Защо не са унищожени излишните боеприпаси - коментари на Бойко Ноев, Николай Свинаров и Веселин Близнаков в предаването "Седмицата" на Дарик
Бойко Ноев беше министър на отбраната, заместник-министър при Любен Беров, после в служебния кабинет на Ренета Инджова министър и от края на 1999 г. зае отново поста министър на отбраната след промени в тогавашното правителство на Иван Костов. Николай Свинаров беше министър на отбраната от 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. в правителството на Симеон Сакскобургготски. Наследи го Веселин
Близнаков, когото упорито търсим и той знае чрез партията си, че го търсим, и се надяваме да не се скрие от слушателите, за да обясни и той какво е направил, за да бъдат унищожени излишните боеприпаси, които вече си се самоунищожават. Първо да чуем министрите в студиото. Ако тръгнем хронологично, господин Ноев, по ваше време говореше ли се вече за утилизация?
Бойко Ноев: Аз ще кажа и за това. Да, говореше се за утилизация и първите стъпки бяха направени. Имаше даже един съвместен доклад, изготвен с американски специалисти, които казаха и своето мнение. След този доклад има решение на Министерския съвет вече по времето на министър Свинаров, решение 842 от 20 декември 2001г., което е на базата на експертните оценки правени в предишния период. Решението на Министерския съвет е последвано от изработването на национална програма и аз съм ви я донесъл да я погледнете, тя е от повече от 100 страници, тя се казва...
Така, сега... вие за вашия период само не разбрах.
Б. Ноев: За това, което искам да ви кажа, значи, първо, аз ще ви кажа за моя период направена оценка на...
После ще чуем господин Свинаров за неговия и след това вече ще коментираме и цялата ситуация, нали, да имаме...
Б. Ноев: Да, направена е оценка. Значи, по мое време се изпълняваше план 2004, когато все още не беше ясно какви боеприпаси ще се освободят. Безспорно имаше стари боеприпаси...
Тоест вие брояхте боеприпаси, това обяснявате?
Б. Ноев: Все още не се брояха боеприпасите. Имаше готови списъци с оръжието, което ще бъде освобождавано, имаше и разработки, начални разработки какво с тях да се прави. Реално какво трябваше да се прави, аз това го казвам не да сваля отговорност от себе си, реално какво трябваше да се прави беше написано и разчетено по времето на министър Свинаров и разработена националната програма повече от сто страници.
2001 г.?
Б. Ноев: 2003 г. вече е готова програмата, приета от Народното събрание, тъй като вън има народни представители пред студиото, 2003 г. е приета програма от Народното събрание. Тя е разработена от Министерски съвет, ето тук вижте каква дебела програма. Ето - Национална програма за утилизация и унищожаване на излишните бойни припаси.
В сто страници сме описали как да утилизираме. И защо, господин Свинаров, 2003 г. като вече знаехме какво ще утилизираме, т.е., оползотворяваме и унищожаваме, не сме го унищожили още до 2005 г., докато вие си бяхте министър?
Николай Свинаров: Добър ден и от мен. Аз най-напред ще честитя празника на служителите на Министерството на вътрешните работи. Като член на комисията не мога да пропусна този факт и, разбира се, ще мина веднага на темата. Вярно е, че имаше приета програма, вярно е, че всички боеприпаси бяха подробно описани. Стартираха и процедури как точно да се извърши този тип утилизация. Да напомня, че през май 2004 г. като хронологическо продължение на думите на господин Ноев, беше приета програма на Министерския съвет за модернизация и 11 проекта бяха практически одобрени от Министерския съвет, един от тези проекти беше проектът за утилизация на освободено въоръжение и техника, в това число и боеприпаси. Големият проблем, докато аз бях министър, беше, че въпреки че тези 11 програми бяха гарантирани финансово от бюджета на Министерството на отбраната за следващите 15 години, това не беше програма за година или за две, финансови средства за реализация на тези програми практически не постъпиха. Така че липсата на финансови средства до периода, в който аз бях министър, беше основната причина да не стартира конкретната програма за утилизация на освободеното въоръжение и техника, в това число и боеприпасите, които са излишни за нуждите на българската армия.
