Едната е 44-годишна потомка на роби, произнася разпалени речи по време на предизборната кампания и е поклонничка на Стиви Уондър. Другата е бизнесдама-мултимилионерка, 10-години по-възрастна, която предпочита да стои в сянката и си пада по "Ролинг стоунс".
Контрастът в битката на бъдещите първи дами не би могъл да бъде по-рязък. Мишел Обама и Синди Маккейн нямат нищо общо, нито в произхода, нито в стила си, и пропастта, която ги дели, вероятно ще намери отражение и в бъдещия подход на онази от двете, която стане стопанка на Белия дом догодина през януари – която и да е тя.
Обама бе крайно активна по време на предизборната кампания. Тя често се впускаше в солови акции в оспорвани щати, не отстъпвайки на ораторските умения на съпруга си. Но от лятото насам, когато бе критикувана заради непредпазливото изявление, че успехът на съпруга й я накарал да се чувства горда със страната си за първи път, тя внимава да се представя най-вече като майка и съпруга.
Тактиката си пролича по време на речта й неотдавна в Индиана, където демократите се надяват да спечелят за първи път от 1964 г. "Дойдох тук", започна тя, "преди всичко като съпруга, която е станала свидетел как съпругът й израства и укрепва, и която знае със сърцето си, че той ще бъде изключителен президент". Тя говореше за "завиване на деца и внуци в леглото вечер", нарече съпруга си "сладур", но нагази и в политиката, наблягайки на необходимостта от универсално здравеопазване, достъпно образование в колеж и изтегляне на войските от Ирак.
Маккейн, за разлика от нея, се държеше по-сдържано. Обикновено беше застанала зад съпруга си, облечена в безупречен костюм от "Ескада", запазвайки почти царствено мълчание. Тя говори рядко и кратко, с единственото изключение на 20-минутната й реч на националния конгрес на републиканците.
Мишел Обама произхожда от семейство от работническата класа в черен квартал в южен Чикаго, учила е в предимно белите институции Принстън и Харвард, става адвокат и се издига до старши мениджър в болница в Чикаго.
Синди Маккейн има по-конвенционална траектория. Родена във Финикс, където все още живее, тя е щатска родео кралица и мажоретка в университета на Южна Калифорния, където изучава специално образование за деца със специфични нужди. Запознава се със съпруга си, по онова време женен за друга, през 1979 г. и внася в семейството състояние, наследено от фирмата на баща й за разпространение на бира, която сега управлява. Богатството й се оценява на над 100 милиона долара, включително осем къщи, които вкараха в беля съпруга й, когато не можа да се сети колко са.
Биографката й Алиша Колън смята, че поведението й в Белия дом ще бъде плахо. Тя съзнателно ще избягва пропагандирането на политически каузи и няма да следва примера на Розалин Картър да участва в заседанията на кабинета.
"Тя не се интересува особено от политика и единствената причина, поради която се съгласи с решението на Джон Маккейн да се кандидатира отново, бе защото е убедена, че той е най-добрият човек да ръководи страната в тези опасни времена", твърди Колън.
Самата Маккейн вижда главната си функция като "камертон" за съпруга си. "Аз съм единственият човек, който ще му каже в крайна сметка точно какво мисли и къде той греши", каза тя на в телевизионно интервю. Твърди, че ще се фокусира върху осиновяването – тема, близка на сърцето й, след прословутия случай, когато си доведе дете от Бангладеш през 1991 г. и представи бебето на мъжа си без предупреждение с думите "Това е новата ти дъщеря".
Тя ще използва ролята си, за да насърчава доброволната работа, повишаването на общественото внимание към пристрастяването - лична кауза, която се дължи на тригодишното й пристрастяване към обезболяващи в началото на 90-те години. Тя вижда в благотворителната дейност на принцеса Даяна модел за поведение, както е споделяла с репортери.
Майра Гутин, авторка на "Първата дама през 20 век", дели първите дами от миналото на три категории. Едните възприемат длъжността си като чисто церемониална - "икономките от Белия дом", както ги нарича тя – като Бес Труман и Мейми Айзенхауер. Следва категорията на "прохождащите говорителки", както ги нарича Гутин – онези, които използват влиянието, което предлага Белия дом, като трибуна, за да отправят посланието си към страната. В тази група тя слага Джаки Кенеди и двете дами Буш – Барбара и Лора. И накрая – активистките, като Лейди Бърд Джонсън, която участва в изготването на закони, Бети Форд, която открито изразяваше несъгласие с някои от политиките на Джералд, и Елинор Рузвелт, който стигна дотам да наема президентски помощници.
