Ако се върнем назад във времето, ще си спомним, че на 4 ноември 1979 година десетки дипломати на САЩ бяха взети за заложници от ислямските революционери в Иран и държани 444 дни, докато слабохарактерният американски президент Джими Картър се терзаеше в Белия дом. Когато на следващата година се кандидатира за президент срещу Картър, Роналд Рейгън даде ясно да се разбере, че иранците ще платят доста солена цена, ако продължат престъпното си поведение. На 20 януари 1981 година, в часа, в който Рейгън положи клетва като президент, Иран освободи заложниците. Иранците добре разбираха, че Рейгън няма да се поколебае да превърне думите в дела, за разлика от Картър.
Америка и светът са изправени пред поразително сходна ситуация днес; само че сега залогът е по-голям. Същите ислямски фанатици, които взеха за заложници нашите дипломати, се стремят да създадат атомна бомба. Барак Обама, най-слабохарактерният американски президент след Картър, обявява подобен изход за неприемлив, но неговите приказки не са подкрепени от ефективна политика. Докато Обама се терзае в Белия дом, иранците бързо напредват към сдобиване с най-разрушителните оръжия в световната история.
Сериозността на този развой в никакъв случай не е преувеличена. От три десетилетия аятоласите, които управляват Иран, спонсорират тероризма по света. Ако сме извлекли някаква поука от 11 септември 2001 година, тя е, че тероризмът в ядрената епоха може да доведе до кошмарни сценарии на ужас в огромни размери.
Освен това лидерите на Иран открито призовават за унищожаване на държавата Израел. Ако те се сдобият със средствата за осъществяване на тази нечовешка цел, Близкият изток за една нощ ще се превърне в буре с барут. Опасностите за Израел, за други наши съюзници и за собствените ни сили в региона ще станат невъобразими.
САЩ не могат да си позволят да оставят Иран да се сдобие с ядрени оръжия. Но при управлението на Барак Обама ние вървим по този път.
Като президент аз бих насочил Америка в различна посока.
Общият принцип на моята външна политика ще бъде същият като на Роналд Рейгън, а именно - "мир чрез сила". Подобно на Рейгън аз представям подробен план за възраждане на американското могъщество и екипиране на нашите войници с оръжията, които са им нужни, за да надделеят в който и да е конфликт. Възнамерявам да възстановя нашата позиция, като увелича темпа на корабостроене за военния ни флот от 9 на 15 плавателни съда годишно, така че никой да не може да оспори превъзходството на военноморските ни сили в открито море. Точно както Рейгън искаше да защити САЩ от съветските оръжия със своята Инициатива за стратегическа отбрана, аз ще се стремя към напредък в балистичните системи за противоракетна отбрана, за да гарантирам, че иранските и севернокорейските ракети не могат да заплашват нас или нашите съюзници.
Конкретно що се отнася до Иран, ще взема всички необходими мерки за озаптяване на злия режим на аятоласите. Докато Иран не спре програмата си за атомни бомби, ще настоявам за налагане на все по-сурови санкции, като за тази цел ще действаме, ако е възможно, с други страни, но ако трябва, и сами. Ще говоря открито от името на каузата на демокрацията в Иран и ще подкрепям иранските дисиденти, които се борят за своята свобода. Ще дам ясно да се разбере, че ангажиментът на Америка към сигурността и оцеляването на Израел е абсолютен. Ще покажа на света нашия ангажимент, като избера Ерусалим за място на първото ми посещение в чужбина.
По-важно е, че ще подкрепя моята дипломация с възможност за военни действия, което ще убеди аятоласите да се откажат от ядрените си амбиции. Едва когато те разберат, че този път води към гибел, а не към ядрени оръжия, ще има истински шанс за мирно решение.
Моят план включва възстановяване на редовното присъствие на самолетоносачи едновременно в Източното Средиземноморие и района на Персийския залив. Той включва също така увеличаване на военната подкрепа за Израел и подобряване на координацията с всичките ни съюзници в региона.
Не можем да си позволим да чакаме още дълго и определено не можем да си позволим да чакаме още четири години управление на правителство на Обама. Дотогава ще е станало прекалено късно. Ако иранците бъдат оставени да се сдобият с бомбата, последиците ще бъдат колкото неконтролируеми, толкова и ужасяващи. Моят външнополитически план за предотвратяване на тази катастрофа е прост: аятоласите или ще приемат посланието, или ще научат някои доста болезнени уроци за значението на американската решимост.
*Мит Ромни е кандидат за номинацията на Републиканската партия за президентските избори в САЩ. (БТА)
