"Зелени алтернативи" ще е пространството в Дарик радио и DarikNews.bg, в което ще се дискутират зелени теми като възобновяемата енергия, енергийната ефективност и опазването на околната среда. Ще ни гостуват специалисти и експерти по всички тези въпроси. Първият гост на "Зелени алтернативи" е Милена Янузова - експерт по възобновяеми енергийни източници и юрист в Министерството на икономиката.
Милена Янузова е магистър по "Право" - СУ "Св. Климент Охридски, консултант и експерт по възобновяеми енергийни източници. От завършването си до момента специализира в сектор "Енергетика". Има дългогодишен опит в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Сред професионалните направления, в които е работила са Милена Янузова, са изготвяне на нормативни актове в областта на енергетиката и енергийната ефективност; участие в международни преговори по проекти на международни договори, правно обслужване на енергийни проекти, участие при изготвянето на документации за възлагане на обществени поръчки, както и в комисии за възлагане на обществени поръчки.
Какво ще кажеш за идеята ни да създадем такава рубрика „Зелени алтернативи"?
Считам, че това е много хубава инициатива, особено като се има предвид, че енергията от възобновяеми източници е бъдещето. Поне според мен.
Как ще убедим читателя, на когото сега не му е до възобновяемите енергийни източници, не му е и до традиционните, че и парното, излиза му скъпо? Как ще убедим тези хора, че това наистина е нашето бъдеще?
Един от начините и ви поздравявам за тази инициатива, е точно това - създаването на информираност у населението относно ползите от енергията от възобновяеми енергийни източници. Бих искала да приветствам идеята на Европейската комисия (ЕК) и най-вече онази тънка червена линия, която следва ЕК във всички директиви, които приема към настоящия момент и с които ни води към тази цел - оползотворяване на енергията от възобновяеми източници.
Засега ние не сме много стриктни в това отношение. Това го знам от обща култура. Но дай да бъдем по-конкретни. Защо да изберем възобновяеми енергиен източник пред конвенционалния и защо е перспективна инвестицията в тези възобновяеми източници?
Бих искала да подчертая, че не може да се говори конкретно, не може така да се зададе въпросът. Няма как да сравняваме конвенционалните горива като първичен енергиен източник и възобновяемите енергийни източници.
Да говорим тогава за връзката помежду им.
Ще говорим и за връзката помежду им и то точно натам искам да насоча вниманието. Конвенционалните горива като първичен енергиен източник са сигурни, надеждни горива. Тоест до момента, в който даден производител на енергия от конвенционални горива разполага с този ресурс, той може да си направи ясна и точна прогноза какво точно количество енергия ще произведе. Докато при възобновяемите източници на енергия тази прогноза не може да бъде направена със сто процента точност. Въпросът е обаче, че възобновяемите източници на енергия дават опцията да бъде спазен принципът за диверсификация на доставките. Което означава постигане поне на едно относително ниво на енергийна независимост от страна на потребителите на енергия.
Супер. Това щеше да бъде и следващият ми въпрос - за диверсификацията.
В този ред на мисли бих искала да подчертая, че енергията от възобновяеми източници и енергията от конвенционални горива не се блъскат помежду си. Те се допълват.
Да не ги противопоставяме?
Не бива да бъдат противопоставяни. Те се допълват. След последната директива на ЕС 2009/28, която отмени директива 2001/77 за насърчаване на производството на електрическа енергия целта беше поставена вече не към производителите, не към насърчаване на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, а целевата група по тази нова директива 2009/28 са всъщност крайните потребители на енергия. И основната задача, която трябваше да реши законът за енергията от възобновяеми източници, беше именно тази - да бъдат създадени национални насърчителни способи, механизми, посредством които потребителите на енергия да бъдат насърчени да въведат в експлоатация инсталации, децентрализирани системи за производство на електрическа енергия, с която да задоволяват собствените си енергийни потребности.
Трябваше, щеше... Да разбираме, че не е въведено, че предстои да се въведе, че има някаква съпротива?
Това към настоящия момент не е направено в пълна степен, но аз считам, че тепърва има възможности това да се развие. Искам дебело да подчертая, че оползотворяването на енергия от възобновяеми източници при крайния потребител е пряко свързано с изпълнението на дейности и мерки по повишаване на енергийната ефективност. Това са две политики, които вървят ръка за ръка, те не се противопоставят, те взаимно се допълват. Поради тази причина, следвайки точно тази тънка червена линия, ЕК през 2010 година прие Директива 2010/31 за енергийната ефективност на сградния фонд, в която се въвеждат задължения за сгради с нулево и близко до нулево потребление на енергия. Което може да бъде постигнато по този начин - на първо място въвеждане на енергоспестяващи мерки, в резултат на които се постигат нива на намаляване на енергийното потребление в сградата или в промишлената система и на второ място оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, с което се постига сграда с нулево или близко до нулево потребление на енергия.
Откъде идва неразбирането и дори негативно отношение към тези възобновяеми източници като цяло и според теб ще бъде ли преодоляно? Как трябва да бъде преодоляно?
Този отпор, който е в момента в България срещу възобновяемите източници, тази реакция най-общо казано, я има и в други държави. Има я и в Испания, има я и в Чехия.
Каква е природата й, откъде идва?
Природата й е от там, че всъщност самите директиви, директива 2001/77 на ЕС предвиждаше създаването на насърчителен механизъм за производителите на енергия от възобновяеми източници, тъй като за всички е известно, че това са изключително скъпи съоръжения.