Гутин предрича, че ако Маккейн стане първа дама, ще бъде "прохождаща говорителка". "Тя със сигурност не срамежлива мимоза, макар и да не се чувства удобно в центъра на общественото внимание" според Гутин.
Но тъй като шансовете според социологическите проучвания упорито клонят към демократите, вероятно Обама е тази, която ще наследи титлата на Лора Буш. В такъв случай тя ще бъде първата черна първа дама на Америка – историческо отличие, което, съчетано с вродените й политически инстинкти, ще определи подхода й.
Обама, смята Гутин, ще попадне в категорията на "активистките". "Това повече е в тон с нейната личност и с нейната връзка със съпруга й, който ще я насърчи да оглави някой проект, вероятно в областта на образованието", прогнозира тя.
Мишел Обама произхожда от семейство от работническата класа в черен квартал в южен Чикаго, учила е в предимно белите институции Принстън и Харвард, става адвокат и се издига до старши мениджър в болница в Чикаго.
Синди Маккейн има по-конвенционална траектория. Родена във Финикс, където все още живее, тя е щатска родео кралица и мажоретка в университета на Южна Калифорния, където изучава специално образование за деца със специфични нужди. Запознава се със съпруга си, по онова време женен за друга, през 1979 г. и внася в семейството състояние, наследено от фирмата на баща й за разпространение на бира, която сега управлява. Богатството й се оценява на над 100 милиона долара, включително осем къщи, които вкараха в беля съпруга й, когато не можа да се сети колко са.
Биографката й Алиша Колън смята, че поведението й в Белия дом ще бъде плахо. Тя съзнателно ще избягва пропагандирането на политически каузи и няма да следва примера на Розалин Картър да участва в заседанията на кабинета.
"Тя не се интересува особено от политика и единствената причина, поради която се съгласи с решението на Джон Маккейн да се кандидатира отново, бе защото е убедена, че той е най-добрият човек да ръководи страната в тези опасни времена", твърди Колън.
Самата Маккейн вижда главната си функция като "камертон" за съпруга си. "Аз съм единственият човек, който ще му каже в крайна сметка точно какво мисли и къде той греши", каза тя на в телевизионно интервю. Твърди, че ще се фокусира върху осиновяването – тема, близка на сърцето й, след прословутия случай, когато си доведе дете от Бангладеш през 1991 г. и представи бебето на мъжа си без предупреждение с думите "Това е новата ти дъщеря".
Тя ще използва ролята си, за да насърчава доброволната работа, повишаването на общественото внимание към пристрастяването - лична кауза, която се дължи на тригодишното й пристрастяване към обезболяващи в началото на 90-те години. Тя вижда в благотворителната дейност на принцеса Даяна модел за поведение, както е споделяла с репортери.
Майра Гутин, авторка на "Първата дама през 20 век", дели първите дами от миналото на три категории. Едните възприемат длъжността си като чисто церемониална - "икономките от Белия дом", както ги нарича тя – като Бес Труман и Мейми Айзенхауер. Следва категорията на "прохождащите говорителки", както ги нарича Гутин – онези, които използват влиянието, което предлага Белия дом, като трибуна, за да отправят посланието си към страната. В тази група тя слага Джаки Кенеди и двете дами Буш – Барбара и Лора. И накрая – активистките, като Лейди Бърд Джонсън, която участва в изготването на закони, Бети Форд, която открито изразяваше несъгласие с някои от политиките на Джералд, и Елинор Рузвелт, който стигна дотам да наема президентски помощници.
Гутин предрича, че ако Маккейн стане първа дама, ще бъде "прохождаща говорителка". "Тя със сигурност не срамежлива мимоза, макар и да не се чувства удобно в центъра на общественото внимание" според Гутин.
Но тъй като шансовете според социологическите проучвания упорито клонят към демократите, вероятно Обама е тази, която ще наследи титлата на Лора Буш. В такъв случай тя ще бъде първата черна първа дама на Америка – историческо отличие, което, съчетано с вродените й политически инстинкти, ще определи подхода й.
Обама, смята Гутин, ще попадне в категорията на "активистките". "Това повече е в тон с нейната личност и с нейната връзка със съпруга й, който ще я насърчи да оглави някой проект, вероятно в областта на образованието", прогнозира тя.
Въпреки всичко обаче, Обама ще бъде наясно с трудностите, на които се натъкна Хилари Клинтън, когато се зае с реална политическа инициатива - здравната реформа, скоро след влизането си в Белия дом. Провалът на Клинтън навреди на собствената й репутация и отслаби политическите позиции на президента Бил.
