Ислямска република на страха
Ислямска република на страха / netinfo

Ръководителят на съдебната власт в Иран е човек, уверен в себе си. Въпреки опитите в чужбина за оклеветяване, аятолах Махмуд Хашеми-Шахруди неотдавна заяви, че страната му е образец за действащо ислямско право пред света.

Ако новините бяха ограничени до прояви на милосърдие като неотдавнашното освобождаване под гаранция на Халех Есфандиари - 67-годишна американка от ирански произход, водещ американски експерт за Иран, която прекара шест месеца в затвор по обвинения в шпионаж - или амнистията на 4000 други затворници на 20 август по случай рождения ден на имам Хюсеин, почитан шиитски мъченик, увереността на Шахруди може би щеше да е оправдана. Но тези положителни събития се случват на все по-мрачен фон - правителството на президента Махмуд Ахмадинеджад засилва кампанията за налагане на строгия морал и ксенофобското усърдие, характерни за ранните години на Ислямската революция от 1979 г.

Останалата част от света може би се безпокои повече от иранските ядрени амбиции. Но за мнозина иранци проблемът, който измества бедността, безработицата и опасността от война с Америка, е нарушаването на човешките права.

Това не е учудващо. През последните месеци бяха наложени най-суровите ограничения на гражданските свободи след 80-те години на миналия век. Чистки срещу предполагаеми либерали обезглавиха университетите, а непрестанните забрани на вестници почти заглушиха някогашния гласовит опозиционен печат. Г-жа Есфандиари бе най-известната от четиримата американски учени от ирански произход, хвърлени в затвора през тази година заради подозрения във връзки с американското разузнаване. Колегите й остават в затвора. От пролетта насам жертва на вълната от арести станаха всякакви хора, от защитници на правата на жените до студентски лидери, членове на профсъюзи и критични журналисти. Тези арести препълниха затворите до такава степен, че полицията приспособява други сгради за временни затвори.

Политическите активисти не са единствените, изложени на риск. Представители на службите за сигурност тръбят, че кампанията им срещу "лошия хиджаб", която се изразява с предупреждение, вписване в списък или задържане на неподходящо облечени жени, обхваща също младежи със "западни" прически, фенове на рок музиката, търговци, продаващи непристойно облекло, както и неомъжени двойки. От април досега в затвора са хвърлени над 500 000 нарушители. За разлика от предишните акции за налагане на пристойно облекло, които обикновено затихваха след няколко седмици, тази кампания сякаш става по-сурова. Пред държавните болници се появиха надписи, че медицинска помощ ще се оказва само на жени с чадор /дълга черна дреха, покриваща тялото от главата до петите/.

Недоумение предизвиква и размахът на кампанията, и нейната суровост. Повечето действия на полицията предизвикват оплаквания от насилие, а в много случаи се представят документални доказателства, като записи на нанесени побои, качени в опозиционни уебсайтове. Въпреки пренаселването на затворите, изглежда случаите на изолиране в килии с цел наказание стават по-чести. Броят на екзекуциите миналата година почти се удвои до 177, с което Иран спечели незавидната слава на страната с най-много екзекуции на човек от населението в света. Тази година броят на екзекутираните не само се увеличи, но бяха подновени масовите публични екзекуции чрез обесване, които понякога се предават по държавната телевизия.

Според правозащитници тези сурови мерки отчасти се дължат на атмосферата на параноя, създавана от правителство, което умишлено свързва всяка форма на гражданско неподчинение с подозрения за чуждестранни заговори. Неотдавна шефът на иранската полиция изрично потвърди тази връзка. Той заяви, че след като се справят с "разпространителите на нравствен упадък", силите му ще насочат вниманието си към онези, които "говорят за корупция" - критиците, които според него са свързани с чуждестранни заговори, целящи "безкръвно сваляне" на Ислямската република.

Чуждестранните шпиони и декадентските либерали обаче не са единствените критици на режима. Самият ръководител на съдебната власт Шахруди изрази недоумение от политиката на правителството. През юли той осъди убиването с камъни на мъж, обвинен в прелюбодеяние и предприе масовата амнистия този месец, очевидно в знак на несъгласие с полицейските издевателства. Шахруди се присъедини към широк кръг от бивши политици, икономисти, ръководители на петролната индустрия и бизнесмени, които критикуват непредвидимата авторитарна икономическа политика на Ахмадинеджад. Президентът наложи на банките да намалят лихвите, прахосва средства за скъпоструващи инфраструктурни проекти и заменя уважавани технократи със свои приближени.

Мнозина представители на политическата върхушка са съгласни, че точно тази политика, а не американската заплаха, застрашава страната. Както заяви Шахруди в неотдавнашно интервю, ако Иран желае революцията му да бъде пример за подражание, ще е добре първо да сложи ред в икономиката си. Освен това не е излишно да се отнася по-добре към собствените си граждани. /БТА/

Коментар