Добре, де, ама защо тогава сте планирали и правите търгове да купувате тия корвети, дето сега Станишев подписва за тях, за някакви милиарди, при положение че нямаме някакви милиони, за да си унищожим погребите, до които живеем?
Н. Свинаров: Аз, разбира се, ако минаваме вече на обсъждане на темата корвети, знаете моето мнение, знаете и моите действия по този въпрос. Като министър на отбраната аз не утвърдих протокола за избор, който беше направен.
Причината отново беше първо липса на финансови средства и според мен проектите трябваше да вървят заедно. Аз като министър, а и експертните заключения не сочеха, че има приоритетни проекти, че този трябва да се изпълни преди друг и т.н. За мен единайсетте проекта бяха особено важни. Ето в момента отново говорим за проекта информационно-комуникационния по защита на черноморското крайбрежие, който също се измерва със стотици милиони левове.
Този проект не е стартирал, знаем, че България е източна граница на НАТО и на Европейски съюз, за мен това е един от приоритетните проекти. Как в момента се разпределят нещата? Аз ще ви върна съвсем накратко като вече политическо становище на оценката, която направихме и по отношение на енергийните проекти и договори, които правителството сключи. Нямаме стратегия за енергетиката, имаме стратегически енергийни договори. Нямаме стратегия в областта на отбраната и проекта за модернизация, а имаме стратегически договори. Това за мен е нещо, което управляващите трябва да обяснят.
Така. Сега, за да разделим нещата, слушателите ни да си представят хронологията. И значи, вие нямате пари, пишете тоя дебел план, нямате пари. Какво се случва после при Близнаков, сега Близнаков не ще да говори, кой знае какво става? Б. Ноев: Ами не е хубаво, не е хубаво, когато колегата Близнаков не е в студиото, за да коментираме неща, които са се случили по негово време, но хронологията е част от проблема, която вие упорито ни бутате към нейното изясняване. Според мен за изясняването на целия проблем трябва да се... хората знаят, първо, те искат да знаят защо това се е случило, второ, как е реагирало правителството и трето, какво трябва да се направи така че повече това да не се случва. Политически това са големите проблеми на деня. Защо това се е случило, защото... прави са тези, които казват, че там, където има пушка, тя в един момент гръмва. Само че въпросът е дали тази пушка е трябвало да бъде или този снаряд, да бъде в София и след това дали тя е трябвало да бъде унищожена по-бързо и по какъв начин. Ясно е, че националната програма не е била изпълнена, както каза министър Свинаров, не е имало пари. Аз имам по-различно мнение. Смятам, че корветите не са единственият проблем. Тогава бяха купувани и пилатоси и хеликоптери. Цялото унищожение щеше да ни струва два хеликоптера по-малко. Но това е дебат, въпрос. За да стане ясно, а това не го чух от разговора ви с министър Цонев, много лесно може да се изясни защо това се е случило, като се проследи командната линия и как са взимани решенията да се складират там именно тези най-опасни боеприпаси. Ако тези боеприпаси бяха складирани далеч от София в пусти места, далеч от населени пунктове, където не живеят хора, а такива във военната система има много, те дори да се бяха взривили, хората щяха да чуят в малки съобщения във вестниците. Това се случи в София. Кой е взел решението тези неща да се складират, особено взривоопасни... Вие знаете - кой? Този, който подаде оставката ли? Б. Ноев: Аз не знам, но това... това може много лесно да се провери по документите. В армията има много строг команден ред. Значи, трябва военните... военните специалисти... Ами, честно да ви кажа, аз след всичко, което видях тая седмица, не съм убеден в строгия команден ред. Б. Ноев: Ами, вижте... ами да, това е другият въпрос дали има строг команден ред. Въобще. Какъвто и да е ред.Б. Ноев: Значи, по принцип военните специалисти, които се занимават с физическото боравене с тези боеприпаси и знаят най-добре тяхното състояние и възможност те да избухнат или не, са тези, които трябва да информират по-горното си ръководство, включително началник Генералния щаб, че това складиране на това място, на такива боеприпаси създава опасност.
