Европейските лидери на път да пропилеят втори шанс да съживят ЕК
Европейските лидери на път да пропилеят втори шанс да съживят ЕК / netinfo

Когато френските и холандските избиратели отхвърлиха Европейската конституция през лятото на 2005 г., големците на континента реагираха с отчаяние, граничещо с паника.

"Европа не е в криза. Тя е в дълбока криза", проплака премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Това винаги е било глупост. Договорът за конституцията беше калпав и отхвърлянето му предостави безценен втори шанс да се върнем назад и да го коригираме. Моментът да се възползваме от тази възможност дойде с началото на германското председателство на Европейския съюз, защото германците обещаха да направят съживяването на конституцията свой приоритет номер едно. Само че шансът за втори опит вероятно ще бъде пропилян.

Аргументът в полза на новия конституционен договор бе, че той ще сложи край на поредицата конституционни революции, които бяха предпочитаният метод на ЕС за постигане на "все по-тесен съюз" в продължение на много години. Те създадоха една организация, непроницаема за редовите избиратели, и подкопаха демократичната отчетност на институциите и гражданската подкрепа (последното проучване на "Евробарометър" показва поредно рязко намаляване на популярността на съюза).

Една адекватна конституция трябваше да разпредели властта между отделните и клонове и равнища на управление (като второто е по-важно, тъй като ЕС е наднационална организация). И да принуди онези, които упражняват властта, да станат по-прозрачни.

Вместо това документът, който се появи през 2004 г., направи нещо доста по-различно: той се опита да направи по-ефективни европейските институции. Той се опита да го постигне чрез такива идеи, като намаляване на състава на Европейската комисия, лишаване на страните членки на правото им на национално вето в някои области, премахване на шестмесечното ротационно председателство или идеята един човек, а не двама, да представлява ЕС във външната политика.

Няма нищо лошо в по-голямата ефективност. Дори има определена логика в аргумента, че разширяването на Европейския съюз – и като нови страни, и като нови политики, изисква по-ефективни институции. След влизането на България и Румъния съюзът има 27 страни членки, срещу 15, когато започна епопеята с писането за конституция. Това обаче съвсем не е толкова решаващо, колкото изглежда. Трудно е да се сетим за каквото и да било важно нещо, което блокът да не бил е в състояние да постигне, защото не е имал нова конституция. И лесно се намират примери как е взимал важни решения (за новия бюджет, мироопазващи мисии, за преговорите за присъединяване на Хърватия и Турция), въпреки това затруднение.

Във всеки случай, ползата от институционната ефективност не е същата, като ползата от конституционната стабилност. От първата пречелят главно националните правителства, а втората (предсказуемост, отчетност, демократичен контрол) – гражданите. Декларацията от Лаакен от 2001 г., с която започна процесът по

изготвянето на проекта, постави три цели пред авторите: да разпределят правомощията до най-ниското равнище (на европейски жаргон, конституцията трябваше да отговаря на принципа на "субсидиарността" или децентрализацията), да приближат съюза до неговите граждани и да направят институциите му по-ефективни. До този момент "строителите на конституцията" само на думи отдават дължимото на първите две, и се съсредоточават само върху третата. Опасността е, че германското председателство ще затвърди този несиметричен подход.

Една от причините да смятаме така е желанието на германското правителство да се бърза. Канцлерът Ангела Меркел заяви пред парламента, че би било исторически провал, ако не сме готови със съдържанието на конституционния договор до следващите избори за Европейски парламент през 2009 г. Това означава, че новият текст трябва да е готов до края на 2007 г. Меркел обещава да изготви до края на германското председателство през юни т. нар. "пътна карта" за бъдещето. Две специални събития са замислени през близките месеци, за да поддържат натиска: среща в края на януари на 18-те страни, ратифицирали конституцията, за да поискат от останалите девет, които не са, да действат, и Берлинска декларация през март, с която да бъде отбелязана 50-ата годишнина от подписването на Римския договор. Това е график, целящ възможно най-бързо да се прокара нещо, а не опит да се постигне по-добра конституция.

Втората причина да подозираме, че тази въртележка ще издигне институционната ефективност над всичко друго е замислянето на "голям пазарлък" за постигането й. Всички знаят, че текстът, отхвърлен от Франция и Холандия, е мъртъв. Всички знаят също така, че каквото и да го замести, ще трябва да изчака президентските избори във Франция напролет и предаването на властта във Великобритания от Тони Блеър (предполагаемо в началото на лятото).

Но вече се дават обещания и се правят догадки за пазарлъци. Официалният кандидат на десноцентристите във Франция Никола Саркози пладира за "минидоговор", който да въведе гласуване със "супермнозинство" в някои области, например данъчната политика, избиране на председателя на Европейската комисия от Европейския парламент и създаване на поста "европейски министър на външните работи". Този проект засяга само институционните елементи на конституцията и нищо друго.

Що се отнася до "големия пазарлък", германските дипломати се опитват да разберат дали Гордън Браун, който се очаква да смени Тони Блеър на премиерския пост във Великобритания, ще приеме една окастрена конституция като част от сделка, обещаваща също така реформа на финансирането на селското стопанство и на регионалните помощи. Очевидно никой не знае дали тази сделка ще се окаже възможна (какво ще стане, ако във Франция спечели кандидатът на социалистите Сеголен Роаял?). Целта и вероятната посока на промяната обаче са ясни: фокусиране върху институциите и предлагане на извънконституционни отстъпки като "подсладители".

Междувременно, продължава един процес, в който конституцията би трябвало да въведе ред - хаотичната интеграция извън конституционния процес. Германското правителство иска да уеднакви юридическите права на задържаните заподозрени на територията на Европейския съюз и да разреши на Европол да разследва всички тежки трансгранични престъпления (в момента агенцията се занимава само с организираната престъпност). Вероятният резултат ще бъде, че вместо към конституционно решение, укрепващо демократичността и отчетността, ЕС може би се насочва към по-нататъшна конституционна нестабилност плюс "подмолна" интеграция. Може би това е целта. /БТА/
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар