Либийската рецепта за Иран и Близкия Изток
Либийската рецепта за Иран и Близкия Изток / netinfo

Мариана Беленкая, РИА Новости

Висшият съдебен съвет на Либия замени с доживотен затвор смъртната присъда на петте български медицински сестри и палестинския лекар, обвинени в заразяване на либийски деца с ХИВ.

Решението бе очаквано с тревога от цялата международна общност, а не само от България. Напоследък обаче в политиката на Либия спрямо Запада личеше изключителен прагматизъм; съответно, бе трудно да си представим, че смъртната присъда ще бъде изпълнена. Подобно решение би означавало милиардни загуби за западните компании, действащи в Либия. Евентуалният трагичен изход със сигурност би довел до санкции срещу Триполи от страна на международната общност.

"Делото на лекарите" съвпадна с период, когато Триполи се опитваше да възстанови развалените по-рано отношения със Запада. И развитието на случая изцяло отразява логиката в развитието на диалога между Либия и западния свят.

Да припомним фактите. През 1999 г. в либийския град Бенгази 400 деца бяха заразени с ХИВ чрез инжекции. Обвинени бяха български медицински сестри и палестински лекар, работели по това време в Либия. През 2004 г. Наказателният съд в Бенгази осъди медиците на първа инстанция на смърт чрез разстрел. Те

обжалваха присъдата пред Върховния съд. На 25 декември 2005 г. либийският Върховен касационен съд я отмени и върна делото за ново разглеждане. На 19 декември 2006 г. обаче Наказателният съд в Триполи потвърди смъртната присъда. Аналогично решение взе и Върховният касационен съд на Либия, заседавал на 11 юли 2007 г.

Последна надежда на обвиняемите остана либийският Висш съдебен съвет. Ситуацията бе смекчена от факта, че семействата на децата, заразени с ХИВ, се съгласиха да получат парични обезщетения (по един милион долара за всяко дете) срещу отказ от исканията за смъртно наказание за подсъдимите медици. Парите

бяха осигурени в навечерието на заседанието на Съвета. Официално не бе съобщено кой изплаща обезщетенията. Знае се обаче, че водеща роля в уреждането на ситуацията са изиграли благотворителната фондация "Кадафи" и Европейският съюз.

За да схванем логиката на либийските власти в "делото на лекарите", трябва да си припомним развитието на събитията в Либия през последния четвърт век. През април 1986 г. САЩ нанесоха серия от въздушни удари срещу наземни цели в Либия. При една от атаките резиденцията на Кадафи бе разрушена, убита бе негова приемна дъщеря.

По думите на президента Роналд Рейгън, ударите са били отговор на "неопровержимите доказателства", че Либия е замесена в терористичния акт, извършен същия месец в западноберлинска дискотека. Тогава загинаха трима души, включително двама американски войници. Вашингтон скъса изцяло сътрудничеството с Либия и забрани на американските граждани да пътуват до тази страна без специално официално разрешение. От Либия се изтеглиха и големите американски петролни корпорации, добивали дневно по един милион барела петрол.

През 1992 г. Съветът за сигурност на ООН наложи на Либия санкции заради отказа й да сътрудничи в разследването на експлозиите на два пътнически самолета. Машините, собственост на американската компания "Пан Ам" и на френската ЮТА, се взривиха съответно над Локърби в Шотландия през 1988 и над територията на Нигер през 1989 г. Загинаха общо 440 души. Либия бе

заподозряна като главен организатор на тези атентати и на редица други.

Спадът в цените на петрола и икономическата ситуация в Либия обаче принудиха страната да стане по-отстъпчива. През 1996 г. Триполи се съгласи да сътрудничи с френските власти в разследването на катастрофата със самолета на ЮТА, а през 1999 г. двама либийци, заподозрени по "делото Локърби", бяха доставени в Хага, за да бъдат съдени по шотландското законодателство.

Санкциите на Съвета за сигурност срещу Либия бяха замразени, възстановени бяха в пълен обем дипломатическите отношения с Великобритания, взето бе решение Либия да бъде включена в европейско-средиземноморския диалог. През август 2003 г. Триполи пое отговорността за атентатите и се съгласи да изплати

обезщетения на близките на загиналите. През септември същата година санкциите на Съвета за сигурност бяха отменени.

През 2004 г. САЩ също отмениха своите санкции срещу Либия. Това бе сторено, след като либийският лидер полковник Муамар Кадафи публично заяви през декември 2003 г., че страната му има намерение изцяло да се откаже от програмите за създаване на оръжие за масово унищожаване. Думите му по-късно бяха потвърдени от международни инспекции.

За прагматичната политика на Либия твърде много допринесе и фактът, че преговорите на Запада със страната през последните години бяха водени с доста уважителен тон. На Кадафи и на либийския политически елит бе позволено да запазят чувството за собствено достойнство, авторитета си и пред либийците, и като цяло.

"Българският случай" е нов пример за подобен подход. Либия спази всички юридически процедури, предвидени от нейното законодателство, и демонстрира милосърдие. Макар и с твърде прагматични цели - икономическо сътрудничество със Запада в най-различни сфери от икономиката, от петролната до военнотехническата. Има надежда, че в името на същите прагматични цели българските медицински сестри и палестинският лекар, придобил българско гражданство, ще получат разрешение да напуснат Либия.

Жалко, че Западът не прилага подобна стратегия нито към Иран, нито спрямо Близкия Изток като цяло.

Коментар