САЩ не могат да извършат военна операция срещу Иран днес
САЩ не могат да извършат военна операция срещу Иран днес / netinfo

Откакто президентът Джордж Буш нареди в Персийския залив да бъде изпратена втора група самолетоносачи, във Вашингтон все по-упорито се разпространява слухът за възможността от американски въздушни удари, които да унищожат иранския ядрен

потенциал. Пресконференцията на върховния главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ от 14 февруари само още повече подхрани този слух. На нея Буш се оплака, че Иран изпраща в Ирак взривни устройства, които са използвани срещу американски войници, и изключи всякаква възможност за пряк диалог между Вашингтон и Техеран.

Мнозина наблюдатели на американската администрация заключиха, че президентът се стреми да предизвика "неочакван конфликт" с Иран. Тази страна стоеше заедно с Ирак и Северна Корея в прословутия му списък на "оста на злото", обявен пред

света в речта му пред Конгреса на 29 януари 2002 г. Много анализатори подкрепят тази хипотеза и заявяват, че президентът отчаяно иска да отбележи за историята някакъв свой външнополитически успех, който да компенсира провала на интервенцията му в Ирак, липсата на негово решение на израелско-палестинския конфликт и затъването на НАТО в афганистанското блато.

Истината обаче е, че днес има твърде много препятствия, които правят малко вероятен един американски удар по Иран. Тези препятствия са технически, политически и дипломатически.

В техническо отношение, точното местоположение на всички ирански инсталации за обогатяване на уран не е известно на американските военновъздушни сили. Шпионирането чрез сателити ясно показа ограниченията си в деня, когато шефът на ЦРУ Джордж Тенет научи по радиото заедно с всички други слушатели една утрин на 1998 г., че Индия е извършила ядрен опит. Центрофугите са относително малки уреди /колкото поставка за чадъри/ и лесно може да бъдат местени и крият.

В политическо отношение, една военна операция би имала две непосредствени последствия за Иран, които стратезите на Пентагона и Държавния департамент са длъжни да вземат предвид. Първото би било, че целият ирански народ в патриотичен рефлекс ще застане зад радикалния президент Махмуд Ахмадинеджад.

Умерената тенденция, която неотдавна бе изразена на изборите за Съвет на мъдреците /отговарящ на нашия Сенат/, за дълго време ще бъде изтласкана от местния политически пейзаж. Ще изчезне надеждата за вътрешнополитическа смяна на режима под въздействие на доказания стремеж на младите към повече свобода.

Второто незабавно последствие естествено би било оттеглянето на подписа на Иран от Договора за неразпространение на ядрено оръжие и изгонването от страната на всички инспектори на Международната агенция за атомна енергия. Властите в Техеран винаги са твърдели, че желанието им да овладеят цикъла за производство на обогатен уран има за цел единствено производството на електроенергия и че не възнамеряват да се сдобиват с ядрени оръжия. Едни американски бомбардировки биха сложили край на тези добри намерения, които може да не са истински, но поне са декларирани.

В по-дългосрочен план американските стратези трябва да са се замислили за следващия етап, нещо, което пропуснаха да сторят при планирането на нашествието в Ирак. Това е пропуск, за който Америка днес плаща скъпо. Никой във Вашингтон обаче не може да

предскаже по-точно какво би се случило в Близкия изток след подобен удар. Дали бихме станали свидетели на безпрецедентна народна вълна на антиамерикански настроения или не? Дали режимите съюзници на САЩ в региона /Саудитска Арабия и други петролни монархии от Персийския залив, Египет, Йордания, Ирак, Ливан/ биха били укрепени или отслабени? Дали биха избухнали бунтове, или дори революции? Дали Америка би била в състояние да ги овладее? Докато американските стратези нямат отговори на тези въпроси, те ще са склонни към предпазливост.

Накрая остават и значителните дипломатически препятствия. Днес няма никакъв шанс Съветът за сигурност на ООН да разреши подобни военни инициативи. Русия със сигурност би наложила вето, свидетелство за което е неотдавнашната реч на Владимир Путин в Саудитска Арабия. В нея ръководителят на Кремъл пряко разкритикува "външния интервенционизъм" на САЩ. Китай, който смята да запази привилегированите си петролни отношения с Техеран, най-вероятно ще последва примера на Русия и ще наложи свое собствено вето.

Даже в САЩ хипотезата за ново заобикаляне на Съвета за сигурност на ООН от администрацията на Буш би била много зле приета, включително сред републиканците. Като страна основател на ООН през 1945 г. Америка до голяма степен продължава да вярва, че е полезно сегашната система на международно право да остане непроменена. Освен това в подобна авантюра Америка не би получила подкрепа дори от най-верните си съюзници. Неотдавна във Великобритания двама генерали заявиха, че нападение над Иран би било "чиста лудост".

Следователно изпращането на допълнителни американски военноморски сили в Персийския залив днес трябва да се приема като демонстрация, целяща да вразуми иранските управници. Това е тоягата, която се размахва с надежда, че противникът ще поиска разумни стимули. 

Коментар