управници в борбата за сваляне на консервативното централно правителство. Само чрез радикални реформи, учеше екзекутираният през 1859 г. патриот, нацията може да бъде спасена от влиянието на Запада. Само така Япония можела в края на краищата да разгроми Америка, Русия, Англия и Франция и да разшири властта на императора върху всички държави.
Йошида бе идейният предтеча на реформите, чрез които Япония се превърна във водеща сила в Азия в края на 19 век, преди да се сгромоляса през 1945 г. Мястото на самия Кодизуми в списъка на следвоенните премиери не подлежи на съмнение в собствената му страна. Японската икономика отново бележи растеж, банките успяха да намалят планините от лоши кредити.
Коидзуми обаче отложи някои непопулярни решения, като например увеличаването на ДДС. Дълговете на държавата възлизат на около 5,6 милиарда евро, което е над един път и половина от брутния вътрешен продукт. Само чрез непопулярни реформи застаряващата нация може да намали това бреме. Коидзуми оставя тази неблагодарна задача на своя приемник.
Във своя селски избирателен район Абе може сам да се увери какво се случва с губещите от реформите на Коидзуми. Много магазини са затворени, младежта се преселва в големите градове. Абе иска да смекчи тежестта на реформите чрез държавна програма, която обещава ново начало на банкрутирали фирми.
Във външнополитически план Абе едва ли ще има успех, ако си позволи да черпи твърде често вдъхновение от миналото. При управлението на Коидзуми Япония загуби значителна част от влиянието си в Азия. Заради неговите поклоннически пътувания до храма Ясукуни Китай и Южна Корея отказват да участват в срещи на върха с японския премиер.
Ако Абе иска да изведе страната от изолацията, той трябва дапротегне символично ръка на съседите си, които са изключително важни за Япония и в икономически план. Китайците и корейците ще следят много внимателно колко често новият премиер ходи на поклонение във военната светиня и как се държи там. /БТА/