Началник Генералния щаб, който не разполага с ресурсите вероятно за финансиране на утилизацията и преместването, алармира министъра - трябва да се види дали началник Генералния щаб е казал, ако е бил информиран, е казал на министъра - господин министър, имаме голям проблем, нещо може да се случи...
Ето, когато се изяснят тези въпроси кой е знаел и кой носи отговорността тези особено избухливи вещества да се намират в София, ще се изясни въпросът и за физическата и за юридическата и политическата отговорност.
Чакайте малко, още по хронологията обаче. Аз намерих един доклад в интернет, който е на страницата на ПРООН, това е Организация на ООН за развитие, готвена е от англичани, има и български съавтори. Те твърдят, че Съединените щати са били готови да съфинансират по своя програма за унищожаване, финансирана от правителството на САЩ, да съфинансират изграждането на един модерен център за унищожаване на боеприпаси. Тая машина струвала 10 милиона евро или не знам, този център ще струва 10 милиона евро... Б. Ноев: Не, не е така, не е така. Аз пак казвам, че хубаво беше министър Близнаков да бъде в студиото, тъй като хората искат да чуят... на базата на програмата за утилизация, тази правителствена програма, в която изрично се казва, че България със своите сили и технологични възможности не е в състояние бързо и ефективно да унищожи старите боеприпаси, е необходимо да търси и помощ от други по-високо технологични и напреднали страни. Действително 2005-2006 г. с този въпрос се заеха американците. Една от големите американски компании прояви интерес да участва в унищожаването на тези боеприпаси. Компанията беше готова да съдейства заедно с българските власти пред американското правителство да бъдат отпуснати съответните средства. Не става дума за някаква машина за унищожение, а за сложен цикъл за унищожение на боеприпаси. Добре, аз се изразявам лошо. Б. Ноев: Така. Около 2006 година вече имаше официални разговори с министър Близнаков и предложения за участие в унищожаването, като едно от предложенията беше мястото за унищожаване да бъде заводът в Сопот, който има технологичните възможности да извършва такава дейност. С това нещо беше запознат министърът на икономиката Овчаров, който подкрепи много яко този проект. Тоест Овчаров е бил за. Б. Ноев: Той, Овчаров, беше много за този проект. Първо, щеше да се натоварят мощностите на Сопот, второ, те имаха възможност и, трето, имаше възможност това да стане и с пари на американското правителство. И не само с тях, разбира се, и ние трябваше да платим. Така. А Близнаков не е щял, така ли? Б. Ноев: Да, тогава, това, което аз разбрах, е, че министър Близнаков е бил против и е спрял фактически този процес. Не само това. Този проблем е трябвало да бъде поставен на най-високо равнище пред Кондълиза Райс на срещата на външните министри на НАТО в София през април 2006 година. По искане на Министерството на отбраната този въпрос не е бил включен в дневния ред с тази острота, която е била необходима. Знаете ли за това, г-н Свинаров. Вие по това време сте и в НДСВ, Близнаков е ваш министър. Н. Свинаров: Вярно е. Само че аз по това време вече се занимавах с други проблеми. На мен ми се струва, че по подобен начин коментарът няма как да бъде достатъчно коректен и точен. Аз не познавам периода, в който министър Близнаков е ръководил Министерството на отбраната отвътре и не бих могъл да взема никакво становище по този въпрос. Разбира се, ако тръгнем от доклади в интернет и от статии в българската преса или предавания в телевизиите и радиата, можем да направим много различни изводи. Аз обаче си мисля, че нивото на достоверност на подобен разговор изисква повече конкретика и повече документация. Не, аз си цитирам откъде съм го намерил, ще ви цитирам кой го е написал доклада. Това са хора... Н. Свинаров: Аз добре ви разбирам, но примерно проблемът, който в момента поставя г-н Ноев, аз не съм запознат с него... Тоест вие не знаете американците да са били готови да плащат даже, за да бъдат унищожени тия... Н. Свинаров: Искам да направя едно уточнение, защото според мен в предходния разговор се допусна една неточност. Аз никога не съм казвал, че не е имало пари за извършване на тези проекти за модернизация, в това