Нека да го кажем на разбираме език. Голям производител на ток примерно му се казва, насърчаване: в следващите години отдели мощности от своето производство, за да започне 10-15 процента от бъдещата ти работа да е свързана с вятър, вода, 10 години - 10 процента, след 20 години - 20 процента. Това ли е горе-долу или не съм разбрал правилно.
Първо, инвестицията е скъпа. И другото - понеже първичният енергиен източник е възобновяем източник на енергия и няма опция за точно прогнозиране и планиране на производството, няма как един инвеститор на такъв обект да бъде сигурен, че ще му се възстанови първоначално вложената инвестиция. Именно поради тази причина всъщност бяха въведени преференциалните цени на енергията от възобновяеми източници като насърчителен механизъм. Въпросът е, че трябваше много бързо да предприеме действия, когато стана ясно, че се увеличават мощностите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, трябваше много бързо да предвидим един заместващ механизъм.
Заместващият механизъм е създаването на борса за търговия със зелени сертификати. Насочвам вашето внимание, че преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия има не само в сектора на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници. Преференциални цени има и при високоефективното комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Високоефективно е комбинираното производството, при което има икономия на първичния енергиен източник, от който се произвежда енергията, повече от 10 на сто. Тоест това е енергоефективно производство. Там пък се издават кафеви сертификати. И всъщност тези кафеви сертификати, както зелените сертификати материализират вземания за спестени емисии на парникови газове в атмосферния въздух в резултат на енергоефективното производство.
Чуйте цялото интервю с Милена Янузова:
Кой закъсня с тези нормативни актове, с тази борса, със създаването? Народното събрание, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, бизнесът? От къде трябваше да тръгне това нещо?
Мисля, че процесът трябваше да бъде тристранен. Всички заинтересовани страни да тръгнат съвместно, трябваше да седнат заедно на една маса. Всяка една страна, заинтересовани и съответно засегнати, трябваше да кажат къде точно срещат затруднения и да се вземе някакво принципно решение как да се продължи. Така че и крайните снабдители, и обществения доставчик да не търпят вреди, съответно и производителите на електрическа енергия, защото всъщност само електрическата енергия е развита в България. Въобще не говорим в момента за топлинна енергия и енергия за охлаждане. Надявам се, тепърва това предстои, но първо трябва да бъде въведена такава насърчителна схема по отношение на потребителите. В крайна сметка трябваше да се намери общо единодушно решение. Това, което аз забелязвам поне до този момент, е, че ние не си говорим. Или дори и да си говорим, ние не умеем да се слушаме. И понеже не се слушаме, нещата не могат да се решат, напротив те се изкривяват в една или друга посока. Вярвайте ми, аз, като юрист, твърдя, че докато отношенията не бъдат балансирани между всички участници в този процес, те ще търпят негативи.
Виждам, че си на „ти" с нормативните актове - европейски и български. Една прогноза можеш ли да ни дадеш? Новата енергийна политика на Европа е неизменно свързана с възобновяемите енергийни източници. ЕС има цел до 2020 година, което са седем години, 20 процента от енергията да бъде осигурена от възобновяеми източници. А нашата българска цел е 16 процента. Възможно ли е това или е фантастика? Ще успеем ли да покрием тези изисквания и какво се случва, ако не го направим? Каква е твоята прогноза?
Според мен е абсолютно възможно да покрием целта. Целта е 16 процента дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергийно потребление.
Сега колко е?
В момента не мога да кажа. Тази информация може да бъде дадена от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, защото там моите колеги всъщност правят изчисленията. Те предоставят тази отчетна информация на ЕК. Затова не мога да кажа, но съм оптимист, че ще достигнем целта.
Накрая на нашия разговор една актуална тема. Какво предвижда планираното изменение на закона за енергетиката и закона за енергията от възобновяеми източници и какво е очакваното въздействие върху бранша?
Основната поправка, която се предвижда в проекта за изменение на закона за енергетиката, е свързана с цената за достъп на производителите на енергия от възобновяеми източници. Знаете, на 14 септември ДКЕВР прие решение № Ц-33 относно определяне на цена за достъп за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, които ползват преференциални цени.
Което взриви сектора...
Взриви сектора, да, така е. Искам категорично да подчертая, че съгласно европейските директиви, по-конкретно Директива 2009/72 относно насърчаване на вътрешния пазар на електроенергия, цена за достъп се дължи от всички производители, независимо дали говорим за производители на електрическа енергия от конвенционални горива или производители на електрическа енергия от възобновяеми източници. Основната причина, поради която всъщност решение № Ц-33 срещна такъв отпор, беше, че то се отнасяше само за производителите на енергия от възобновяеми източници.
Милена, много ти благодаря за този разговор. Ще има зелена енергия, нали?
Аз твърдя, че зелена енергия ще има, но тя трябва да бъде оползотворявана успоредно с изпълнението на мерки по енергийна ефективност. Само тогава има смисъл.
Рубриката „Зелени алтернативи" се подготвя с партньорството на сдружението „Съюз на производителите на екологична енергия-BG", неправителствена организация в обществено полезна дейност, която активно работи за насърчаване употребата на възобновяема енергия, постигане на енергийна ефективност и опазване на околната среда. В изпълнение на тези основни цели, Сдружението предоставя консултации, повишава информираността на гражданите, осъществява съвместни инициативи с местните власти за регионално развитие на сектора, прави проучвания, изготвя анализи.
