Хаити е получила милиарди долари от данъкоплатци и частни източници от САЩ и други страни, и въпреки това е толкова бедна държава, че дори преди земетресението малко от жилищата имаха безопасна за здравето питейна вода, канализация и електричество. Отзивчиви донори от цял свят изпращат пари, но ще е трудно да сме сигурни, че помощта ще бъде използвана както трябва. Проблемът се усложнява от корупцията, кражбите и други престъпления, от липсата на основни предпоставки - добри пътища, телефонни връзки, електрозахранване и стабилна финансова система. Чужди правителства и благотворителни организации се опитват не само да помогнат на Хаити да се възстанови от катастрофата, но и да се измъкне от окаяната бедност.
Това е една от най-бедните страни в света. Липсват повечето основни обществени услуги, хората обикновено живеят с по-малко от 2 долара на ден, почти половината от населението е неграмотно, а правителството е нестабилно и то отдавна. Хората нямат особени основания да са сигурни, че помощта, изпращана до правителството, се използва честно и както трябва. И за донорите, включително за САЩ, които са един от най-големите дарители, не е лесно да проследят къде отиват парите.
"Това и преди е било предизвикателство и смятам, че наистина е едно от нещата, които трябва да имаме предвид, когато страната има толкова дългогодишни проблеми, че изглежда не сме постигнали там много", заяви конгресменът Ръс Карнахан от Демократическата партия, който е председател на подкомисията за международни организации, човешки права и надзор в комисията по външни отношения в Камарата на представителите. „Трябва да се фокусираме първо върху издирването на оцелели и спасяването, да се заемем с непосредствените нужди на общественото здравеопазване. Но смятам, че след това ще възникнат редица въпроси", отбеляза Карнахан.
Само миналия месец частната Фондация „Херитидж за Хаити" призова правителството на Хаити да приключи финансовата ревизия на програма за реагиране при бедствия в размер на 197 млн. долара, за да отговори на твърденията за корупция при използване на парите. Сенатът на Хаити изтъкна тези обвинения, когато през ноември отстрани премиера Мишел Пиер-Луи и я замени с Жан-Макс Белрив.
Президентът Барак Обама обеща най-малко 100 млн. долара помощ за земетресението. Това е най-значителната сума, отпускана от САЩ през последните години за икономическото развитие на страната - за текстилната индустрия, като хуманитарна помощ, по програми за опазване на околната среда и за правоприлагащите органи, включително за опитите Хаити да престане да бъде транзитна зона по пътя на наркотиците към САЩ.
Освен помощта за земетресението, сенаторите, които работят върху следващия годишен бюджет за чуждестранна помощ, предложиха най-малко 282 млн. долара за Хаити, а предложението на Камарата на представителите е за най-малко 165 млн. долара.
Голяма част от американската помощ за Хаити идва от Агенцията за международно развитие на САЩ, която е отпуснала най-малко 800 млн. долара през финансовите 2004-2008 г., сочат данните на агенцията.
Най-малко 700 млн. долара допълнително бяха обещани на Хаити от правителства, международни дарители и благотворителни организации на донорската конференция през април 2009 г. Бившият президент Бил Клинтън, специален пратеник на ООН за страната, заяви пред Съвета за сигурност на ООН през септември, че е "ангажиран 100% да покаже на ООН и най-вече на народа на Хаити, че е постигнал осезаеми резултати".
Правителството в Хаити разчита на чуждестранна помощ, за да функционира и то, и страната. Според проучване на Галъп от декември 2008 г. 60% от анкетираните хаитяни твърдят, че през въпросната година е имало случаи, когато не са имали достатъчно пари, за да си купят храна, а 51% казват, че понякога са оставали без покрив над главата.
Статистическите данни, с които разполага американското правителство, чертаят мрачна картина на жизнено равнище. Според ЦРУ и Държавния департамент всяко осмо дете в Хаити умира преди да навърши пет години. Продължителността на живота е между 59 и 62 години. Маларията, коремния тиф, тропическата треска и други животозастрашаващи болести, отдавна изкоренени в индустриалния свят, все още са бич за Хаити.
За правителството и частните хуманитарни организации дори само общуването и разпределянето на пари и доставки из страната, е било трудно и без такова природно бедствие като сегашното.
Към 2008 г. в Хаити е имало 108 000 основни телефонни постове, с което страната се нарежда на 142-о място сред страните по използване на стационарни телефони, но заема по-добро място по достъп до мобилна връзка. 3,2 милиона клетъчни телефона са били използвани през 2008 г., с което страната се нарежда на 105-то място в света по този критерий, посочва американското правителство.
"На Хаити често се обръща внимание само по време на бедствия и то не за дълго", смята Рич Торстен, директор на международните програми за Water.org, благотворителна организация, която работи за осигуряване на безопасна питейна вода и канализация. "Наличното финансиране не отива обезателно за базова инфраструктура като вода и канализация". „Правителството в Хаити не използва собствените си средства за канализация, а вместо това разчита на благотворителност", каза Торстен. „Освен това международните организации често не координират действията си. Има и проблеми със сигурността, корупцията и политическата стабилност", допълни той. "Много е важно да следим как се харчат средства, така че, когато работим с партньорски организации, да сме сигурни, че имат добре организирана система за финансова отчетност", отбеляза той. Доставките трябва да бъдат защитени, допълни Торстен. (БТА)