число и утилизацията. Аз казах, че имаше пари в бюджета на Министерството на отбраната, но не бе открито финансиране за това от Министерството на финансите. Много добре си спомням и разговори по времето, в което аз още бях министър, понеже хронологично се и връщаме от време на време, че за тези проекти имаше строга програма за финансирането им от бюджета на Министерство на отбраната, но те не стартираха поради липса на отпускане на финансиране от бюджета на Министерството на отбраната от министъра на финансите. Така че не е темата, че нямаше пари, а че нямаше стартирано финансиране. По ваше време как се пазеха тези складове. С министър Цонев доста подробно разисквахме, мен не ми звучи сериозно - скимтящо куче да подскаже на пазач да бяга. Просто звучи несериозно. Н. Свинаров: Не знам дали като експерт е запознат г-н Ноев, но аз нямам претенции за това. Не е било работа на министъра да се запознава в детайли как се пазят тези складове. Има структури в Министерството на отбраната и особено в Генералния щаб, които носят отговорност за това. Ама то излезе, че е толкова абсурдно се пазят, г-н Свинаров, че то и без да си експерт, не може вкъщи да си имаш СОТ, а там да няма СОТ. Н. Свинаров: В... проблемът с пазенето и проблемът с абсурда е проблем например как в един склад, в който може да има пет пъти по-малки количества, има пет пъти повече. Това е проблем, на който трябва да се отговори от структурите на Генералния щаб, които отговарят за това. Тоест вие намеквате, че са изнасяли от едни складове и носели в други с цел далавери. Н. Свинаров: Аз не намеквам, само по данните за които става дума, че в този склад могат да се съхраняват боеприпаси три пъти по-малко като количество, или пет пъти по-малко от тези, които сега се отчита, че са съхранявани там. Сериозно? Н. Свинаров: Така че има нарушение на технологични процеси. Разбира се, аз искам да ви припомня... А, чакайте сега, това е много интересно. Значи твърдите, че тия количества, дето ги обявиха от отбраната... Н. Свинаров: Нали... не, твърдя... ...защото аз не го знам колко е голям складът, затова ви там. Н. Свинаров: Ами ясно, оттам казаха, че складът може да събере четири-пет пъти по-малко количества от тези, които реално са били в склада. В смисъл като съхраняване на технологията, спазване на технологията за съхранение на тези боеприпаси. Аз си спомням обаче нещо друго, понеже не бива да говорим, че нищо не сме унищожавали. Имаше унищожение на боеприпаси, въоръжение и техника във времето, в което бях министър, няма да ви припомням трагедията с трите вида ракетни комплекси, които трябваше и като политическо решение да изпълня. Това при Стара Загора? Н. Свинаров: Това става дума за ракетните комплекси СС-23, "Скъд" и "Фрог", и вероятно всички си спомняте как с едни ракети военни колонии обикаляха България, защото, където пристигнеха камионите, и обществеността казваше "не, на наша територия, идете другаде". Вероятно си спомняте това. Тоест риск с такава инсталация да стане същото като с боклука, има. Н. Свинаров: Според мен има такъв риск. Разбира се, това не е никакво оправдание. Прав е г-н Ноев, че в България има достатъчно места,достатъчно отдалечени от населени места, където това може да се извърши. Г-н Ноев, от ваше време вие имахте ли информация, че по такъв абсурден начин българската армия съхранява боеприпаси. Б. Ноев: Вижте, по стечение на обстоятелствата тя не ги съхранява по абсурден начин. Абсурдно е... абсурдно е, отново се връщам, не трябва да се обобщават всички военни складове, които са доста добре охранявани, аз смятам, че се охранявам адекватно. Големият проблем, който дискутираме в момента, е защо на това място в София при изключително първобитни технологични условия се извършва дейност по разснарядяване на бойни припаси... Какъв е вашият отговор? Б. Ноев: ...