Коментар

Мигът на Саркози: обещаващо ново начало за Франция

14 май 2007 14:32

Впечатляващите президентски избори във Франция приключиха с убедителна победа за по-добрия кандидат. При внушителна избирателна активност на втория тур на 6 май, десноцентристът Никола Саркози победи социалистката Сеголен Роаял с 53 срещу 47 процента. Това е най-сериозната преднина за десните в пряко състезание между десница и левица за повече от 40 години. Саркози даде някои неразумни обещания в кампанията си, с популистка реторика за намеса в индустриалната политика и за нов протекционизъм. Но неговото основно послание беше съвсем ясно: Франция се нуждае от дълбока промяна, ако иска да съживи икономиката си. Солидната подкрепа за Саркози му даде убедителен мандат за реформи, колкото и заплашителни да са препятствията пред него.

Първото препятствие, което г-н Саркози трябва да преодолее, е да осигури голямо мнозинство за партията си Съюз за народно движение в парламентарните избори следващия месец. След това той и неговият вероятен премиер Франсоа Фийон ще се хванат бързо на работа, като започнат с мерки за либерализиране на трудовия пазар. Но не приемането на закони ще бъде мерило за куража на Саркози, а заставането лице в лице с протестиращите на улиците, които провалиха толкова много предишни опити за реформи. Никола Саркози знае това по-добре от всеки друг. Жак Ширак, негов предшественик, някогашен наставник и основател на Съюза народно единство, в чието правителство Саркози участваше в продължение на 5 години, се изправи срещу уличните протести през 1995 г. в първата му година като президент и отстъпи. Същото се повтори и миналата пролет.

Пред най-голямото изпитание на президентския си мандат Саркози ще трябва да се изправи рано. Макар и парадоксално, това е така отчасти, защото европейските икономики се представят добре напоследък, с голям икономически растеж и спадаща безработица. Това създава по-благоприятен климат за прилагане на болезнени реформи, но също така ясно показва колко по-зле икономически се представя Франция от Великобритания и Германия. Добрият изборен резултат на Саркози отчасти отразява изгарящо желание да се отвоюват изгубените позиции след годините на слабо управление. Колкото по-твърд е той в отношенията със синдикатите, облагодетелстваните, пенсионерите и другите с оглед на днешната прекомерно защитена система, толкова по-щедро ще го възнагради икономиката.

По същите причини Саркози би постъпил разумно, ако се откаже от антиевропейската си реторика: в предизборната кампания той нападна независимата Европейска централна банка за строгата й валутна политика и обрисува Европейския съюз като "Троянски кон" с про-глобалистки политически дневен ред. Като наследник на голистката традиция той може да се изкуши да се противопостави на Брюксел на тази основа. Но неговите партньори едва ли ще се съгласят да променят която и да било норма на ЕС. А икономическите проблеми на Франция така или иначе са породени предимно на местно ниво и се нуждаят от местни оздравителни мерки.

По този, но и по други начини Европа ще се превърне във второто голямо изпитание за новия президент на Франция. Изминаха две години застой, след като френските и холандските гласоподаватели отхвърлиха проекта за Европейска конституция в средата на 2005 г. ЕС не може да се развива без активното френско участие. Саркози си постави за цел приемане на съкратен вариант на конституционен договор, който може да бъде ратифициран без нов референдум. Този план може и да проработи, въпреки че пречките са сериозни: постигане на споразумение, което да задоволява британците (скоро те ще имат нов лидер в лицето на Гордън Браун), поляците, чехите и останалите ще бъде трудно. Би било по-добре за европейските лидери, включително френския, да се откажат от вътрешните противоречия по въпроса излишни институционални промени, а вместо това да възстановят мястото на Европа в света - като започнат с отношенията с нестабилните й съседи.

Без турци в Средиземноморския клуб?

В тази област Саркози има някои добри идеи, но и една много лоша. Положителните са, че той е запален по идеята за създаване на "Средиземноморска общност", която би заздравила търговските и политическите връзки на ЕС със Северна Африка и Близкия изток; освен това той е склонен да бъде по-твърд от Ширак към все по-предизвикателната Русия на Владимир Путин. Но Саркози настоява, че Турция никога няма да може да се присъедини към ЕС. Наблягайки на тази позиция толкова много в кампанията си, той едва ли ще я промени, особено като се има пред вид настоящата политическа суматоха в Турция. Но този въпрос не би следвало да се решава поне още едно десетилетие. Саркози ще се нуждае от единодушието на всички държави в ЕС, за да се прекратят преговорите по присъединяването. Следователно най-разумният начин на действие ще бъде, след като минат наближаващите в Турция избори, преговорите да продължат и да се установи какъв напредък е постигнала Анкара.

Когато става дума за външна политика, и избирането на Саркози, и оттеглянето на Ширак се посрещат с пълно одобрение. Горчивите стари разправии за войната в Ирак могат да останат в миналото. За това помага и фактът, че Саркози е инстинктивно с по-проамериканска (и произраелска) нагласа от повечето представители на френския политически елит. Той е похвално твърд към ядрените амбиции на Иран. Двойствеността му за френския военен ангажимент в Афганистан обаче е притеснителна. Но като цяло той изглежда ще е по-сговорчив като президент в отношенията с американците, британците и французите, отколкото Ширак.

Избирането на г-н Саркози дава големи надежди за ново начало за Франция и Европа. /БТА/