Броени дни остават до мирната конференция в Анаполис. Тази среща е може би последната американска инициатива в рамките на мандата на президента Джордж Буш, която има за цел да "изстреля мирния процес в палестинска орбита". Именно затова тази среща е толкова важна. Няколко дни след нея започват предварителните избори за президент на САЩ. Следващата година в САЩ ще бъде година на избори и не се очаква напредък по нито една голяма инициатива.
Администрацията на президента Буш реши да организира тази конференция, за да покаже, че иска да разреши криза, която с течение на времето се задълбочава все повече и става все по-тежко бреме за арабите. Вашингтон иска също да убеди арабите, че полага усилия по централния за тях проблем. Арабският свят обаче не се замисля особено за целите на САЩ, тъй като е виждал предишни "резултати". Затова и не се противопоставя на участие в срещата, стига постигнатото от нея да изхожда от общоарабския политически курс, утвърден от междуарабски срещи на върха и арабската мирна инициатива.
От началото на лятото палестинци и израелци осъществиха многобройни срещи, за да създадат условия за признаването на двете държави и техните граници и за намиране на справедливо решение на въпроса за палестинските бежанци. Палестинците много разчитаха на двустранните преговори в общите комисии с израелците. Те смятаха, че американският натиск и арабската и международна подкрепа ще доведат до нов етап, свързан с намиране на форма, а не на съдържание на компромиса, тъй като съдържанието вече бе определено от предишните, одобрени от всички, инициативи като "пътната карта", идеята за две държави и арабската мирна инициатива.
Тези арабски надежди се основаваха на свой ред на убеждението, че преговорите с Израел трябва все от някъде да започат, за да се признае палестинската държава в границите и от 1967 г. със столица Ерусалим, както и да се гарантира правото на завръщане на бежанците. Това е поне, което даде старт на арабската мирна инициатива и утвърди идеята за две държави и вероятно това е, което мотивира арабите да отидат в Анаполис.
Израел обаче възприема всички тези позиции и дори срещата в Анаполис
само като продължаване на конфликта, който сега приема дипломатическа форма. Освен това превърна преговорите с палестинската власт в консултации за сътрудничество по ежедневни въпроси, а не в цялостна програма за намиране на крайно решение. И днешните приказки на Израел за освобождаване на затворници и замразяване на хаотичното строителство на нови селища не са нищо друго, освен отражение именно на тази израелска политика.
И когато Олмерт подчертава, че ще отиде в Анаполис с подобни изявления, в действителност отхвърля възможността тази среща да сложи начало на нов път, гарантиращ на палестинците жизнена държава и изтегляне на израелците от земите, окупирани през 1967 г. в замяна на признаването на Израел от арабския свят. Ясно е, че израелците искат това признаване и в замяна са готови да спрат военните операции в окупираните палестински земи.
С други думи това, което палестинците, а и арабите искат, е срещата в Анаполис да бъде нов път за палестинците, който да доведе до мир и край на конфликта. А това, което Израел иска, е тя да бъде поредната спирка в продължаващия конфликт. И затова американската администрация, която е домакин на срещата и се надява тази среща да положи началото на преговори за намиране на окончателно решение, няма да пострада, ако упражни най-силният възможен натиск върху Израел. Но дали администрацията на Буш има средствата за това в последната година от мандата си? И дори да ги има, дали въобще желае това?/БТА/
само като продължаване на конфликта, който сега приема дипломатическа форма. Освен това превърна преговорите с палестинската власт в консултации за сътрудничество по ежедневни въпроси, а не в цялостна програма за намиране на крайно решение. И днешните приказки на Израел за освобождаване на затворници и замразяване на хаотичното строителство на нови селища не са нищо друго, освен отражение именно на тази израелска политика.
И когато Олмерт подчертава, че ще отиде в Анаполис с подобни изявления, в действителност отхвърля възможността тази среща да сложи начало на нов път, гарантиращ на палестинците жизнена държава и изтегляне на израелците от земите, окупирани през 1967 г. в замяна на признаването на Израел от арабския свят. Ясно е, че израелците искат това признаване и в замяна са готови да спрат военните операции в окупираните палестински земи.
С други думи това, което палестинците, а и арабите искат, е срещата в Анаполис да бъде нов път за палестинците, който да доведе до мир и край на конфликта. А това, което Израел иска, е тя да бъде поредната спирка в продължаващия конфликт. И затова американската администрация, която е домакин на срещата и се надява тази среща да положи началото на преговори за намиране на окончателно решение, няма да пострада, ако упражни най-силният възможен натиск върху Израел. Но дали администрацията на Буш има средствата за това в последната година от мандата си? И дори да ги има, дали въобще желае това?/БТА/