първо. И второ, защо е толкова голямо количеството там, както каза и колегата Свинаров. Защо? Б. Ноев: Моят отговор е, защото някой е решил това така да се случи. И много лесно проверяващите в момента органи могат да установят документално кой е разпоредил тези боеприпаси да се карат в София. Това е големият въпрос на място, където аз пак казвам, аз там съм бил по стечение на обстоятелствата и знам, че това е едно място, където се унищожаваха патрони в едни инсталации от Първата световна война. Едни инсталации. Ние качихме в интернет снимки от собствения им сайт, на които едни хора в касетки щайги, с едни ръкавици бъркат и разделят нещо - то просто да се смееш. Б. Ноев: Ето това е. Кой е позволил, много просто... кой е позволил там да се концентрират такива боеприпаси, особено чувствителни поради своето остаряване. Ето това е въпросът. Когато той бъде изяснен, а това сто процента не е министърът на отбраната, човекът, който това го знае... Ама и вие, и Свинаров сте разрешавали, това се е случвало и по ваше време. Б. Ноев: Не, ние не сме разрешавали. Ние не сме разрешали. Има си... с боеприпаси и бойни вещества работят военните специалисти. Министрите на отбраната не се занимават със снаряди. Те се занимават с решаването на проблеми, политически проблеми, включително финансиране на програми за унищожаване на боеприпаси, включително, ако им бъде докладвано, че някъде има снаряд, който трябва да бъде решен с политически средства, те го решават. Иначе освобождаването на снаряди, преценката кой снаряд е годен и кой не и какво да бъде направено с него се извършва от военните специалисти, както... Тоест никой военен на вас двамата не ви написа "абе ние в момента разваляме тия снаряди като през Първата световна война". Б. Ноев: Не, не е така, не е така. Военните... аз мога да кажа за мое време. Това, което са ми докладвали са взимани съответните решения, така че такива неща да не се случват. Аз не съм бил застрахован, както не е бил застрахован и сегашният министър такива неща да се случват. Но пак се връщам на това. Това нещо навсякъде можеше да се случи, но не трябва да се случва, не може да се случва в населено място. Не могат да се трупат повече боеприпаси от това, което не разрешават инструкциите. Дотам стигаме, нещата са много прости. Заекът е зарит много плитко и всички най елементарни... Сега вие тук съвсем обърнахте нещата. Всичко, което четох през последните два дни, че всъщност там е имало по-малко боеприпаси. Цялата работа е станала, затова, че някой е откраднал оттам боеприпаси. Б. Ноев: Вижте, г-н Вълчев, ние не би трябвало да се превръщаме, аз като бивш министър не мога да бъда разследващ орган и да кажа... аз мога да ви кажа моето мнение: Да, виждал съм това поделение, там, по това време, преди седем години условията бяха първобитни, не вярвам, те да са били подобрени. Някой е взел решение в това първобитно място да се карат боеприпаси в количества много по-големи, от което то може да поеме. Ето това е големият въпрос. Когато се отговори на него, оттам нататък ще се види дали отговорността е политическа и т.н. Версията за прикриване на кражби как ви звучи. Б. Ноев: Това не мога да ви кажа. А за разчистване на терен? Н. Свинаров: Всички версии са възможни. Лошото в случая е, че едва ли ще могат да се проведат експертизи и документално да се установят истинските факти. Впрочем, ако допуснем версията за умишлени действия, това просто ще означава, че се прикрива някакъв вид престъпно посегателство. Само че аз не съм оптимист, че можем да стигнем до истината в тази посока. Добре, кой според вас трябва, сега това ще бъде големият и дебат, политически, който ще направим, да отговаря за информирането, спасяването, координирането при такъв взрив?Б. Ноев: Аз ще ви кажа кратко моето мнение. На България й е излишно, на България й е излишно министерството на... това, което в момента се ръководи от Емел Етем. Такова министерство не е имало преди това. Неговото създаване предизвиква допълнителен хаос в системата на управление на кризи и то при едно следващо правителство ще трябва да излезе от структурата, въобще да се закрие като министерство. С тази дейност... България е една малка страна. С действия при кризи, аварии, катастрофи и прочие спокойно могат да се занимават МВР и Министерството на отбраната пристрого регламентирано какво да се прави. Между другото малко се коментира това, което вчера е казал премиерът Станишев на заседанието на МС. Когато, както цитират медиите, Емел Етем е започнала да обяснява разпоредбите на кой закон тя е следвала, премиерът е разпоредил да изготви, както той бил казал, алгоритъм как се действа в тези ситуации.
