Ще бъде ли спазено споразумението, сключено през ноември от ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол), за намаляване на добива на петрол? Няма нищи по-несигурно от това, при условие че икономиките на страните производители са зависими от черното злато. Зависимост, от която ще трябва да се освободят някой ден.
"До какво води петролът? До мизерия, войни, грозота. Един свят, пълен с мъка." Това е отговорът на въпрос на Лудата от Шайо в едноименната пиеса на Жан Жироду, чиято премиера е през 1945 г., няколко месеца след смъртта му. Тогава звездните мигове на петрола като най-стратегическата суровина на 20 в. едва са започвали и добивът, строго контролиран от големите сили, е изглеждал благословия за страните производители.
Само че 60 години по-късно, констатацията на Жироду се е превърнала в жестока реалност и проклятието на петрола тегне над производителите, които са негови пленници. Междувременно светът преживя три петролни шока, два противошока, края на два картела - на компаниите и на ОПЕК, както и многобройни опити за закърпване на положението, а последният, от края на ноември, предизвиква известен скептицизъм. Междувременно печалбата от петрола повечето време е пропилявана и губена, тъй като корумпира икономиките и хората.
Петролните компании се отказват от проекти за милиарди
Констатацията на Жироду за жалост не бе възприета подобаващо - до такава степен петролните изпарения замъглиха главите на хора като Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи и Уго Чавес и на толкова алжирски и нигерийски генерали.
Парите от петрола освен това финансираха всички прахоснически безумия в Персийския залив, Централна Азия и Африка. Норвегия и, в по-малка степен, Великобритания са единствените положителни примери за страни, които успяха да се опазят, заделяйки петролните приходи. Норвегия дори ги посвети на бъдещите поколения. Обратното, Русия не спря през последните години да увеличава зависимостта си от петрола и енергоизточниците на въглеводородна основа по-общо казано, като дори "ипотекира няколко семейни бижута" (19,5% от Роснефт в началото на декември), за да удържи положението.
В този контекст ангажиментите, поети във Виена на 30 ноември, приличат малко на обещанията на наркоманите в абстиненция, които се заклеват, така както направи Саудитска Арабия, че ще спрат да се дрогират. На хартия споразумението е чудесно с намаление на добива от най-малко 1,2 млн. барела на ден, което отговаря приблизително на излишъка, който тежеше на световния пазар през 2016 г.
При условие обаче че дяволът е в детайлите, можем да се запитаме на каква основа ще бъдат изчислени тези съкращения по страни: между октомври и ноември тази година добивът на страните членки на ОПЕК се е увеличил с 370 000 барела дневно, а на Русия - с над 100 000. Какво доверие освен това може да се има в ангажимента на Ирак, чийто контрол върху производството и износа от кюрдския автономен регион е само теоретичен.
Цените на петрола продължават да определят геополитиката
И най-сетне, да не забравяме американската ипотека: добивът на Съединените щати намаля с 1 млн. барела на ден от началото на 2015 г. вследствие на понижаването на цените. Оттогава добивът на трудно достъпния петрол не спира да поевтинява и вече е под 50 долара на барел.
Бъдещото правителство на избрания за президент Доналд Тръмп обещава да бъде по-малко загрижено за околната среда и ще се изправи още през януари пред трънливия въпрос с изграждането на петролопровод, чието планирано трасе през Дакота преминава през териториите на индиански племена, които са твърдо против.
САЩ ще бъдат през 2017 г. допълнителен производител на световния петролен пазар и поне за тях проклятието на черното злато е под контрол. Така че 2017-а ще бъде година на петролна несигурност. Страните производители ще трябва да се научат да живеят с цени от порядъка на 50 долара за барел и нито цент повече. Те са далеч от бюджетното равновесие, което за повечето от тях означава 80-90 долара за барел.
Някои от тези страни все още имат дълбоки резерви, но останалите - от Венецуела през Субсахарска Африка до Централна Азия - това ще бъде период на много ниски приходи.
Те може би ще се замислят сериозно над максимата на Жироду и ще намерят начини да намалят зависимостта си от петрола. За останалия свят цената от 50 долара за барел също е своеобразно проклятие, което заплашва добрите намерения за хармоничен енергиен преход. Жироду, в този смисъл, грешеше: петролът бе основен стълб на един икономически растеж, който позволи на планетата да се справи с демографските и социалните предизвикателства, които му бяха присъщи през втората половина на 20 в. Големият залог на 21 в. ще бъде бавното отвикване от черното злато.
*Филип Шалмен е професор по икономическа история в университета Paris Dauphine и основател и президент на Cyclope, изследователска група за анализиране на световните пазари на суровини.
Източник: БТА