Ето това е трябвало да се направи в самото начало. Всяко едно министерство, всяка една структура, която отговаря за здравето и живота на хората, трябва да знае много точно какво се прави при кризисна ситуация.
В кризисна ситуация изпълнителите нямат време да мислят. По този начин действат пожарникарите, които тренират по цял ден; военните, които тренират по цял ден; полицаите, които тренират; жандармеристите и специалните сили. Това нещо го няма в Министерството на бедствията и авариите и тепърва Министерството на бедствията и авариите ще готви алгоритми. Това означава, че то досега никаква работа не е свършило.
Моето мнение е, че цялостната програма за модернизация на българската армия е ялова. Тя беше приета от правителството на Симеон Сакскобургготски без наличието на стратегия, както каза и г-н Свинаров в друг контекст. И поради това тези 11 проекта, които бяха тогава насъбрани, предложени от военните между другото, и хората трябва да знаят, слушателите... Как го каза Николай Свинаров - мегаломания... Б. Ноев: Един министър не може да купи на един генерал пушка, без генералът да поиска пушката. И когато висшите генерали много добре знаят материалното състояние на държавата, и когато те искат 11 проекта за милиарди левове, те носят своята отговорност също. Министрите също носят своята отговорност в това как приоритeтизират тези проекти и как ги осигуряват, така, че най-важните неща, най-важните неща се изпълняват първи. Сред тези неща между другото е утилизацията,така, че да не гърмят складове и да не убиват хора. След тези неща са оборудването и животът и здравето на войниците и условията на живот на войниците и най-накрая идват самолетите, корветите и хеликоптерите. При нас се започва по друг начин.Купиха се едни самолетчета пилатоси, които аз силно критикувах. Купи се един голям брой хеликоптери, който не е необходим за българската армия в момента. Нелоши хеликоптери, обаче те сега седят на Крумово, нали. Ще се купят и други средства, които няма да бъдат необходими. Защото няма стратегия. И аз не виждам къде е върховният главнокомандуващ, президентът, който се е появил вчера при взривовете, където въобще не му е мястото, защото той не е сапьор, няма какво да прави там. Чувам, че бил обиден, че не бил сниман. Неговата роля, на президента, е да гледа големите мащаби, да гледа стратегиите и оттам да се стигне и утилизацията и да попита той министър-председателя като върховенглавнокомандуващ, това е негово пряко задължение, да попита какво става с тези боеприпаси, а не да ходи... Да го пита... сакън, ще се скарат. Б. Ноев: Това е политически въпрос, който не мога да коментирам. Търсим ви много отдавна. Добре е, че... защото изглеждаше, че ще се скриете, а то не е било така. Добре. Та, г-н Близнаков, отказахте ли през 2005-2006 г. изграждането на център за унищожаване на боеприпаси, на излишни боеприпаси за армията по американски проект, включително с финансиране, готовност за осигуряване на финансиране от американското правителство? В. Близнаков: Г-н Вълчев, въпросът за утилизиране на боеприпасите е част от тези 11 приоритетни проекта, които са заложени по линия на... от правителството на Република България. И всеки такъв проект, който е включен в този списък, може да стартира след изрично разрешение на правителството. Тъй като това е един от 11-те проекта, аз съм бил длъжен да го разгледам в Министерството на отбраната, той е обсъждан в Съвета по отбрана и е докладван в правителството. Това, което сме можали да направим през този период, е да изработим една наредба за ускорена утилизация на излишни боеприпаси и за да се намалят количествата на боеприпасите във военните складове, които знаете, че се водят към Генералния щаб, аз съм предприел мерки през моя мандат да се редуцират с приблизително една трета. Като се даваха такива боеприпаси по съответните законови разпоредби на "Терем", на "Дунарит" за утилизация в Костенец и т.н. Освен това... Тоест вие сте унищожили колко тона? В. Близнаков: ...с американска помощ, за миналата година беше например тя около 600 000 долара, в завод "Ивайло" на "Терем" във Велико Търново също се утилизираха леко стрелково оръжие и малко боеприпаси.За съжаление ние не можахме да изградим инсталация за утилизиране на боеприпаси, тъй като цената е много висока. Е, как ще е висока? В. Близнаков: И нямаше как със средства на МО това да се направи. Г-н Близнаков, България вчера стана ясно, че купува за половин милиард, 350 милиона каза министърът на отбраната, евро, значи 700 милиона лева две френски корвети, вие говорите, че нямаме пари за една инсталация, която струвала 10 милиона евро. В. Близнаков: Г-н Вълчев, това е решение на правителството. Аз отново казвам, за корветите въпросът е също част от тези 11 проекта. Разбирате ли? За такива големи суми не може министърът на отбраната сам да взема решения. Тоест вие казахте - това, което казва Бойко Ноев, е вярно. Вие го потвърждавате, че американците са били готови да осъществят проект в България за унижаване на... американска фирма с помощта на американското правителство за унищожаване на боеприпаси. Вие сте го докладвали на българското правителство и то не е пощяло да направи този проект. Това ли казвате вие? В. Близнаков: Специално за това, за американското, за участие на фирма чрез американското правителство нещата бяха в много начална фаза и никой не дойде да каже, че американското правителство е готово да даде пари. Те искаха да дадат технология, а не да дадат пари. Парите ги дадоха на два-три пъти, аз ви казах за миналата година 600 000долара от американска страна, за да подпомогнат този процес в България. Тоест вие предложихте ли на правителството да се купи инсталация? В. Близнаков: Аз съм запознал правителството със състоянието на натрупаните боеприпаси в България. Предложихте ли да се купи инсталация? В. Близнаков:Това, което ми е подавано от Генералния щаб. И правителството ви отказа, премиерът и останалите министри казаха "Близнаков няма да даваме тези пари за това нещо"? Така ли? Това обяснявате в момента вие? В. Близнаков: Има приоритети на правителството... И не му е било приоритет да не гръмнем? Не е било приоритет да не гръмнем? В. Близнаков: Не е имало информация от Генералния щаб, че може да се стигне до такъв инцидент. Не сме получавали информация, аз лично като министър, че има опасност да гръмне някой от складовете. Искахте ли вие приоритетно да се изгради инсталация и да се унищожават боеприпаси? В. Близнаков: Аз съм запознал на оперативно заседание Министерския съвет. Бойко Ноев, само за реплика, защото той инициира всъщност този разговор с вас. Б. Ноев: Аз се учудвам, съжалявам, че не сме заедно, колега Близнаков. Учудвам се от умението да се прехвърля отговорността на правителството за неща, които са пряка отговорност на министъра на отбраната. Не може да се оправдаваме само с правителството и с решения на МС. Достатъчно ресурс има МО. И ще ви кажа, вчера ми се обадиха от Америка хората, които имаха желание с американски пари, и вие ги познавате много добре, тези хора, с които вие се срещахте, бивши високопоставени политически лица. И с един сарказъм, който на мен ми беше срамно да ги слушам, ми казаха: И какво, вие си унищожихте боеприпасите, които... ние предлагахме да направим. За мен това е просто недопустимо. Съжалявам, че трябва да го кажа в ефир, обаче хората трябва да знаят истината. В. Близнаков: Аз не съм получавал официална оферта от никого да предлага пари и ние да ги откажем. Б. Ноев: За каква оферта, господине? В. Близнаков: Такова нещо не е имало. Б. Ноев: С министър Овчаров вие по този въпрос не сте ли говорили. Той беше... В. Близнаков: С министър Овчаров съм говорил веднъж, то беше може би преди повече от две години, и проектът се придвижи по-нататък. Б. Ноев: Защото... В. Близнаков: Каза, че има такава идея. Б. Ноев: Защото МО спря включването му сред приоритетните точки в дневния ред на среща с Кондълиза Райс. Или вас не са ви информирали, или има нещо друго. В. Близнаков: Казаха, че ще информират Кондълиза Райс, но обратен, положителен резултат не се получи, г-н Ноев. Беше ли точка това в дневния ред... В. Близнаков: Кой ръководещ ще откаже такава помощ? Беше ли точка в дневния ред, г-н Близнаков? В. Близнаков: Моля? Беше ли точка в дневния ред на срещата с Кондълиза Райс да си унищожим ние боеприпасите или не беше? В. Близнаков: Аз не мога да ви кажа. Аз не съм участвал в срещата с нея. Искахте ли вие, казахте ли на министър-председателя, който се е срещал? На външния министър, който се е срещал? На президента? В. Близнаков: Този въпрос беше поставен пред колегите и пред хората, които участваха в срещата. Тоест вие сте им казали "абе кажете на Кондълиза Райс да... В. Близнаков: Той беше един от въпросите, който беше поставен. ...вземе да направим нещо с нашите боеприпаси, обаче... Б. Ноев: Да, да... че ние имаме проблем с унищожаването на боеприпасите и много бихме се радвали, ако американската страна ни помогне. Тоест вие им го казахте това на Станишев, Първанов, Калфин, които са се срещали с нея, и те не са й казали? Така излиза сега. В. Близнаков: Не знам дали не са й казали. Аз предполагам, че са й казали. А Овчаров вярно ли е бил за проекта? Защото сега и него ще го търсим. В. Близнаков: В началото той ме беше запознал в началото, че има такава идея. Тоест той ви подкрепяше? В. Близнаков: Но след това не се реализира, разбирате ли... защото американската страна не потвърди ангажимента. Б. Ноев: Г-н министър, тук няколко пъти идваха американски експерти, които изучиха подробно необходимостите на българската... В. Близнаков:Съобщиха и за г-жа Райс, обаче не се получи обратен положителен резултат. Аз не съм участвал в тези разговори... Добре. В. Близнаков: ...но до мен не е достигнал положителен резултат. Б. Ноев: Аз мисля, че... Г-н Близнаков, благодаря ви, че се включихте. Важно е все пак да кажем и това, което подчертахте. Казвате една трета са унищожени по ваше време такива излишни боеприпаси? В. Близнаков: Да. Това колко тона е? В. Близнаков: 30 000 тона близо. 30 000. Били са 80 000, а сега остават 50? В. Близнаков: Да, това можахме да направим със собствени средства. Последно изречение от Бойко Ноев. Б. Ноев: Искам да дам кредит на министър Близнаков за това, че той разпореди, доколкото съм чувал, той е разпоредил боеприпасите, които са годни и могат да се продадат, да се продадат. И по този начин български компании, той спомена някои от тях, са извършили допълнителна работа по тях, създали са национален доход и са ги продали на легитимни пазари. Ето това е правилното решение. Не всички 100 000 тона трябва да се унищожават. Това е било правилно решение и аз го приветствам. Затова количествата, нищо не е унищожавано, затова количествата са намалели с 30 000 тона. Те са продадени и парите са влезли в Министерството на отбраната, което е едно правилно решение. Добре, значи приключваме с военната страна на въпроса. Бойко Ноев, Николай Свинаров и Веселин Близнаков, трима бивши министри на отбраната с обясненията, защо не са унищожени излишните боеприпаси, които гърмяха в четвъртък сутрин в София.
